Стипендиантска програма за чуждестранни студенти е инвестиция в българската икономика
Всички висши училища имат нужда от дигитализация и киберсигурност
Интересна година във висшето образование изпращат университетите. Започнала с идея за отпадане на таксите за студентите държавна поръчка, преминала през безпрецедентна протестна готовност на висшите училища и завършила с обещаните пари за заплати, сега ректорите гледат към възможността за стабилно управление. От кабинет с поне 4-годишен хоризонт проф. Димитър Димитров очаква да реши въпросите за достъпа на чуждестранни студенти, заложения за пореден път свръхкапацитет на университетите и нарастващите капиталови разходи.
Какъв е пътят към това, питаме ректора на най-големия ни икономически университет у нас, а междувременно очакваме да разберем ще има ли образователна коалиция в парламента по идея на Съвета на ректорите.
- Какво се случи във висшето образование за последните 12 месеца, професор Димитров?
- Беше много интересна година и за висшето образование, и за УНСС. Преобладаващи служебни правителства, избори, бюджет. Ако си спомняте, около 24 май университетите бяха в стачна готовност и даже обявихме готовност за протестни действия, заедно със синдикатите. Имаше проблеми с изплащането на гласувани вече пари за заплати. След това нещата намериха по-добри решения и беше изпълнен Законът за висшето образование, където има фиксирани проценти на увеличение на заплатите спрямо средната работна заплата. През септември-октомври получихме тези средства, разбира се, имаше известна разлика между университетите в съответствие с качеството, с броя на студентите, с броя на преподавателите. Но годината започна да придобива по-хубав завършек.
- А какво предстои през 2025-а, професоре, ще ги има ли в бюджета тези средства за заплати?
- Това стои като въпрос. Когато имахме Седмица на еврото в УНСС, разговаряхме с финансовия министър. Тя каза, че тези пари ще бъдат осигурени и образованието е приоритет. Но всъщност трябва да се гласува това нещо в бюджета, те са заложени в закон, който трябва да бъде изпълнен през бюджета. Така че имам по-голяма увереност, но знае ли човек какво ще се получи. Дали заради протестните действия, дали заради всичко, което се случи през последната година, висшето образованието започна да получава внимание. Особено когато ставаше дума за тези средства. Ректорите и Съветът на ректорите получиха много бързо прием и при президента, и при министър-председателя, и с парламентарните групи, така че да може да се реагира на ситуацията тогава. Защото това беше отдавнашен проблем, който се неглижираше - ръст на заплатите, минималната заплата на асистентите, но остана проблемът с това, че се дава допълнителни възнаграждения само на преподавателите, докато администрацията не получава такива. Нашите увеличения в УНСС ги правим със собствени средства, защото имаме икономии, имаме и платено обучение. За нас годината е успешна. Имаме рекорден интерес и прием на студенти - около 8000 души. Приехме около 5000 бакалаври и 2000 магистри. Повече от една трета от тях са платено обучение.
- Очаквате формирането на редовен кабинет, а очаквате ли и реформи?
- Необходимо е да има редовен кабинет с малко по-дълъг хоризонт, защото и аз, и Съветът на ректорите многократно се сблъскваме с този проблем, когато някой министър, държавник каже - аз не знам дали утре ще съм министър, как да поеме такива ангажименти. Бюджетът е ангажимент и на политическите партии - да кажат, че са приоритет реформи, които могат да се извършват. Но голямата реформа беше, и то направена от служебното правителство, с преструктуриране на сегашния бюджет за финансирането на висшите училища, като се даде повече предимство на качеството и на постиженията в научната област. Така че това са стъпки в тази посока.
- При едно от последните заседания на Съвета на ректорите се обявихте за нови индикатори и параметри в методика за определяне на коефициента на висшите училища, които МОН пък предложи по-рано и това оставяше 18 университета без достатъчно финансиране?
- Тези предложения са финализирани и ще се разглеждат в министерството. Но това, което се случи с увеличението на заплатите, дойде от увеличените коефициенти за някои професионални направления, които бяха недофинансирани. Включително и ние в основните ни направления като икономика, администрация и управление. Те бяха повишени, както и на други специалности, за да се позатвори малко ножицата между най-високо финансираните направления като медицина и военно дело, където разликата достигаше 8-9 пъти, а сега е някъде около 5-6 пъти. Не върви икономика или педагогика да бъдат 10 пъти по-малко финансирани от споменатите. А въпросът за финансирането на 18 университета бе изчистен за тази година, защото всички университети горе-долу си вързаха бюджетите, но по-натам, ако има увеличение на средната заплата, намален прием на студенти, може би ще има проблеми по места. По предварително разчети тогава на около 17 университета парите им бяха осигурени, но за следващата година може би нямаше да могат да имат такъв бюджет, защото ако нямат кандидат-студенти или достатъчно качество, или са открили такива направления и специалности, за които не им е там специализацията, оттам ще получават по-малко финансиране. Но МОН и МФ осигуриха целия бюджет, изчаквайки редовно правителство, което да каже ще има ли реформа, съобразно броя на студентите и качеството. Виждате, че броят на кандидат-студентите намалява. Скоро гледах статистика на работодателски организации - около 39 000 деца завършват средно образование, сложете 4000-5000, които отиват в чужбина, някои дали си вземат матурите също е въпрос, и остават 30 000 деца, които трябва да се разпределят между университетите. Ако имате голям капацитет или много специалности, няма как да функционира тази система.
