Списъците с “врагове” са мимолетни и потъват в смрадливата тиня на нискочелието, което ги съчинява
Пишете книги, музика, програми, не списъци
Проскрипцията (лат. proscriptio – огласяване) е била инструмент за масов терор, който е прилаган в Древния Рим. Означава списък с имена на хора, които диктаторът обявява извън закона, защото са негови политически врагове, или просто защото някой от обкръжението му е имал причина да мрази или е искал да ограби. Този списък е бил огласяван публично. Веднъж огласен, последицата за посочените в списъка, тоест за проскрибираните (огласените), била конфискация на имуществото, лишаване от всички права, включително - и на потомството им. Освен това, всеки е можел да убие изброените в списъка и да получи награда за това. Онези, които дръзвали да защитават или укриват проскрибираните, ги очаквала тъмница или смърт.
Такива са били политическите нрави в онази епоха. Плутарх разказва как диктаторът Сула въвел проскрипциите: “Сега Сула пристъпи към кланета. Убийства безчет и без ограничения изпълниха града. Мнозина бяха убити, само за да бъде задоволена нечия лична омраза, въпреки че нямаха никакви отношения със Сула, но той даде съгласието си, за да угоди на привържениците си. Най-сетне един от по-младите мъже, Гай Метел, се осмели да попита Сула в Сената какъв край ще имат тези злини и докъде ще стигне всичко това. “Ние не те молим - каза той - да освободиш от наказание онези, които си решил да убиеш, а да освободиш от страх онези, които си решил да пощадиш”. А когато Сула отговорил, че още не знае кого ще пощади, Метел отвърнал: “Добре тогава, дай ни да разберем кого възнамеряваш да накажеш." Сула казал, че ще направи това… веднага проскрибирал осемдесет души, без да се консултира с никой магистрат; и въпреки всеобщото възмущение, след един ден прекъсване проскрибирал още двеста и двайсет души, а на третия ден - още толкова. Споменавайки за тези мерки в публична реч, той каза, че е проскрибирал толкова хора, колкото си е спомнял, а тези, които сега му убягват от паметта, ще проскрибира в бъдеще”. (Plut. Sul¬la. 31. 5-9, Bernadotte Perrin Ed.)
В различните исторически периоди проскрипциите в една или друга форма са прилагани от всевъзможни тирани, сатрапи, диктатори и диктаторчета, революционери, политически гангстери и шарлатани, от превратаджии, доморасли наполеончовци, от човеконенавистни авторитарни и тоталитарни режими като комунизма и нацизма и от всички техни идеологически вариации във времето и пространството.
Днес, в демократичното общество, в което информационната епоха и социалните мрежи смениха моделите и съдържанието на обществената и политическа комуникация и масовизираха участниците в нея, проскрипциите бяха взети на въоръжение от политическия фанатизъм и радикализъм на отделни групи. Чрез тях фанатизмът се опитва да стигматизира политически и идеологически опоненти, цели партии, социални групи. Либерал-прогреситкият фанатизъм, например, издигна проскрипциите в ранг на “оръжие за масово поразяване” и ги използва безогледно като елемент от “културата на изличаването” (cancel-културата).
Писал съм многократно по различни поводи по тези въпроси през последните десет години в “Труд” (вж. напр. “За пост-свободата и прогресисткия рай(х)” от 10.02.2020 г., “Идеологическият джихад срещу плурализма” от 9.03.2020 г., “Радикалните тълпи ще дойдат и за вас” от 22.06.2020 г., “Операция “Година “Нула” от 14.09.2020 г. и др.). Тук мога да обобщя, че живеем във времена, когато политическият фанатизъм и радикалните тълпи правят системни опити да поругаят Свободата. Брутално и безжалостно. Стремят се да смажат всяко несъгласие. Но не с аргументи и демократична дискусия, а с боздуганите на омразата и репресиите. Посичат другомислието с мачетето на цензурата и остракизма. Налагат своите идеологически догми и лайфстайл не с бюлетини в урните, а с бодливата тел на измислената от тях политическа коректност. Защото те не искат демокрация и плурализъм, а господство и унификация под скиптъра на техните идеологически догми. В нацистка Германия са обозначавали принудителната политическа и културна унификация, която извършват, с грубоватия немски термин “глайхшалтунг” (gleichschaltung). Днес всяка фанатизирана политическа група, всяка радикална тьлпа, онлайн и офлайн, се бори за своя глайхшалтунг – за монопол на “правилните мисли” и “правилните ценности” – своите, естествено. И всичко друго трябва да бъде унищожено, заринато с екскрементите на омразата, канселирано, окарикатурено, охрачено, обругано. С плитки лъжи, грозни обиди, измамни спекулации, откровени манипулации. Триумф на примитивизма. В тази безогледна война проскрипциите, естествено, са на почит.
Не е нужно да се връщаме прекалено назад. Още с истериите около правителството на Орешарски, бивша репортерка, изживяваща се мимолетно по онова време като “идеолог” на фанатизираните тълпи из Фейсбук и на улицата, разпространи тогава “Списък с врагове на народа”. Това бяха разнородни личности, повечето от които нямаха нищо общо помежду си, освен това, че от различни позиции и идеологически ракурси, не бяха съгласни и критикуваха фанатизираните автори на списъка, партиите, които те обслужваха и свързаните с тях хранени хора, медии и спонсори. После все същите фанатици, отново безпомощни да водят цивилизована обществена дискусия – кога поради интелектуални дефицити, кога поради откровен фашизоиден нагон – пускаха и много други списъци. Това, естествено, породи и ответни реакции - някои от проскрибираните им отговориха със свои проскрипции. То не бяха списъци на “хора на Пеевски”, на “слуги на Прокопиев”, на “проксита на “Козяк”, на “рубладжии и четирихилядници”, то не беше чудо.
Днес, партийното нискочелие пак прави списъци. Едните, ПП-ДБ, съчиняват списъци на "тъмните сили", в които вкарват всеки, който не мисли като тях. Другите, "Възраждане" - на учители, които възразяват срещу законови промени. И двете са една и съща форма на примитивизъм и антидемократизъм. Не е ли време да се възстановят нормалният демократичен диалог и цивилизованата дискусия в обществото? Никоя проскрипция не е постигала положителен за обществото резултат, освен неколкодневно кикотене и давене в сатанинска злоба и омраза в този или онзи балон из социалните мрежи. И са безполезни, защото нямат шанс да омаловажат влиянието или авторитета на този или онзи от поредния списък. Това е така, защото авторитет и влияние в обществената дискусия не се постигат с байганьовско плюене или псевдоинтелектуално класифициране в черно-белите категории на фанатизма – “добри сили-тъмни сили”. Постигат се с идеи, книги, произведения, достижения с полезно социално действие, които се апробират и отстояват в свободна дискусия и демократичен диалог.
Списъците с “врагове” са мимолетни и потъват в смрадливата тиня на нискочелието, което ги съчинява, без да оставят нищо след себе си. Докато идеите, книгите, достиженията, независимо дали са големи или малки, безспорни или противоречиви, правят историята. Те са неотменна част от облика на нацията и нейното интелектуално пъстроцветие. Всичко останало е обречено да се изгуби в прахоляка на историята. Утре не само никой няма да погледне този прахоляк, а дори ще се гнуси от него. Та, призивът ми е: създавайте идеи, не списъци. Пишете книги, музика, програми, не списъци. Въобще, генерирайте градивно социално действие. Не списъци. Ако искате да оставите нещо от и след вас в пантеона на България. Всичко останало е от лукавия.