Проф. д-р Иво Петров: Половината хипертоници не успяват да контролират високото кръвно

Един от четирима мъже и една от пет жени поддържат стойности над 140/90 въпреки лекарствата

Проблемът се решава с минимално инвазивна процедура

Близо 55% от хипертониците не могат да контролират нивата на високо кръвно налягане, въпреки че вземат 3 и повече медикамента. В световен мащаб този проблем засяга един от четирима мъже и една от пет жени, диагностицирани с високо кръвно налягане, и е сред основните предизвикателства пред кардиолозите. По темата „Неконтролирана хипертония – предизвикателства и решения“ говори на специална пресконференция проф. д-р Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център.

Около 1 млрд. души в света страдат от неконтролирана хипертония и тя е основна причина за около 9 млн. смъртни случая всяка година. Това е и едно от основанията съвременната медицина да търси възможност за справяне с този сериозен проблем. Проучвания сочат, че намаляването на стойностите на кръвното налягане само с 10 mm Hg сваля риска от инфаркт с 28%, а от инсулт - с 27%.

„Артериалната хипертония е един от най-големите убийци на съвремието ни поради застаряващото население и вредните навици - казва проф. Иво Петров. - Поне 30% от нас в определен момент в живота си имаме високо кръвно налягане, като в 95% от случаите това е заболяване само по себе си, а не се дължи на друг здравословен проблем. Според Европейското дружество за хипертония като резистентна хипертония се определя измерването на кръвно налягане над 140/90 mm Hg, въпреки че пациентите водят здравословен начин на живот и приемат три медикамента. Американските специалисти разширяват тази дефиниция и приемат, че ако болният взема пет лекарства и само по този начин стойностите на кръвното му налягане са в норма, той пак страда от неконтролирана хипертония.“

Един от съвременните начини за борба с неконтролираната хипертония е катетърна ренална денервация – минимално инвазивна процедура, която може да помогне на избрана група от пациентите, при които терапията с лекарства не дава задоволителни резултати. България е една от първите държави в Европа, която през 2008 г. въвежда този метод, който се споменава в научна публикация още през далечната 1933 г. Той е подходящ за хора, които не се повлияват само от медикаментите за хипертония, които могат да имат и тахикардия, предсърдно мъждене, сънна апнея, зле контролиран захарен диабет, затлъстяване. Процедурата може да се направи и на пациенти, които вече имат усложнения като хипертрофия на лява камера на сърцето, периферно съдово заболяване, както и на по-млади пациенти.

По време на процедурата чрез специален катетър се достига до бъбречната артерия, където се провежда радиофреквентна аблация (унищожаване) на нервните окончания, за да се намали тяхната активност и по този начин да се понижи артериалното налягане. Ренална денервация се прави под рентгенов контрол. Интервенцията може да се извърши на артерии, които са над 4 мм в диаметър. В клиниката на проф. Петров най-често се използва достъп през ръката, което е по-щадяща методика, а не през бедрото.

Процедурата е с много малък риск, продължава около час, час и половина. Пациентът може да напусне лечебното заведение след 24 часа. При над 90% от болните се наблюдава намаляване на артериалното налягане с поне 10 mm Hg. Важно е обаче те да продължат и с медикаментозната терапия.

Реналната денервация се реимбурсира от Националната здравноосигрителна каса от 2023 г. и се извършва в 11 лечебни заведения на територията на страната. До момента за тази година са извършени 62 процедури, но вероятният брой на пациентите, които биха били показани за нея, е около 1000. В клиниката на проф. Иво Петров от въвеждането на метода преди осем години досега са лекувани 250 души.

„Не бива да забравяме и нещо много важно – алгоритъмът за справяне с високото кръвно налягане включва промяна в начина на хранене, повишаване на физическата активност, редукция на теглото, след това прием на медикаменти и накрая минимално инвазивните методи“, напомня проф. Петров.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Труд news

Този уебсайт използва "бисквитки"