България трябва да поиска подписване на нов договор със Северна Македония
Съвместната експертна Комисия между България и Северна Македония буксува и няма изгледи да се стигне до разумно решение. От македонска страна не са мръднали и на йота от вижданията си още от комунистическо време. С проф. Трендафил Митев разговаряме за причините и за това каква стратегия трябва да има България. Ученият разказва и подробно за създаването на „македонския“ език и показва документа с решението за него.
- Проф. Митев, работата на Съвместната експертна комисия със Северна Македония буксува и въпреки надеждите, се оказа, че в Скопие нямат намерение да отстъпят от позициите си. Защо не работи ефективно смесената българо-македонска комисия?
- Причините са много и доста сложно преплетени. Първо, историческата наука в Република Северна Македония е сред най-младите клонове на хуманитаристиката в Европа. Нейните основи са положени едва след Втората световна война от комунистическата партия, която поема управлението в Скопие. А липсата на авторитети в науката води до появата на произвол в писанията на младите поколения, ангажирали се с историческа тематика. Главната цел през годините там е да се защити новата гигантска кауза, преследвана от Македонската комунистическа партия след средата на ХХ век - изграждането на нова македонска нация на антибългарска основа.
- Тоест, историците, които сега са в състава на тази съвместна комисия, не са учили в училище обективна историческа наука.
- Да, защото на тях им е преподавана идеологизирана политика - изцяло на антибългарска основа. Това им е изкривило представите за българите от най-ранна възраст. След това тръгват личните им академични кариери. Е как, има ли нормален човек на земята, който след като е станал вече „професор“ - с такава научна продукция, да може сега да отрече смисъла и съдържанието на своя съзнателен живот? Тези хора разбират, че всяко отстъпление от тяхна страна, ги превръща в „интелектуални лузъри“. Разбира се, от значение са и родовите връзки с бивши комунистически първенци, влиянието на служители на специалните служби и майки, лели и стринки - сръбкини и пр. Все фактори, които влияят индиректно върху начина на мислене.
- А албанският фактор, каква е неговата роля?
- Той е напълно реален. Македонистите смятат, че ще „олекнат“ твърде много, ако признаят истината, че тяхната нация и литературен език са на 75 години, а албанците са с 2000-годишна история на Балканите. Как да си лидер при наличието на тази несъвместима разлика?
- Македонските политици непрекъснато говорят да се уважава „естествения избор“ на народа им.
- Това е мантрата, която повтарят непрекъснато и тя се отнася за това, че народът е избрал да говори на своя „македонски език“ и да пише, на македонската си азбука. Аз обаче притежавам един документ, който разкрива съвсем друга реалност. Оригиналът се съхранява в градския архив на град Битоля.
- Наистина ли - какъв е този документ, какво представлява той, какво пише в него?
- Документът всъщност е решението за създаване на македонската азбука и кои букви влизат в нея. В съдържателно отношение неговият текст е двусъставен. Сърцевина на информацията е Писмо №2625, от 6 май 1945 година, подписано от министър-председателя на ФНРМ -Лазар Колишевски и министъра на просветата - Никола Минчев. А втората част съдържа указания на просветното министерство в Скопие, как точно да се изпълнява правителственото постановление.
- Какви изводи можете да направите за този оригинален документ, след като познавате съдържанието му?
- Първо, в науката е доказано, че на 2 август 1944 г., в манастира „Прохор Пчински“, на първото заседание на АСНОМ е издаден декрет, за създаването на „служебен“ македонски език, който „да влегуе веднага во сила“. В резултат, за една седмица (от 23 ноември до 3 декември 1944), 10 учители, 1 поет и 1 политик решават как да изглежда новата „македонска азбука“ - графичната система, за изписване съдържанието на думите в новия „македонски език“. От горния документ обаче се вижда, че през есента на 1944 година практически не е било възможно този език да „влегуе ведната во сила“!?
Това е е решението за създаване на македонската азбука
- Всъщност, кога реално започва процесът на прилагане на новата македонска азбука?
