Нещастия сполетяват собствениците му, никой не иска да го купи
Някои места на планетата са свързани със загадъчни произшествия. Легенди и слухове ги обвиват в мистика и им придават свръхестествени сили. Подобна печална слава придобива преди няколко столетия остров Гайола в Неаполитанския залив. Той е с големина само 5 кв. км и представлява две отвесно издигнати скали, съединени с тънък мост.
Намира се на 40 метра от брега и не изглежда никак зловещ, но местните жители, а и всички италианци го наричат „прокълнатия остров“. Причината е, че всички негови собственици загиват един след друг, а този, който го придобие, гледа по-скоро да се избави от него.
През XVII в. островът е част от материка. На мястото някога е имало храм на Венера. През XVIII в. скалите се откъсват от сушата. На тях се заселва самотен отшелник. Вероятно затова кръщават острова Гайола – „малка пещера“. В средата на XIX в. територията е купена от англичанина Норман Дъглас. Той построява интересна в архитектурно отношение триетажна вила, която се намира там и до днес, облагородява мястото, прави стъпала до брега и свързва двете скали с мост. Очарован от този истински рай и от възможността да се откъсне от светската суета, на 84 години Дъглас се заселва за постоянно на острова. След два месеца умира, но никой не придава особено значение, защото е на преклонна възраст.
Втори собственик става швейцарският бизнесмен Ханс Браун. Няколко дни след пристигането му неговото бездиханно тяло е намерено увито в килим, а съпругата му е извадена от водата от рибари. Оттогава сред жителите на близкия крайбрежен град тръгват легенди.
Следващият жител на вилата е Ото Грунбек, който умира от сърдечен инфаркт, а четвъртият – Морис Сандоз, след лечение в психиатрична болница завършва живота си със самоубийство.
Въпреки всичко това желаещите да притежават острова не намаляват. Следващ собственик на прекрасната, но вече доста поевтиняла вила става германецът барон Карл Поуланхайн, предприемач. За няколко месеца компанията му фалира, но самият той успява да напусне острова жив. Връща се в родината си, на село и завършва живота си като бедняк.
Джани Аниели, собственик на концерна „Фиат“, купува острова от барона. Той няма намерение да живее там, но го смята за изгодна инвестиция. Скоро единственият син на Аниели се самоубива, а племенникът му умира от рак. За нещастието е обвинен островът и набързо е продаден.
Негов нов притежател е нефтеният магнат и мултимилионер Пол Гети. Скоро след това отвличат 16-годишния му внук. Събитието получава широк отзвук, защото дядото отказва да плати на похитителите в продължение на пет месеца. Едва след като отрязват едното ухо на момчето, дядото дава основната сума, а синът му се принуждава да вземе останалата сума на заем от него срещу лихва от 4%. Младежът е освободен, но самият Пол Гети умира малко след това.
Прокълнатият остров отново е продаден – на Жан Грапоне, който последен решава да рискува. След една година застрахователната компания, която оглавява, фалира. Самият той попада зад решетките. Други желаещи да играят на „острова или живота“ няма. Големият син на Грапоне предоставя Гайола и цялото имущество на местната власт, която вече 30 години не може да се отърве от него.