Депутатите осъзнаха, че служебното правителство е заплаха за тях
Предизборната кампания постепенно набира скорост. Успяват ли досега партиите да спечелят доверието на електората? Темата за газа ли ще бъде водеща в кампанията? Какви са намеренията на президента Радев? А има ли някаква файда от предизборните телевизионни говорилни? По тези и други въпроси разговаряме с политическия психолог професор Антоанета Христова.
- Професор Христова, досега в предизборната кампания като че ли газът се очертава като акцент - на ваша фактура наша фактура, вие направихте цените такива, при нас бяха други. Така ли ще продължи?
- Не възприемам газа като тема, а като причина на много последствия за кампанията и теми на кампанията. Газът може да бъде стартовият спусък, една от темите, но това не е битката, не са това посланията, с които партиите могат или искат да спечелят. Да, за ГЕРБ това е тема, която ги води напред, защото силните аргументи са в техни ръце. Гледах дебата между Теменужка Петкова от ГЕРБ и Венко Сабрутев от ПП. В този дебат всички аргументи бяха на страната на Петкова. Хора, които искат да чуят аргументираното говорене разбраха, че тя е победителят в дебата. Но за тези, които се колебаеха, които отричат и едните и другите, ако случайно са останали да гледат - защото форматът отблъскваше зрителския интерес - останаха опорките на ПП, а на Теменужка Петкова не u стигна времето да изкаже аргументите си, а тя имаше много. В крайна сметка обърканите зрители, които трябва да вземат решение и за които в момента се борят политическите партии, остават недоволни от всичко случващо се. В момента партиите не би трябвало да се борят за твърдите си избиратели, те са достатъчно мобилизирани. Борбата е да се разшири подкрепата. В тази връзка значими теми са цените, корупцията чрез посредници и т. н., теми, които се основават на проблема с газа, но като теми са отделни и като отделни трябва да бъдат разказани. В момента разочарованието е предизвикало изключително силно негативно отношение към партиите от четворната коалиция, които управляваха доскоро и надеждата е, че устойчивата партия ГЕРБ трябва да се върне, за да оправи „безвкусната попара“, която ни сервираха ПП и другите три партии. Това е ситуацията сега, въпросът е кой и как ще управлява общото разочарование и надеждата. В това общо разочарование се включват както отбелязах, цените, управлението в момента на кризата с наводненията в Карловско, включва се и това каква толерантност или не ще се прояви към постъпките на Бойко Рашков, които втрещиха много голяма част от гражданите.
- Добър или лош пиар е стълпотворението от ВИП персони в наводнените села с кирки и лопати - доскорошен премиер, президентшата, кандидат-депутати?
- Лош. В момента, в който ти не си там от началото до края, ако не са те видели сутринта от осем до 11-12 часа през нощта с лопата, пренасяйки останалото от покъщнината на някоя бедстваща жена или семейство, в този момент приключваш с доброто впечатление. Изключително дразнеха и телевизиите, които бяха там. Това е липса на какъвто и да е елементарен усет за мяра за това докъде да стигнеш. Изпратиха хора да висят с микрофони и да разпитват кой как се чувства. Това е дъното. Мога да кажа, че през последните две години ние сме в изключително мръсна вода. В нея изтича гадорията на пост-истината, в която се опитаха да ни пробутат, в някаква друга истина, в надут чужд нереален балон. Някой се опитва да ни каже, че политиката не е това, което е и се опитва да ни пробута инструмент, чрез който да обещае, че ще ни даде всичко розово и прекрасно „тук и сега“. По своята същност, това беше предателство спрямо истината и спрямо надеждите на хората.
- Според вас участва ли служебният кабинет в предизборната борба? Съвсем очевидно е, че той воюва срещу БСП и ПП.
