Изборните нарушения са хванати благодарение на хартиените бюлетини, а не на машините
Ако ППДБ се разпадне, Борисов ще глътне ДБ като топъл хляб на закуска
Нещата в замръзналото безпомощно и безидейно 51 Народно събрание като че ли се раздвижиха. След като се видя, че няма полза от това всяка партия да предлага и да държи на инат на свои кандидати за председател, ГЕРБ оттегли своята и подкрепи тази на БСП, а ДБ издигнаха Атанас Атанасов, каквото бе всъщност предложението на Бойко Борисов от 25 ноември. От ГЕРБ заявиха, че биха подкрепили генерала, но само ако Борисов стане министър-председател. Как ще се развият нещата оттук нататък, разговаряме с политическия психолог проф. Антоанета Христова.
- В събота ДСБ издигнаха лидера си Атанас Атанасов за председател на Народното събрание, „Да, България“ подкрепиха тази кандидатура, но изрично подчертаха, че няма да приемат Бойко Борисов да бъде премиер, каквато пет дни по-рано бе офертата на лидера на ГЕРБ. Във вторник парламентарната група на ППДБ ще обсъди предложението за Атанасов. Променя ли се с това ситуацията в парламента, професор Христова?
- БСП може и да се съгласят, но без ПП не става, също и без съгласието на ГЕРБ, които трябва да приемат унижението от свръхизискването Борисов да не бъде министър-председател. Съмнявам се, че ГЕРБ ще го приеме поне до момента, в който лидерът им започне да се чувства сигурен.
(Б.р. Искаме да има редовно правителство. Единственият баланс за това е Атанас Атанасов да е председател на парламента, а Бойко Борисов – редовен премиер, заяви вчера депутатът от ГЕРБ-СДС Росен Желязков. Когато те са предложили Атанас Атанасов , ние казваме Бойко Борисов. Ако до сряда няма движение по въпроса, ГЕРБ отново ще подкрепят кандидатурата на доц. Наталия Киселова)
- ИТН бяха казали, че ако първите и вторите се разберат за председател на НС, те може и да го подкрепят?
- Затова казвам, че зависи от две съставни части – ПП и ГЕРБ. БСП ще подкрепят, ДПС-Ново начало също, но неофициално. Въпросът обаче е дали ГЕРБ и ПП ще се съгласят. Защото от една страна за ГЕРБ това в момента все още ще бъде прекалено голяма отстъпка. Те няма да се чувстват стабилно, ако има председател от ППДБ.
- Но ако премиерът бъде от ГЕРБ?
- Не говорим още за правителство, а за евентуален функциониращ парламент. ПП могат да прокарат законите за съдебната система много бързо и веднага ще бъдат подкрепени от „Възраждане“, МЕЧ и ИТН. Затова тази комбинация Борисов не го устройва до 16 януари. ДБ се опитват да очертаят поредна разделителна линия. Ако досега червена линия бе декларацията за санитарен кордон около Пеевски, на практика и около ГЕРБ, принуждавайки ги видимо да заявят защитата си на Пеевски, сега ДБ се опитва да измести фокуса към друга разделителна линия най-ярко защитавана от Пеевски – „проевропейската“ принадлежност. Т.е. на линията „всички срещу Пеевски“ се предлага линията „всички срещу коалиция Москва“, в която се настаняват ДБ и ДСБ. За съжаление, българският прочит на проевропеизма не е адекватен и това ще бъде основна тема в следващите месеци.
- В петък Бойко Борисов се опита да даде ново начало на парламента, като оттегли кандидатурата за председател на Рая Назарян и подкрепи кандидатката на БСП-Обединена левица Наталия Киселова. Това ще проработи ли?
- Има много хипотези, че Киселова ще бъде избрана. Не мога да кажа дали това ще се случи, за мен е по-вероятно това да не стане. Защото другата картина не ни води до извода, че ще има парламент до 16 януари.
- Когато трябва Сарафов да бъде избран за главен прокурор?
