За разлика от Румъния, където съдиите намират начин да вкарват в затвора получилите обвинителни актове, у нас шумните в началото съдебни процеси почти винаги приключват с тихо произнесени оправдателни решения
Не за пръв път сме свидетели на избуяващата на моменти у Лозан Панов необходимост да бори стресовите състояния с опити за театрално превъплъщение. В повечето случаи в сценариите, в които Панов е въвлечен, той избира да играе ролята на жертвата.
Покрай последната му медийна изява става ясно и защо - колкото и да му се иска - актьорското майсторство не е най-силната страна на председателя на Върховния касационен съд. Трябваше отдавна да е разбрал, че театралните и кинокритиците рядко стават добри преподаватели, а още по-малко ще успеят да изчистят самосринатия му имидж заради системната употреба на властта в обслужване на олигархични, лобистки и политически интереси.
В събота един такъв критик - Любица Кулезич - излъчи „интервю“ с Лозан Панов, в което въпросите, а и отговорите, бяха изцяло посветени на излязлата часове преди записа публикация във в. „Труд“ (б.р. - става въпрос за статията „Под диктата на Прокопиев, Лозан Панов опасно въвлича ВКС в предизборната кампания“ от 9 март 2017 г.*) За пълната режисираност на асансьорния разговор със съдия № 1 говори дори мястото на провеждането му. Партерът на сградата на Висшия съдебен съвет, пред асансьора, който извозва членовете на „правителството“ на съдебната власт до залата, където провеждат седмичните си заседания. Обичайно на това място има стълпотворение от представители на медиите, които упорито и настойчиво очакват отговори на въпросите си от тримата „големи“ в правосъдието и от членовете на ВСС. В конкретната ситуация обаче,Панов и Кулезич изненадващо имаха възможност за уединение и близост - почти колкото в изповедалня.
Разбира се, съдия № 1 има пълната свобода да говори пред когото и където си пожелае, макар да продължава да се крие от въпросите на медиите, които разкриват зависимостите, в които сам се е поставил. Едва ли обаче говори добре за институцията Върховен касационен съд фактът, че Панов бе събеседник в същото предаване, в което като гост гастролира преживялата катарзис и трансформирала се от „гнила ябълка“ на съдебната системата в „знаме“ на съдебната реформа - съдийката Румяна Ченалова. Не на последно място, въпрос на обществена хигиена, но най-вече на спазване на етичните стандарти на българските съдии, прокурори и следователи, е изборът на съдия №1 да легитимира „журналист“, който дори не крие, че обслужва интересите на беглец №1 от българското правосъдие - фараона Цветан Василев. Освен ако това не е търсен ефект, с който да се демонстрира колко силно е влиянието на ръководителя на организираната престъпна група, довела до банкрута на Корпоративна търговска банка, не над друг, а над председателстващия съдийската колегия на ВСС. Апропо, що се отнася до отговорите на Лозан Панов, забележително е оглушителното му мълчание по въпроса, който в. „Труд“ му задава още от ноември 2016 г. - какво прави на пиянски запой, документиран със снимков материал, с лицето Божидар Банков - адвокат на обвиняем за източването на над 4,5 млрд. лв.
По същество с отговорите, които Лозан Панов дава в „интервюто“, той не оставя никакво съмнение, че провеждането на конференция, на която е поканена ръководителката на Националната антикорупционна дирекция на Румъния Лаура Кьовеши, е важен елемент от финалния етап на предизборната кампания на хибридния политически проект „Да, България“, инженерстван от кръга „Капитал“. Колкото и да опитва да отрече, че прави това - времето, мястото (зала „Тържествена“ на Съдебната палата) и темата на дискусията водят до извода за опасното въвличане на Върховния касационен съд в предизборната кампания. И ако е съмнително, че конференцията ще осигури мобилизация и растеж на отчайващо ниския електорален потенциал на ГМО-коалицията, със сигурност от провеждането й в настоящия контекст губещи ще са мнозинството от българските съдии.
Ако Панов беше искрен в намеренията си, най-малкото нямаше да погазва така грозно и цинично принципите за разделеност на институциите в съдебната система. И вместо прокурор можеше да покани ръководителите на Букурещкия съд и/или на Върховния съд на Румъния, за да се разкрие истинската причина за липсата на осъдителни присъди у нас - поставянето в политическа, корпоративна и олигархична зависимост на ключовите съдебни инстанции - Софийския градски и Върховния касационен съд. Наместо това Панов се опитва да остроумничи, като обяснява, че не е организирал след предизборната кампания конференцията заради ангажираност на гостите. А на предложението да го бе съобразил с Деня на конституцията и вместо на 16 март събитието да бе насрочено за 16 април - не можело, падало се в неделя.
Съжаления будят и неловките опити на Лозан Панов да оправдае изгражданите с години свързаности и толерирани зависимости между члена на ВСС Калин Калпакчиев, номиналния партиен лидер и бивш провален правосъден министър Христо Иванов, върхушката на компрометирания Съюз на съдиите, където ключово място играе спечелилата славата на рецидивист по забавяне на разглеждането на дела и изписването на мотиви съдийка Мирослава Тодорова, съветника по Механизма за сътрудничество и проверка на ЕК в София и „осветен“ от Уикилийкс като информатор на ЦРУ, две-три адвокатски кантори с лобистки позиции и клиентите им - кукловодите от олигархичния кръг „Капитал“. Оправданията за наличния снимков материал, който доказва тези обвързаности, освен че звучат нелепо, разкриват и обхваналата задкулисието на съдебната власт ярост от краха на плана им за овладяване на мнозинството във ВСС. Заради това и Панов панически атакува масовата вълна сред магистратите от цялата страна за общи номинации на достойни и независими техни колеги, които да участват в изборите за нов ВСС по-късно тази година.
Освен всичко дотук едва ли Лозан Панов си е дал сметка как сам попада в капана, който е поставил за друг. В т.нар. интервю на два пъти Панов се позовава на изводите от последния мониторингов доклад на Европейската комисия. С коментарите си председателят на ВКС се нарежда в редичката български политици, лобисти и грантополучатели, които използват препоръките на Брюксел за постигането на конюнктурни цели и властови амбиции. Разкритията, че докладите през годините са се писали по доноси от София, допълнително девалвират ефекта на мониторинговия механизъм.
В същото време точно последният доклад на Европейската комисия, който бе обявен в края на януари т.г., много отчетливо назова основния проблем на българското правосъдие - липсата на бързи и ефективни присъди за корупция, което се дължи преди всичко на нежеланието на съдиите да ги налагат, не толкова на работата на обвинители и разследващи органи. За разлика от Румъния, където съдиите намират начин да вкарват в затвора получилите обвинителни актове, у нас шумните в началото съдебни процеси почти винаги приключват с тихо произнесени оправдателни решения, а ако се стигне до присъди, те са предимно условни или незначителни, при това години след като обществото отдавна е забравило за мащабите на разкритите корупционни практики. Данъкоплатците пък дори не научават имената на съдиите, които са оправдали даден олигарх, бивш или настоящ властимащ или обикновен чиновник, уличен в корупция.
Както винаги се получава с изкуствените организми в природата, която рано или късно ги отхвърля, така и хибридното „интервю“ с Панов постигна своя ефект, но обратен. Освен че окончателно потвърди политическия характер на предстоящата конференция „Румънският опит: Антикорупционни институции и мерки“, разговорът освети с невиждана до момента яркост пълното единодействие на задкулисните кукловоди на съдия №1 - беглеца Цветан Василев и олигарсите от кръга „Капитал“, което чрез Лозан Панов инфектира част от съдебната система.