Юридическото лоби на кръга „Капитал“ иска постове във властта
Настоящият президент показа, че не търси държавнически решения, а по-скоро да бъде проводник на задкулисни властови амбиции
С влизането на Симеон Сакскобургготски в политиката, за първи път на преден план излязоха различните лобита във властта. По времето на премиерския мандат на Царя знакови бяха представителите на две лобита - икономическото - представлявано от тогавашните „юпита“ и юридическото, в което преимуществено бяха преподаватели от правния факултет на Алма Матер. Тогава, а и на по-късен етап, нито една адвокатска кантора не си е позволявала да се домогне до властта, по начин, по който това упорито прави юридическото лоби около кръга „Капитал“.
Съдружниците Даниела Доковска, Ина Лулчева и Георги Атанасов никога не са криели желанието си да имат решаващ глас в управлението на правосъдната система. В различни периоди са успявали да реализират тези си амбиции, макар и не пряко, а чрез посредници - било те министри, съдии, кадровици или съветници. Новото е, че адвокатите, които зорко бранят интересите на кръга около и на самия Иво Прокопиев, вече имат претенциите да участват пряко във взимането на важни и дори съдбовни решения, свързани с управлението, не просто на съдебната власт, но и на цялата държава. За целта вече искат и лично да заемат властови позиции.
Последните години Атанасов е известен в публичното пространство с яростната кампания, която води, срещу Антикорупционната комисия, оглавявана преди от Пламен Георгиев, а сега от Сотир Цацаров. Логично - Георги Атанасов е адвокат по делата за запорите на КПКОНПИ на активи и финансови средства в общ размер на над 200 млн. лв. на Иво и Галя Прокопиеви. Това обстоятелство изобщо не пречи, а по-скоро е основен мотив за Атанасов да участва лично в Общи събрания на съдиите от Върховния касационен съд. В рамките на тези събрания са обсъждани тълкувателни решения, провокирани от председателя на съда Лозан Панов, по дела, пряко свързани с „гражданската конфискация“, засягаща Прокопиев и други богати персони.
Медиите на Прокопиев пък са най-големият рупор в защита на скандалите през мандата на Лозан Панов, включително и в замазването на скандалното закупуване на рекордно занижени цени на луксозен апартамент от съпругата на съдия №1 в разгара на т. нар. „Апартаментгейт“. Апропо, Георги Атанасов е адвокат и на жената на Лозан Панов - Елисавета по дела, която тя води във връзка с прякора u „Черен лебед“, лепнат u от бившия правосъден министър Христо Иванов.
Преди близо десет години Атанасов прави първите си стъпки към политиката. Първоначално става председател на гражданското сдружение „България на гражданите“, непосредствено след като Меглена Кунева прави едноименната партия. Като председател на НПО, Атанасов си сътрудничи активно с Йонко Грозев, който години по-късно ще бъде уреден като българския съдия в Европейския съд за правата на човека, включително чрез скандално протекъл конкурс, проведен докато начело на правосъдното министерство е Христо Иванов. Дали в този период кантората на Доковска, Лулчева и Атанасов е имала ключова роля в политиката на Министерство на правосъдието, е по-скоро реторичен въпрос. Особено, когато през 2017 г. Георги Атанасов става учредител и част от тясното ръководство на „Да, България“ с председател и до днес Христо Иванов.
Съдружничката на Атанасов - Ина Лулчева неотдавна бе избрана за заместник-председател на Висшия адвокатски съвет. От тази си позиция тя вече активно се изявява като активен защитник на ликвидирането на специализираното правосъдие, което два последователни парламента не успяха да прокарат.
Сред клиентите на Лулчева са осъденият в три държави от Европейския съюз - България, Италия и Румъния - Евелин Банев - Брендо, задържан неотдавна в Украйна, както и Пламен Бобоков, подсъдим за внос на опасни отпадъци от Италия в България и ред други знакови имена на Прехода. Лулчева е добре позната на обществото от множеството си медийни участия.
Когато Брендо успява да избяга от правосъдието и да се укрие от изтърпяването на шест-годишната си присъда за пране на пари у нас, Лулчева обяснява: „не мога да кажа, дали знам къде е Брендо, поверително е“. Последната година бе особено активна в защитата на Пламен Бобоков и покрай уличаването му от прокуратурата в нерегламентирана комуникация с президентския секретар по правни въпроси Пламен Узунов. Сред обсъжданите теми между двамата бяха и съдебни решения, които Узунов пращаше на Бобоков дни преди съдиите да са ги подписали и официално обявили.
