През този период няма друга публикация на чужденец, която така убедително да защитава българската принадлежност на Македония
Швейцарецът специализира като експерт по териториалната история на европейските държави
Неизвестните нови борби на Македония
В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.
В пантеона на чужденците, издигнали високо своя глас и дали подкрепата си за македонски българи след 1944 г., почетно място заема швейцарецът Алдо Дами. След като завършва история в Женевския университет, отдава се на изучаването на Централна Европа и между 1923 и 1940 г. прекарва дълго време в университетите в Братислава, Сегед, Лайпциг и Дебрецен.
Алдо Дами
По това време работи и като журналист за „Литературна седмица“, „Годишник на Лигата на народите“, „Нова национална библиотека“, „Ла Ревю дю Женев“, „Льо Куриер“ и др. Възпитан в дух на свобода и безпристрастност, като млад учен се явява критик на системата от мирни договори след Първата световна война. Той се специализира като експерт по териториалната история на европейските държави и етнически групи, но интересът му е насочен най-вече към трудните условия в дунавския и балканския регион, където държавите победителки потискат националните малцинства. В резултат на тези си изследвания, през 1937 г. А. Дами публикува книгата си „Новите мъченици: съдбата на малцинствата“.
През 1944 г., Женевският университет го назначава като лектор, а след това като професор по историческа, политическа, етническа и лингвистична география. Поради обоснованата си критика и прозорливост относно неизбежността на Втората световна война, той е специално поканен като експерт да присъства на мирната конференция в Париж през 1946-1947 г. На неговите съвети се е разчитало да се постигне един по-справедлив мир. Тъй като проф. Дами вижда, че егоизмът на победителите отново надделява, решава да се бори със слово в защита на онеправданите. Смята се, че през 1946 г. публикува книгата си „Българските фаталности“, издадена в България под името „Български съдбовни несрети“ едва през 1992 г. - след началото на прехода към демокрация. Справка в Световния каталог за книги, базиран в Охайо, САЩ, обаче показва, че тази му книга през 1945 и 1946 г. е претърпяла 6 издания. През този период няма друга публикация на чужденец, която така убедително да защитава българската кауза и най-вече българската принадлежност на Македония. По този начин в епохата на „голямото мълчание“, когато комунистическа България предава македонските българи, истината за техните страдания е изнасяна пред света от Алдо Дами.
Соня Чимино от Университета във Фрайбург, изследователка на живота на проф. Дами, пише за този му период, че се е превърнал в „европейски антиконформист“. През 1951 г. издава картата „Езиците в Европа“, в която дава отпор на политиката за асимилация на потиснатите национални малцинства. В този си труд женевският професор използва интересен похват, който и днес се очертава като един от възможните варианти за разрешаването не езиковия проблем между София и Скопие - езикът на България и Македония е представен с един общ светлосин цвят и е описан като „български и македонски“, т. е. това е един и същи език с две имена. Поради големия интерес, през 1956 г. се появява и второ издание.
През този период проф. Дами започва все по-активно да защитава българите в Македония. Така например в броя от 20-21 юли 1957 г. на „Газет дьо Лозан“ публикува обширна статия, в която пише, че дори в най-югозападните краища на Македония мнозинството от населението продължава да говори български. Изрично подчертава, че „българският елемент („македонският“ език е един български диалект, както останалите такива) заема почти цяла Македония, до планината Шар, до Дрин, до Бистрица и до Места, която е границата с Тракия... Българите по мнението на всички географи, бяха абсолютно мнозинство, особено в Македония (милион и половина жители от общо два милиона и половина)“. Във връзка с тази статия, органът на Македонските патриотични организации в САЩ и Канада в. „Македонска трибуна“ заявява, че „нашето общество е от сърце признателно на просветени хора като Алдо Дами. За жалост след войните техният брой като да е намалял, гласът им по-рядко се слуша. Затуй и уважението на потиснатите към благородни представители на истинския западен дух като г-н Дами, е още по-голямо“.
На 12 август 1970 г. женевският в. „Льо Куриер“ публикува статията на Алдо Дами „Македония - ябълката на раздора“. Като изхожда от разбирането, че Студената война не може да бъде оправдание за преиначаване на фактите, професорът от Женева казва, че завладяването на български територии от сърбите е ставало със съдействието на Русия. „В Сан Стефано (1878 г.) Русия им даде турска територия, но с българско население, през която преминава, както името го показва, река Морава, наречена Българска Морава. В Берлин същата година бяха отстъпени към Моравско и Враня и Пирот“. По-нататък той изтъква, че „цялата история на България е центрирана върху Македония и в частност върху Охридското езеро, което играе за нея сантиментална роля, каквато играе езерото на Четирите кантона за швейцарците. Старообългарският диалект на Македония е този, който стана, благодарение на светите братя Кирил и Методий, произхождащи от областта на Солун, старославянския език на православната църква“. По отношение на съвремието Алдо Дами повтаря тезата си, че „македонският говор е български диалект и сърбите изкуствено правят от него отделен език“. Като визира дейността на МПО в Америка, той смята, че „с пълно основание“ македонските българи „отричат съществуването на една македонска народност. Македония е всъщност една географска област, обхващаща разни националности: българска народност в мнозинство, ако не абсолютно, поне относително, гръцка, албанска, турска, арумънска, но в никакъв случай сръбска“.
В същия материал Алдо Дами дава отговор и на югославските претенции към България: „По време на българо-югославското приятелство от 1945 г., под знака на комунизма, българската държава, за да угоди на Тито, застави - това е единствен случай в историята - жителите на Пиринска Македония да се обявят за македонци, а не за българи. След разрива от 1948 г. между Тито и Коминформа, тази отстъпка от страна на България... нямаше вече основание и няколко години по-късно „македонците“ от Пиринския край отново станаха българи, каквито винаги са били“.
В бр. 180 от 1975 г. на излизащото в Ница списание „Формираща се Европа“ проф. Дами прави една много важна констатация. Като отново защитава българския характер на Македония, той ясно казва, че българското мълчание по македонския въпрос е резултат от натиска на Москва: „ясно е, че по съвети от руснаците, българският иредентизъм понастоящем е задушен в официалната политика на София“.
На следващата година Алдо Дами издава един от най-важните си трудове - „Европейските граници от 1900 до 1975. Териториална история на Европа“. В атласа са публикувани няколко карти, които показват българската социо-културна принадлежност на Македония и домогванията на Белград към нея. Интересна е напр. карта №105, посветена на разпадането на Югославия през 1941 г. В обяснителния текст се посочва, че „нито един българин от Македония не се притече на помощ на Югославия“ и се обръща внимание на факта, че със създаването на Независимата държава Хърватия и освобождаването на македонските българи, косовските албанци и войводинските унгарци, новите административни граници са отговаряли на етническите, които са били по-трайни и справедливи.
Проф. Алдо Дами умира на 9 октомври 1977 г., но книгите му се преиздават и след смъртта му. Неговото име носи Европейският център по картография и етнолингвистика - Център „Алдо Дами“ - основан в Брюксел на 20 декември 1986 г. За съжаление властите в България не са се поинтересували от неговия богат архив, в който има толкова важни съвременни документи в защита на българската кауза в Македония.