- Вътрешни тактически съображения и различни аргументи се подават за това да тръгне парламентът и да заработи. Но ми се струва, че целта на основните политически играчи в момента е да тупат топката до края на процедурата по избор на нов главен прокурор. Това го бях казала още по времето на 49-то НС – че до този избор ще бъдем във вътрешна турбуленция и нестабилност. Политически психолог като мен наблюдава поведение. А поведението и интересите, които са скрити зад него, са от една страна на лидерите, които могат да бъдат явни и скрити мотиви и интереси, и общо на политическите партии. Когато гледаме скритите интереси на лидерите, тогава нещата не са толкова видими и не са за политолози и социолози, а са повече за анализи на психолози и психиатри. И моят анализ от 49-то НС сочеше, че има един момент, който е много значим за основни играчи и лидери и този значим момент минаваше през махането на Гешев. Това изигра ролята на доминото – когато едно парче пада, и преди и след него се начертава една картина с много сериозни бъдещи последствия в политическия живот и в съдебната власт на страната. Затова основната причина, главният мотив да сме в това състояние, това е, че имаме тайминг, който е свързан с получаването на устойчивост и спокойствие през ролята на Борислав Сарафов в позицията на главен прокурор. Това е едната причина да се намираме в това състояние и това засяга не една политическа партия. И то не толкова партиите, а лидерите, защото аз съм убедена, че членовете на партиите въобще не са наясно по тази тема или просто нямат изход.
- Кажете втората причина?
- Вторият огромен проблем, поради който се намираме в това състояние, е политическата рамка, която е обещана на избирателите в предизборната кампания на ППДБ. Те видяха, че когато не си изпълняват обещанията, намаляват рязко подкрепата си. Те си върнаха една част от избирателите, именно с проблема съдебна власт и по-конкретно – главен прокурор. И когато това ти е основна тема е очевидно, че сблъсъкът става основен начин да отговориш на исканията на собствените си избиратели. Ако Сарафов бъде избран, ПП ще бъдат изолирани. Има и още един структурен проблем в парламента...
- И той е?
- Истината е, че в нашия парламент няма авторитети, които да бъдат достойни за позицията на председател, това е може би позиция, която е над всички останали. Тя е облечена във власт да определя законодателството, това не е просто техническа позиция, това е човек, който би трябвало с авторитета си да може да налага правила в залата, човек, който изисква и може да налага определено достойно поведение. Реално погледнато, такива хора в момента в парламента няма, каквито е имало в миналото. Затова и забележете какви предложения имаме от партии – хора, които не са се наложили в политическата практика. Това е огромен проблем за избора. Освен това – самите партии са несамостойни, защото имаме установени вече еднопосочни влияния във основни политически партии. Те не са самостойни във взимането на решения, те са под влияние, те са зависими. Опитвам се да очертая три принципни причини защо не очаквам разрешение на проблема днес, утре, другата седмица. Той ще бъде разрешен след Нова година. Защото не виждам достатъчно мотивация точно по това време на годината да бъде избран председател на парламента, особено от ГЕРБ. В същото време ще се увеличат съмненията, че Атанас Атанасов, който се твърди, че е в прекрасни отношения с Бойко Борисов, на практика играе друга роля в цялата картина и може да предаде четата.
- И все пак след 19 дни първо тържествено заседание и 8 безплодни гласувания се издигат нови хора за председател...
- Ние виждаме ли такива? За да ги видим, те трябва политически да имат авторитет или поне професионален авторитет. Нека да сме честни, има хора с професионален авторитет, не толкова в сравнение със звездите, които сме имали в миналото. Наталия Киселова е специалист...
- ...Но е депутат за първи път и изведнъж - председател!
- Именно. И нейният авторитет пада от това, че няма политическа практика. Това е много сериозен проблем в парламента. От друга страна с добра кариера е кандидатката на ИТН доц. Николета Кузманова. Но като че ли е видима само за избирателите на ИТН, а не съм сигурна дали и за тях е толкова видима. Бившите председатели Стефан Савов, Йордан Соколов, Огнян Герджиков бяха лица на политическата промяна в съчетание с това, че бяха изключителни професионалисти. Просто трябва да знаем, че изборът на председател на НС не става хей-така.
- Бойко Борисов направи пак много компромиси, отстъпи от много неща, за които бе твърдо заявил, че няма да отстъпи, като Рая Назарян за председател на НС, той – за премиер...