- Тук имаме една много сериозна динамика в интересите на служебния кабинет, който на практика е президента. Бях една от първите, който каза, че на президента му се ще президентска република. Че той мисли за своята перспектива след края на втория си мандат. Възрастта му е такава, че той не може да захвърли целия си опит на бунището след това, че той ще си направи своя партия. Но, това е първоначалният етап на развитие на неговия интерес и на неговото търсене, защото това е процес. В търсенето според мен той разбра няколко неща. Първо - че партията ПП, на която акушира и че това нещо, което произведе като правителство, беше вредно за държавата. И тази вреда се пренесе и върху него самия. И той трябваше да се изчисти от историята на създаването, да махне произведението си. Затова в момента той е негов изключителен критик и целта му е ако не пълното премахване, то поне да има слабо присъствие на ПП в следващия парламент. Второто нещо е, че той се опита да произведе като алтернатива „Български възход“, но видя, че и това усилие не беше със задоволителен резултат. Партии не се правят лесно. И се появи следната задача - или президентска република, поради което смятам, че Слави Трифонов е част от стратегията, и/или голяма, нова левица. Бях първата, която казах, че Слави ще излезе от коалицията в момента, в който Радев реши какво да прави. А посланието на Трифонов за президентска или полупрезидентска република е като последен опит да си покаже главата над водата, защото процентите му не дават влизане в парламента. В допълнение, с тезата на Трифонов, Радев тества ситуацията.
- Добре де, тези хора не четат ли Конституцията, където пише, че не може да се предизвиква референдум да държавното устройство и че за неговата промяна е необходимо Велико народно събрание? Какво искат - да заобиколят за пореден път основния ни закон?
- Те искат да направят вълна на тази тема и депутатите да бъдат принудени да u обърнат внимание. А когато нещо стане тема, постепенно тя почва да се обговаря, появяват се говорителите и нагласите на публиката могат да бъдат променени. За това се иска много майсторство. Това е едната линия на перспектива, свързана с президента. Втората линия е БСП. Президентът Радев има изключителен интерес към тази партия, а в момента тя е разкъсвана от лидерски проблем. Министрите-социалисти в служебното правителство в момента се изявяват изключително разумно като поведение. Ще дам Явор Гечев и Деница Златева като пример. Това са хора, които се обединиха около президента, защото бяха в конфликт с Корнелия Нинова и могат да създадат възможна бъдеща перспектива за партия, която да създаде бъдещото ядро на голямата нова левица. А тази голяма нова левица може да припознае Радев за свой лидер. Голямото ново ляво е и мечтата на шефа на стратегическия кабинет на президента Александър Маринов, знам, че той има искрено желание за модерна съвременна лява формация. Тази цел не е лоша и Корнелия Нинова в момента е в окопна война и тя го осъзнава много добре.
- И Георги Първанов, и Петър Стоянов станаха партийни лидери след като напуснаха „Дондуков“ 2 и безславно се провалиха. Радев не се ли учи от грешките на предшествениците си?
- Ситуацията с Радев е съвсем различна. Първанов и Стоянов бяха вътрешни хора на автентични политически партии и коалиции. Друго е да си външен и да си припознат от партията. Радев се опитва да направи нещо ново от старо, той ще се опита да убеди бесепарите, че ще им даде сила, като стане техен лидер. Форматът на това ново обединение още не е ясен.
- Тази поредица от служебни кабинети на Радев налива вода в идеята за президентска република. Но депутатите трябва да се чувстват застрашени, не могат ли те да съберат мнозинство и да премахнат служебното правителство от Конституцията?
- Разбира се, че могат. Много от тях вече осъзнаха, че тази институция е заплаха за тях и го изпитват на гърба си. Могат да се обединят и да заличат служебното правителство от Конституцията, но това няма да отслаби и да промени тактиката и стратегията на президента.
- Има ли според вас партия, която социолозите насила налагат в проучванията си? Може ли да им вярваме?
- Трябва да споменем нещо много важно. Когато хората гледат резултати, нека да мислят дали процентите са върху гласуващите или върху всички гласоподаватели. Когато гледате всички, това е по-верният резултат и той дава по-ниските данни. А социолозите в момента не знаят на кой Господ да служат. Хем има машини, хем не знаем къде е ключа. Социолозите сто процента подкрепят ПП и ДБ. Има много избиратели, които не са се определили, но които ще гласуват за „Възраждане“ и аз очаквам тази партия да бъдат много по-напред. Социолозите подкрепят ДБ и ПП и мисля, че отнемат поне един-два процента на ГЕРБ и че самата ГЕРБ има допълнителен скрит вот.
- Много станаха червените линии и личната непоносимост между партийните лидери. Може ли въпреки това да има парламентарно правителство, говори се за проевропейска някаква коалиция?