- Процесът реално започва едва в края на май 1945 година. И то не по „естествения избор на македонския народ“, а с декрет подписан лично от премиера Лазар Колишевски и министъра на просветата - Никола Минчев. Защо? Защото през есента на 1944 г. учебната година в училищата на Македония е започнала и практически е било напълно невъзможно новият език и неговата писменост „да влегуе веднага во сила“. Болшинството от учителите не са познавали новата политизирана азбука, измислена от югославската комунистическа партия, а децата са пишели с кирилицата текстове на български език. По същите причини новата писмена система на езика не е въведена и през януари, за втория учебен срок. Затова през май 1945 г. Колишевски се разпорежда (а в края на месеца заповедта му влиза в сила): през лятото учителите да изучат новата азбука, та от есента да я въведат в училищата. Това твърдение се доказва от чл.2 на правителственото решение, в което е записано черно на бяло:„Ово решение влегуе во сила от денот на обявяванието“. А този ден на обявяването“ е 21 май 1945 година!
- Значи излиза, че на учителите просто им е изпратен документа с новите букви и подмяната започва...
- Да, и това е вторият извод - за какъв „естествен избор“ на македонския народ може да се говори в този случай, когато в документа се казва изрично, че на учителите се „изпракя Решението на Народната влада (правителството) на федерална Македония за македонската азбука“? След което е изписано и самото „РЕШЕНИЕ за македонската азбука“. С неговия Чл. 1 правителството обявява, че „Македонската азбука има 31 букви. Тие са...“ и следва изписване графичния образ на буквите. Първо в ръкописен вариант, а след това и като „стампани букви“ (печатни букви). Тази процедура доказва по неопровержим начин, че македонската азбука е наложена по чисто административен път, със заповед на комунистическото правителство. От май 1945 г. то определя с какви буквени знаци учители, поети, писатели и учени трябва да изписват в бъдеще резултатите на своя интелектуален продукт.
- И кои са новите букви?
- Особено важно е да се отбележи, и че комунистическата власт решава и заповядва точно кои са и „новите букви в азбуката“, въведените от комунистическото правителство. Те са изброени - „г“ и „к“ с „акцентен знак“, плюс „s“,„ль“, „ю“ и латинското“y“. Така правителството в Скопие изрично декретира: точно какви нови букви ще се използват в новосъздавания „македонски език“ и коя от тях, кого ще заместват от Кирилската (българската) азбука; над коя от нововъведените букви трябва да се поставя „акцентен знак“ и пр. На практика, те са заимствани от сръбската азбука - Караджицата. Целта е ясна - дори зрителният образ на изписания текст на новия „македонски език“, измислен от комунистическата власт в Скопие, е трябвало да се различава от класическия облик на една страница, изписана с българската азбука.
- Извинете, професоре, но щом тази азбука се въвежда от 1945 г., а е създадена около година по-рано, то тогава трябва в тази година да са писали на българската азбука?
- Разбира се. Не е необходимо дълго взиране в текста на документа, за да се установи, че дори през май 1945 година правителството на Лазар Колишевски все още пише своите официални документи на БЪЛГАРСКА ПИШЕЩА МАШИНА. Това се доказва по неопровержим начин, от липсата на печатни знаци, (в използваната пишеща машина), за онези букви, които се вкарват тогава като нови елементи в графичната система на „македонската азбука“. Поради това, те е трябвало да се дописват на ръка, с мастило. И то в значително по-едри измерения, за да се забележат и запомнят от онези, които ще изучават и преподават новата азбука. Същото важи и за „акцентните знакове“. Те също са липсвали в българската пишеща машина, използвана от правителството на Колишевски, та е трябвало и те да се изобразят ръкописно, със синьо мастило.
- И това ли е „вековната“ културна традиция в Македония, за която говорят с апломб в Скопие?
- И аз това питам. Колко жалко и смешно е след всичко това, да се твърди, че „македонският език“ и неговата графична система са естествено възникнала културна реалност, базирана върху вековна духовна традиция в Македония, която при това е била свободен избор на македонския народ!? Логично е да попитаме, ако такава традиция е съществувала и преди 1945 г., къде са тогава „македонските“ пишещи машини след Втората световна война? Защо е трябвало да се използва българската пишеща машина!? Ако правителството на Лазар Колишевски е писало поне на сръбска пишеща машина, то е можело да прикрие някак си по-майсторски, безпрецедентната културна манипулация, извършвана от комунистическата власт в Скопие през 1945 година.
