Първият очен преглед трябва да е на 6-месечна възраст, вторият – на 3,5 години
Всяко следващо поколение е с по-тежко късогледство от предишното
Над 2 млрд. души по света живеят със зрителни увреждания или слепота. При половината от тях уврежданията биха могли да бъдат предотвратени. Такива са например некоригираните рефракционни аномалии и катарактата. По една или друга причина засегнатите не носят очила или не се оперират и са на практика инвалидизирани.
Зрителните нарушения са третата причина за инвалидност в света. Очаква се половината от световното население да бъде с увредено зрение до 2050 г. Тези данни бяха изнесени на семинар на тема „Каква е цената на зрителните нарушения и как да я намалим?“, организиран от Българската асоциация по фармакоикономика и ISPOR Bulgarian Chapter.
Според водещи експерти в областта на офталмологията и ендокринологията в Европа катаракта, възрастово обусловена макулна дегенерация, глаукома и диабетен макулен едем са основните очни заболявания, водещи до намаляване на зрението и слепота, особено сред хората на 50 или повече години.
Голяма част от очните заболявания могат да бъдат предотвратени, ако се открият навреме. Въпреки това скринингови изследвания, направени в Северозападна България по проекта „Направи добро“, показват, че за 90% от учениците това е първият им офталмологичен преглед, разказва проф. д-р Александър Оскар, ръководител на Катедра по офталмология в Медицински университет – София.
„Един от най-големите проблеми, с който се сблъскваме в детската офталмология, е лечението на амблиопията или мързеливото око. Това е много сериозен социално значим проблем, който засяга 5% от общата популация. Амблиопията е възможно да се излекува, само ако се диагностицира навреме, преди да завърши периодът на съзряване на зрителната система на децата, което става на 8-9-годишна възраст. С други думи, ако едно дете го диагностицираме на 8 години, то няма почти никакви шансове да развие своето зрение. Затова препоръчваме първият очен преглед да бъде още на 6-месечна възраст. Разполагаме с необходимата апаратура за установяване на рефракционни аномалии, кривогледство или някакъв друг проблем. Ако всичко е наред, следващият препоръчителен преглед е на 3 години и половина, тогава децата вече би трябвало да отговарят какво виждат. Те трябва да бъдат прегледани преди започване на училище и след това - всяка година до завършване на периода на растеж“, съветва проф. Оскар и напомня, че зрението е единственото сетиво, което започва да се развива едва след раждането.
В 85% от случаите амблиопията засяга само едното око и е много коварна – децата гледат с двете очи, не осъзнават, че имат проблем, не споделят с родителите и съответно биват късно диагностицирани. А това е много важно, защото ние получаваме 90% от информацията от заобикалящия ни свят именно чрез зрителния анализатор. Така че увреденото зрение означава сериозно влошено качество на живот. Много често например проблемът с прохождането всъщност е в зрението (кривогледство), а не в двигателните способности. Зрението е важно за учениците да се развиват, за младите хора да участват активно в пазара на труда, за възрастните – да имат нормално качество на живот.
Миопията (късогледството) е един от сериозните проблеми, с който ще се сблъскваме в бъдеще, предвижда офталмологът. Очаква се през 2050 г. всеки втори човек да бъде засегнат от нея и това е отражение на съвременния начин на живот с прекалената експозиция на дигитални устройства, най-вече мобилни телефони, и все по-малко прекарано време навън. През последните три години късогледството и в България придобива застрашителни размери – не само като честота, но и като тежест. Децата имат значително по-голямо късогледство от родителите, а самото то по-често става високостепенно (над 6 диоптъра).
„Препоръчваме децата да използват стационарни компютри, а не мобилни телефони – казва проф. Оскар. - Друг рисков фактор е недостигът на витамин Д, който има пряко отношение към прогресията на късогледството. Затова в есенно-зимния период е добре децата до 16-годишна възраст да приемат допълнително този витамин. Генетичната предразположеност също е сериозен фактор. Ако единият от родителите има късогледство, 50% е рискът за децата, при двама родители – почти 100%, и то по-голямо, отколкото е това на родителите. Миопията може да бъде успешно повлияна с необходимата корекция. Добра новина е, че през последната година навлязоха специални стъкла, които контролират прогресията на късогледството с много добри резултати.“