- Всяка година кабинетът определя в Картата на висшето образование капацитет за прием, двоен на броя на студентите - как може това да се промени?
- Това е огромен проблем, специално и за УНСС, защото не можем да открием специалност „Киберсигурност“ в направление информатика, защото капацитетът по Картата на висшето образование е свръхраздут. 7-8 университета изобщо нямат прием по това нещо, други имат около 15-20% и само някои имат над 70%, после стана 60% от капацитета. Аз съм имал много разговори със Съвета на ректорите, с НАОА, с министъра на образованието проф. Цоков, че това не може да продължава. Ако някой иска да се развива, трябва да се съобрази с останалите университети. Ситуацията е горе-долу такава - за да отворите нов хотел, трябва да изчакате да се напълнят другите хотели, но това може никога да не стане. За съжаление пак при липсата на редовно правителство трудно се намира изход от ситуацията, защото трябва да се промени Законът за висше образование и там да се вкара този свръхкапацитет. Ако се върви по този начин, това може да стане след няколко години, а специалности като „Киберсигурност“, като „Изкуствен интелект“, откриваме сега програма по криптоикономика и интердисциплинарни специалности, не могат да чакат 5 години, както и другите да си намалят капацитета. Не бива висшето образование да изостава, аз давам пример с нашия университет, но и другите имат подобни проблеми. Нещо ново не може да стартира, защото свръхкапацитетът на друго място никога не се запълва, а картата казва, че ако това не стане над 60%, не може да се акредитира нова специалност. Такъв омагьосан кръг може да се реши от реформатори.
- А какво се случва с програмата за чуждестранни студенти, която Съветът на ректорите също предложи, така че приемът им да се улесни?
- Това няколко пъти се обсъжда - да се облекчи този процес, защото България има потенциал в това отношение. Българските университети са търсени, но ние самите се поставяме в неконкурентоспособна ситуация, когато 7-8 месеца трае процесът по приемаме на чуждестранен студент от Индия, Африка, Китай. Тоест ако той е бакалавър и завърши като нашите ученици през юни, може да си оправи документите и след една година да стане студент при нас. Докато другаде по света са доста по-бързи, намерили са по-гъвкави механизми. Но тук има голяма инерция и се казва, че така е направено, така работи системата, зависи от МВнР, от ДАНС, но в крайна смета ние губим студенти, които биха и финансирали висшето образование. Инвестицията в чуждестранни студенти е инвестиция за България. Държавата не подкрепя обучението на чуждестранни студенти у нас, а това са средства, които ще получат българските университети, а не чуждестранните студенти. Те ще бъдат носители на тези стипендии, субсидии, но парите идват в български университет и когато този човек отиде по света, първата му мисъл за контакт за бизнес, за политика ще бъде България. Ние имаме студенти с високи, министерски позиции в Гана, Ирак, Сирия, Виетнам, на по-ниски позиции в други държави. Скоро ходих в Либия, там също искаме да сключим споразумения за чуждестранни студенти, и там има добри спомени за България. Това е инвестиция в българските университети и нашата икономика. Ние не осигуряваме стипендии за чуждестранни студенти, а техният първи въпрос е имате ли такива. Необходима е подкрепа от държавата първо за облекчаване на процедурите, второ за известна стипендиантска програма, която няма да е чак толкова скъпа, и трето за институционализиране на тази подкрепа.
- Поддържате и развивате връзки с китайски университети - разкажете ни повече?
