В село Старочеркасская в Ростовска област, Русия казват, че казак без вяра не е казак. Това са не просто думи, а нещо, което е въплътено в душата и сърцето на местните хора. По повод или без повод, когато сте в село Старочеркасская задължително трябва да усетите атмосферата и духа на това място, което е било столица на донските казаци. Това споделя проф. д.н. Венелин Терзиев след завръщане от пътуване до далечните земи.
"Нашите руски домакини са заместник-директорът на музея – Чеботурова Ирина Анатолиевна и докторът на науките – Александър Сергеевич Андреев. Първите думи, с които започва срещата ни, са за историческите взаимоотношения, които са се сложили между донските казаци и турците и които са много близки и подобни на нашите. Миналото е част от живота на предците им, което – добро или лошо, е такова и дава мъдрост на нашето бъдеще. Местните тук не само са разбрали това, но са създали атмосфера и място, което дава сила и усещане за безкрайно спокойствие на най-големия каменен храм по тези земи", разказва проф.Терзиев.
През 1970 г. по инициатива на М. А. Шолохов в село Старочеркасская е създаден исторически и архитектурен музей – резерват, който днес е включен в туристическите пътеводители на ЮНЕСКО. Музеят резерват в Старочеркаск е базиран на уникален комплекс от паметници, датирани от периода XVII – XIX век, където е била ситуирана столицата на донските казаци – Черкаск.
"През април 1918 г. на Дон е установена съветска власт. Сред другите структури на управлението на народната власт е създаден и регионалният Донски комитет за опазване на исторически и антични паметници, на който, с цел идентифициране на паметници, паметни места и културни ценности, е възложено да изследва селата в района на Дон и да ги вземе под държавна закрила. Комисия от официални лица разглежда няколко древни села в региона, сред които и село Старочеркасская, което се откроява специално със своите паметници на жилищна и религиозна архитектура от XVIII век, както и с богатата си история, като бивша столица на донските казаци от 1644 до 1805 г.
Въз основа на акта на тази комисия от 1 март 1921 г. е решено да се организира музей на името на Степан Разин в село Старочеркасская, където според легендата той е роден Степан, където, също така, е убит Кондрати Булавин и което Пугачов многократно е посещавал.
На 1 януари 1957 г. Старочеркаският музей Степан Разин преустановява съществуването си като самостоятелна административна единица и става клон на Новочеркаския исторически музей на казашките казаци", сподели проф.Терзиев.
Той допълва, че М. А. Шолохов добавя нова страница към историята на Старочеркаския музей. През лятото на 1970 г. на регионално ниво се извършва подготовка за честването на 400-годишнината от формирането на донските казаци и Черкаск. Много стари хора си спомнят деня, когато М. А. Шолохов пристига в селото като част от една от делегациите. Разглежда селището, посещава и музея, а на 19 юни 1970 г. е изпратено писмо до председателя на Министерския съвет на РСФСР – Г. И. Воронов, което гласи: „Уважаеми Генадий Иванович, едновременно с това писмо изпращам писмо до Леонид Брежнев, в което моля Политбюро на ЦК на КПСС да обмисли възможността по някакъв начин да отбележи 400-годишнината от идването на донските казаци. Дон даде на Русия Ермак, Пугачов, Разин, Булавин и много други свои синове. Трябва да се направи нещо по отношение на село Старочеркасска. Защо, Генадий Иванович, не изпратите в Старочеркаск авторитетна комисия от историци, която би установила кои обекти и ценности се нуждаят от възстановяване и съхранение...“. През октомври същата година държавна комисия пристига в село Старочеркасская. Комисията идентифицира паметниците и мемориалните места на Старочеркасская и на основа на акта на тази комисия и петицията се създава архитектурният музей резерват.
През 1971 г. на базата на исторически и архитектурни паметници, които са преминали под държавна закрила, са създадени Ростовските научни реставрационни работилници. В продължение на петнадесет години, благодарение на създаването на музея, са реставрирани такива уникални паметници като: Военновъзкресенската катедрала с уникален иконостас от средата на XVIII век, камбанарията на катедралата, дворец на атаманите Ефремов, атаманска кухня, сграда на манастирски хотел, къща на търговците казаци Жученкови, къщата на К. Булавин, църквите на Петър и Павел, Донской Богородица и Ратненская.
"Сега ежегодно изложби и паметници на Старочеркаския музей се посещават от над 200 000 руски туристи и гости от повече от 60 страни по света, включително далечна Австралия, Нова Зеландия, САЩ, Франция, Германия, Турция и др. Ежедневно за посетители са отворени пет експозиции, които отразяват живота на донските казаци, техния бит, обичаи и култура. В музея също така могат да бъдат видени следните постоянно действащи изложби: основната историческа експозиция „От дивото поле до стария Черкаск“, „Казашкият род на Ефремови“, „Какво имаме на тихия Дон“, „Традициите на казашката кухня“, „Паметни места на гара Старочеркасская“, „Майдан и Възкресение Катедрален“, „Казаци-Некрасовци“, „Духовният свят на казака“.
Музеят ежегодно е домакин на различни културни събития, насочени към посетители от различни възрастови групи. Сред тях са интерактивни екскурзии за студенти и концертни програми на фолклорния колектив на музея", разказва ученият.
По думите на проф. Терзиев основната атракция на село Старочеркасская е Деветкуполната военна катедрала Възкресение Христово, построена в началото на 18 век. Това е първата каменна православна църква на Дон, оцеляла до наши дни. 6-степенният иконостас на Военновъскресенския катедрален храм съдържа над 150 икони, миниатюри и др. Храмовата икона има подпис на автора.
Катедралният площад – Майдан – е свидетел на много казашки събития. Тук са изложени азовските оръдия, капаците на крепостните порти, стрелата на търговските везни – все символи на завладяването на Азов и завземането на търговските пътища от казаците в устието на Дон. Емблематичният ансамбъл на Майдана се допълва от единствената камбанария с шатен покрив в Южна Русия от първата трета на 18 век.
Преображенската църква се намира на историческата територия на бившия тракт Ратни. Църквата е интересна като храм-паметник на бойната слава на донските казаци и рядък пример за донската каменна архитектура от XVIII век.
"На пет километра североизточно от Старочеркаск се издигат земните укрепления на бившата крепост Света Анна. Крепостта е била базата на руската армия в южната част на Русия от 1730 до 1760 година.
„Казак без вяра не е казак“ представя историята на православието на Дон. В нея могат да бъдат видени богослужебни предмети, дрехи на духовници, документи, снимков материал, църковна литература.
„Казаци – Некрасовци. Новооткритата Родина“. Казаците – Некрасовци, наричани също игнат-казаци, са потомци на участниците във въстанието на Кондратий Булавин (1707 – 1709), получават името си от името на атамана Игнат Некрасов, който след потушаване на въстанието отвел няколко хиляди казаци в Кубан.
Голяма част от тях по-късно се преселват в Турция. Макар и живеещи на чужда земя те съхраняват своеобразния казашки начин на живот и благодарение на това запазват своята национална идентичност, език, обичаи, фолклор, както и основните елементи на казашкото облекло, съществувало на Дон през 17 и в началото на 18 век", разкрива още проф. Терзиев.