- Хората няма да повярват на проевропейска коалиция. Те ще се подразнят на всичко, което наричат в момента проевропейско и проруско. Настроенията са, че в България просто не си гледаме интереса и че политиците не успяват да се грижат за националния ни интерес, защото го подчиняват на интересите на големите сили. И тук няма добри - нито Америка, нито Европа, нито Русия. Българинът в момента е в защитната позиция, че неговите политици трябва да бранят собствения му интерес, а те не го правят. Когато кажеш проевропейско или проруско, даваш приоритет на едни за сметка на други. А настроението е много про-патриотично и затова давам допълнителни проценти на Костадинов от тези, които му дава социологията, а като алтернатива много хора могат в последния момент да изберат и „Български възход“ и той да мине четирипроцентовата бариера. Темата на деня е патриотичната тема, да защитим България. За мен коалиция, наречена проевропейска, може да ни сочи посоката от стратегическа гледна точка, но няма да отговори на сърцето на избирателя. На него ще му допадне коалиция, която е за национално спасение, която да събере всички смислени партии, като подчертавам - без тези, които управляваха последно.
- Значи без БСП, ДБ, ПП и ИТН. Извън управлението бяха ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“?
- Да, и „Български възход“, ако влязат. Вторият вариант е от всички партии, ОФ правителство, всеки да даде някой експерт и в него да няма политици. Да кажат - в следващите 6 месеца правим първо, второ и трето, всички сме съгласни, че това е важно за държавата да я извадим от кризата и отново отиваме на избори. Третият вариант е първата партия да бъде с много голяма разлика пред втората, примерно 10 процента. Може да има правителство на малцинството, а може и да потърси подкрепа. Това може да го направи единствено ГЕРБ. Разликата сега с ПП е 5-6 процента, но реално те са повече. Ако имат 10 процента разлика, ще успеят да направят правителство. Да се даде приоритет на ГЕРБ е силен ход, видяхме, че четворната коалиция ни скъса галошите и ходим боси. Логично е да се каже, дайте да видим вие какво можете и дали ще ни изведете от тази криза. Въпреки че за ГЕРБ това е много рискова позиция. За съжаление, избирателите разсъждават емоционално и по-малко рационално, защото много хора не успяха да намерят себе си в демокрацията и не виждат толкова постиженията, отколкото виновниците за положението си.
- Кога ще се вдигне според вас психологическата бариера за коалиция между ГЕРБ и ДПС?
- Това е проблем на политическите лидери, обществото няма проблем с това. Политическите лидери имат своите страхове, че в момента, в който направят такава коалиция, пропагандната машина на опозицията ще ги „застреля“ и не искат да я предизвикват. Така че такава коалиция е проблем на политиците и на пропагандните им машини, а не на българина.
- Какво е мнението за предизборните телевизионни диспути? Има ли полза от тях при положение, че участниците се надвикват, а водещите гледат сеир?
- Това е ужасно, не знам дали някой ги гледа. Допускам, че се гледат само от такива като нас. Мои колеги ме питат дали се чувствам добре, щом гледам такива неща и твърдят, че сутринта започва много по-добре, ако не гледаш телевизия. Форматите на тези дебати са абсолютно безсмислени. Можеш да ги пуснеш участниците да се надприказват, но не им давай само две минути. Това е нищо за дебат. За да предизвикаш интерес, трябва да имаш възможност за изложение, а то се прави най-малко за четири минути, за да добие зрителят истинско впечатление. А не да се отврати и нищо да не разбере. Да не говорим за това, че на някои водещи им личи в очите на чия страна са. От две години някои телевизии се борят за победата на ПП и ДБ и сега виждат, че всичко пропада и мечтите им и цялото им старание, отиват на кино. И погледът, невербалното им поведение на такива водещи, е драматично. Те трябва да дадат думата на опонента по регламент и правят това през зъби. Това е една тотална мъка за тях. А за избирателя тези дебати не са интересни, за него са интересни лидерските дебати. Въобще не е нужно да има дебат между бъдещи министри, а между лидерите, който да бъде излъчен няколко пъти по националната телевизия с абсолютно независим водещ, който да не е припознат като привърженик на някоя от страните.
Нашият гост
Проф. Антоанета Христова е политически психолог с фокус на интересите върху формиране на политически имидж, политическо говорене, управление на кризи, процеси на взимане на решение, политическо лидерство. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски” специалност психология и е получила докторска степен в Института по психология при БАН. Специализирала е в Лозана, Швейцария и политическа психология в Университета в Охайо, САЩ към ISPP. Главен редактор на сп. Психологични изследвания, ръководител на департамент “Психология” на Институт за изследване на населението и човека към БАН.