- В този правителствен декрет има ли специални обяснения за отделните букви, за лексиката на този нов език?
- Има, разбира се, и то се намира в допълнение към правителствения декрет. Министерството на просветата в Скопие заповядва в лексиката на новосъздавания „македонски език“ да се изхвърли употребата на твърдата гласна „ъ“ в думите. Нещо повече, дават се дори задължителни примери, как трябва да се пишат по нов начин думите в македонския език, без „ъ“: вместо „сърце“ - да се пише „срце“; вместо „дърво“ - „дрво“; вместо „кръв“ - „крв“; вместо „смърт“ - „смрт“. Целта е очевидна: да се прокарва разграничителна бразда между западните български говори и диалектите на българския език в Македония. А най-важното в този случай е, че комунистическата власт, а не друг, създава с декрета си дори думите, които трябва да влязат в новия македонски език!? В края на документа се разпорежда категорично „горното да се съобщи“ веднага от учителите, а те на свой ред да го преподават „на своите ученици“.
- Всъщност от всичко, което казвате, изводите се налагат от само себе си - че този език не е творение на народа, а на комунистическата власт?
- Да, македонската азбука, като графична система на македонския език навлиза в живота на хората там през лятото и есента на 1945 година. В този процес няма естествен избор на народа, а е налице творение на комунистическата власт, защото и азбуката, и лексиката на новия език са измислени и заповядани с правителствен декрет. Тази процедура разкрива целия примитивизъм, с който са боравили слабо грамотните комунистически диктатори в Скопие след Втората световна война. Защото в стремежа си да се разграничат от българската книжовна цивилизация, те предлагат една крайно огрубена лексика от типа на „срце“, „дрво“, кръв“, смрт“ и пр. С нея македонският диалект се архаизира, загубвайки красотата на думите, осигурена от естественото развитие на литературния български език през вековете.
- Извинете, но защо не са създадени отделни австрийски, белгийски, американски, кипърски, мексикански, бразилски, аржентински други езици? Нали и там се създават „други държави“?
- Защо ли? Ами защото те са строени от цивилизовани народни водачи! Северна Македония, макар и като отделна държава, щеше да спечели много повече, ако беше запазила естествено съществуващия български език между населението. И най-важното: след като комунистите в Скопие са ликвидирали една шеста от буквите на кирилицата, замествайки ги с писмени знаци от Караджицата, интелигенцията на такава държава няма никакви основания да претендира, че на нейна територия се е родила и развивала третата писмено книжовна цивилизация в Европа (след гръцката и латинската) - старобългарската! Това е станало в границите на Първото българско царсво! А новият език е бил наложен с декрет в Скопие от комунистическата власт.
- Да се върнем към тази прословута комисия. Каква трябва да бъде българската стратегия от тук нататък, защото е ясно, че съседите ни ще продължат досега следваната от тях линия?
- Има една стратегия и тя е защита на обективната истина за мястото и ролята на България в тъканта на европейската цивилизация! Срещу такава позиция никой не може да противостои и страната ни няма да изпадне в политическа изолация. Каквото и да говорят различни европейци. Гърция ни даде истински пример. Защото онова, което се е писало и се пише в Скопие за България и българите, не се е писало никъде по света и никога до сега!
- Но не бива да забравяме, че и ние имаме вина - и тя се крие в сериозните слабости, допуснати от нас в Договора за приятелство и сътрудничество с Македония. Не трябва ли да поискаме ревизия или преподписване?
- Това е абсолютната истина. Ние наистина допуснахме сериозни грешки, като подписахме този Договор в този му вид на 1 август 2017 година. Това означава, че македонизмът е един агресивен идеологически фактор, който тепърва ще създава проблеми в региона, ако не се ограничи периметъра на неговата историческа легитимност. В случай, че досегашните протакания и игри от скопска страна продължат, мисля, че е най-добре българската комисия да обяви, че Договорът за приятелство просто не работи. Да се оттегли от дебата и да се търси възможност за подписването на нов договор, между двете правителства, ако Северна Македония наистина иска да е член на ЕС.