Не е ясно, дали близостта на Бобоков със секретаря на Румен Радев е сред причините, но е факт, че името на Ина Лулчева се появи сред членовете на Инициативния комитет, издигнал преди дни държавния глава за втори мандат.
В същото време Ина Лулчева е особено активна в кампанията на адвокатските лобита за ограничаване на независимостта на прокуратурата и капсулиране на съдийското съсловие. Изразяваните от Лулчева тези напълно съвпадат с позициите на Съюза на съдиите в България и политическите кръгове, свързани с Иво Прокопиев.
Като възможност за ограничаване на правомощията на прокуратурата, а най-вече и на нейната независимост, адвокатите-лобисти напоследък виждат в опцията за „адвокатска квота“ в кадровия орган на съдебната власт. Никак не е случайно, че темата се повдига в настоящия момент, с оглед на предстоящия през 2022 г. избор на нов състав на Висшия съдебен съвет. Отсега е сигурно, че в следващото Народно събрание, подобен лобистки текст ще бъде включен в предложенията за промени на Закона за съдебната власт, които ще внесат от близките до кръга Атанасов, Лулчева и Доковска депутати от „Да, България“.
Освен пряко влияние в управлението на съдебната власт, посредством отделна адвокатска квота във ВСС, юридическото лоби на кръга „Капитал“ има амбициите да си осигури представителство и в друг значим властови център, какъвто несъмнено се явява и Конституционния съд. Неотдавна именно в изданието на Прокопиев - „Капитал“, се появи публикация с автор - журналист, изключително близък до кантората на „Атанасов, Лулчева и Доковска“, в която директно се призовава президента Румен Радев да номинира за конституционен съдия именно адвокат Даниела Доковска. Авторът определя кандидатурата като еталон за „професионализъм и задълбоченост“. В деня след първия тур на президентските избори, трима нови конституционни съдии трябва да положат клетва. Те обаче няма да го направят, защото Народното събрание не избра двамата си представители. Това вероятно ще се случи едва след конституирането на следващия парламент. Един представител следва да излъчи и съдебната власт, като това се очаква да бъде съдия от Върховния административен съд. Държавният глава има право на един нов член на Конституционния съд. И очевидно амбициите на юридическото лоби около Иво Прокопиев, това да е именно Доковска. Това пък ще даде още едно обяснение - какво прави съдружничката u Ина Лулчева в инициативния комитет за издигането на Румен Радев за втори мандат.
Назначаването на адвокат като Доковска за конституционен съдия от квотата на държавния глава, би било ярък пример за лобизъм. Ще е ярко доказателство и за все по-видимата обвързаност на Радев с кръга „Капитал“. Самата Доковска редовно публикува свои авторски статии именно в изданието на Прокопиев. Няма съмнение, че Доковска има богат професионален опит, в близкото минало бе и председател на Висшия адвокатски съвет.
Като адвокат е защитавала едни от най-богатите българи, а и малцината политици на Прехода, които са били изправяни пред правосъдието. Вярно е, че почти всички от тях са били оправдани от българския съд. Заради това не е изненадващо, че Доковска се яви преди две години да адвокатства и на един от най-емблематичните примери за ангажиран политически магистрат - бившата председателка на Съюза на съдиите в България - Мирослава Тодорова.
Цялата тази взаимообвързаност прави един евентуален президентски указ за назначаването на знаков адвокат по наказателни дела за конституционен съдия, изключително неприемлив. И тук личността няма никакво значение, колкото и добър професионалист да е като адвокат. Има достатъчно авторитетни български юристи, в това число и адвокати, които не са се изкушили да обвързват професионалната си кариера с определени политически и икономически интереси. Настоящият президент обаче показа, че не търси държавнически решения, а по-скоро да бъде проводник на задкулисни властови амбиции, заради това е голяма вероятността, вместо служебният правосъден министър проф. Янаки Стоилов, в КС от „Дондуков“ 2 да бъде пратена именно кандидатурата на Доковска. Утехата за Стоилов може да дойде от евентуална негова бъдеща номинация от част от партиите в следващия парламент.
Очевидно адвокатските тоги на Атанасов, Лулчева и Доковска, отдавна са им тесни и не виждат предизвикателство в това просто да защитават от прокуратурата подсъдими наркотрафиканти, олигарси, политически спонсори или властимащи пред съда.
Юридическото лоби на „Капитал“ иска вече директно да управлява съдебната власт и да има крайната дума в законотворчеството, а близки до кръга юристи имат амбиции и за други ключови за правосъдието постове. Ако тези властови апетити бъдат задоволени, то несъмнено обществото ще е свидетел на еманация на безконтролния лобизъм у нас.