- Имаме потенциал и предлагаме програми на английски и ги предлагаме на всички наши партньори за съвместни програми, за двойни дипломи. Подобни процеси имаме с китайски университети, където очакваме от септември да започне програма за бакалаври за около 200 студента. Китай се развива. Иска да има академичен обмен, да види и други държави как се развиват като начин на преподаване. Ние сме избрани като един от университетите, които биха могли да правят съвместни програми с китайски университети. Сега сме в процес на уточняване на детайлите, но е четиригодишен бакалавърски курс в икономическо направление - финанси и счетоводство, другото е търговия и логистика. Интернационализиранията е един от моите приоритети във втория мандат като ректор. Без да се глобализираме, интернационализираме като висше образование, просто няма как да се случат нещата. Знаете, че нашият университет e част от европейския ENGAGE.EU. Във Виена има 25% чуждестранни студенти, у нас са около 9%. Овен медицината, в която ние имаме най-много студенти от чужбина, имаме и много други възможности като администрация, информационни технологии, криптоикономика, киберсигурност.
- Докъде сме с възможностите за осигуряване на кадри за бизнеса - сега почти всеки втори студент учи нещо, което след това няма да работи?
- Това не е проблем на УНСС, при нас реализацията е 100-процентова. Например, в нашия университет бизнесът е инвестирал чрез дарения над 1 милион лева за техника, стипендии, ремонти, нови зали, подкрепа за научни изследвания. Въпрос е вече на МОН, НАОА да огледат тези университети, където има проблем в това отношение. Не е тайна, че 90-те години откриха много направления и юридически, и икономически, които не са в основната дейност на тогавашните висши училища, и именно там е проблемът. Съвременната икономика и технологии трудно се поддържат с катедра от 10 човека, които преподават специалност, като не са завършили дори това направление. Трябва да започнем да говорим по-ясно за това. За да има развитие в съвременни специалности, които са върхови, най-нови, трябва да има голям потенциал от няколкостотин човека, които работят в тази посока. Трябва и бизнесът да има интерес. С група от 20 студенти и катедра от 8 човека няма как да се развиват 20 специалности.
- Кои са стъпките към промени, които трябва да се случат през 2025 година?
- Гарантиране на доходите, защото трудно можем да правим отстъпления от това нещо. Второто е въпросът с интернационализацията, но наистина повдигнат на държавно ниво с облекчаване на процедурите. Третото е въпросът за капиталовите разходи. Понякога университетите имат и голям капацитет в сграден фонд и общежития, които обаче не се използват, ако няма студенти. Всички университети имат нужда от дигитализация, а и не само - и киберсигурност, която е доста скъпа. Ако искаме да сме с електронни книжки, протоколи, главни книги, сигурността трябва да бъде на много високо ниво. Има си предизвикателства и се надяваме, аз като ректор и като част от Съвет на ректорите да има комуникация с кабинет, който има по-дълъг хоризонт.
- Вие сте специалист по сигурност - как виждате нашите позиции като страна с оглед на войната в Украйна, ситуацията в Близкия изток, Сирия и встъпването в длъжност на новия американски президент Доналд Тръмп?
- Няма непосредствени заплахи за България, но в това, което изброявате - и Украйна, и Близкият изток, Сирия, Израел, новият американски президент, и Турция, отношенията с Европа, има на трансформация. Изявленията започнаха да стават малко по-други - кога ще свърши войната, как, кое да се отстъпи. Започнаха процеси, което за мен показва, че нещо се случва може би зад кулисите. За България възможните неща остават - евентуална бежанска вълна от Сирия. В нещата, свързани с Украйна, България трябва да бъде активна. Но пак опираме до ясно мнозинство и редовен кабинет, които могат да поемат ангажименти. Ние сме заявили нашите позиции. Осигуряваме доста и даже бихме могли да претендираме, че оказваме много значителна помощ на Украйна, защото малките оръжия и мунициите за тях идват от България, не от другаде. Може би половината от тях идват от България, така че ние не сме малък партньор в това отношение или някой, който няма значение. България дори не го използва това като преговорен аргумент за шенгенски визи, американски визи и пр. Ние имаме позиция, въпросът е къде другаде ще се взимат тези решения.
Нашият гост
Проф. д-р Димитър Панайотов Димитров е български учен-икономист в сферата на отбранителната икономика и сигурността. Завършва ВИИ “К. Маркс” - София (1983-1988) г. със специалност “Икономика и управление на промишлеността”. Ректор на Университета за национално и световно стопанство от декември 2019 г. Проф. Димитров е бил декан на факултет “Икономика на инфраструктурата” на УНСС в периода ноември 2015 - ноември 2019 г. Ръководител е на катедра “Национална и регионална сигурност” от 2007 г. В края на 2023-та бе преизбран за втори мандат начело на УНСС. Има множество научни специализации. Има издадени над 104 публикации в областта на икономика на отбраната и сигурността, икономическия анализ в отбраната, защита на критичната инфраструктура и ядрена сигурност. Работи активно по Националната научна програма “Сигурност и отбрана”. Създател на единствената в света международна магистърска програма “Ядрена сигурност”, към катедрата, която ръководи “Национална и регионална сигурност”.