- Той каза, че не иска да бъде премиер на тази разбита държава. Но няма да отстъпи от принципа – ГЕРБ е най-голямата партия и като лидер на тази партия той трябва да бъде министър-председател. Той поиска да види равноотдалечения премиер на ППДБ, за да се състезава с него. В този смисъл Борисов не каза, че се оттегля. А оттегли Рая Назарян, защото приближаваме 16 януари. Точно след три седмици са Коледните празници. Това означава, че в рамките на тези дни той вече ще може да подложи решение на проблема за януари. За да се наложи едно решение, то трябва да улегне в общественото съзнание и поведението ти трябва да бъде последователно в рамките на 2-3 седмици. Затова поведението и позициите на ГЕРБ ще станат ясни след евентуалния избор на Сарафов. А тези, за които е от особено политическо значение да бъде махнат Сарафов, са или толкова слаби да провидят начина, по който могат да изпълнят обещанието си към избирателите – а именно да се мобилизират и да гласуват за председател, който веднага да постави съдебните промени на масата, или са пробити. Това са двата варианта, но и двата са лоши за тях.
- Има ли още живот за ППДБ? Там трудно се търпят, нямат си доверие и все по-често са склонни да се прескачат един друг. Отнесоха солидни критики от знакови лица като Радан Кънев и Никола Минчев?
- Има живот, те просто нямат изход. ГЕРБ чака ДБ в капан с огромно желание, Борисов ще ги глътне като топъл хляб на закуска. От другата страна е ПП с видимо малък капацитет и без голяма перспектива. Имат различия в позициите, обаче те влизат реално заедно в парламента.
- Прави впечатление, че от дълго време почти през ден вицепрезидентът Йотова дава оценки и препоръки по различни политически въпроси. Доста наблюдатели заподозряха да не би тя да довърши мандата, а президентът да излезе от „Дондуков“ 2, да оглави партия и да се яви още на следващите избори. Споделяте ли тази теза, професор Христова?
-Споделям, че на много хора им се иска това да се случи. Но не споделям, че то ще се случи. Не мисля, че Радев ще напусне президентската позиция, ролята на президента е някак си запазена сред всичките тези глупости, които се случват в парламента. Колкото и да са опръскани в Народното събрание, колкото и грешки да прави Радев, все пак пръскането при него е по-малко. Затова той няма интерес да слезе от тази висока позиция. Освен това правенето на партия е тежка задача и не е със сигурен резултат. Той няма организационен работник, който да обиколи цялата държава 5-10 пъти, да стигне до всеки един и да го убеди, че ще има полза от него.
- Някой като Цветанов...
- Той направи нещо изключително за ГЕРБ, но в президентството такъв Цветанов няма. Около президента или бъдещ лидер на партия около президента трябва да има известен с авторитета си и с харизмата си лидер. Няма партия, която да е тръгнала без фактора харизма. В момента такава не се вижда. Срещу всички възможни, които можеха да се явят като алтернатива, в момента се води тежка пиар кампания, те са достатъчно потискани, за да не могат да направят вълна. В момента двама души създават заплаха в консервативно-патриотичното пространство – „Възраждане“ и „Величие“. Струва ми се, че „Величие“ ще порасне доста на следващите избори.
-Езикът на „Възраждане“ и ИТН в парламента често загрубява...
- Ами този груб и агресивен език го въведе ППДБ на улицата през 2020 година. И всички решиха, че този език е ефективен и може да вкара хора в Народното събрание. Тези, които използват този език в парламента, са възпитани хора в друга ситуация, което означава, че това е роля. Не само този език ги вкара в парламента, и ала-балата с машините. Отново се повтаря темата с машините, с аргумента, че били хванати нарушения! Но нарушенията са хванати благодарение на хартиените бюлетини! Хванати са, защото има записи, които бяха излъчени по медиите. Ако имате машини, тогава няма да имате записи и няма да може да хванете абсолютно никакво нарушение. Аз съм категорична – абсолютна забрана на машините и работа по изчистване на изборния процес и механизма на отчитане!
Нашият гост
Проф. Антоанета Христова е политически психолог с фокус на интересите върху формиране на политически имидж, политическо говорене, управление на кризи, процеси на взимане на решение, политическо лидерство. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски” специалност психология и е получила докторска степен в Института по психология при БАН. Специализирала е в Лозана, Швейцария и политическа психология в Университета в Охайо, САЩ към ISPP. Главен редактор на сп. Психологични изследвания, ръководител на департамент “Психология” на Институт за изследване на населението и човека към БАН.