Изборът на Тръмп налага ускорена икономическа трансформация на Европа
Няма как да очакваме, че промяната в Америка, която е реална промяна, същностна и много голяма, предвид факта, че Тръмп печели чрез Републиканската партия цялата власт, няма да повлияе. Тръмп не спечели само президентския пост, той спечели Сената, спечели Конгреса. Той води по брой губернатори в Щатите. Това казва в интервю пред „Труд news“ професор Здравко Попов. Питаме го как изборът на Доналд Тръмп ще рефлектира в Европа и в България.
- Проф. Попов, по какъв начин ще промени световния дневен ред изборът на Доналд Тръмп?
- Това, което ми се струва решаващо за успеха на Доналд Тръмп е, че той се придържаше доста близо и умело употребяваше т. нар. „мит за Америка“. Това е един наратив, който не е загубил своето вдъхновение и въздействие и се състои от следното: Тази земя, на която живеем е една обетована земя. Хората, които живеем на тази земя са благословен народ и третото е, че този благословен народ е предопределен да бъде велик. Т. е. да бъде номер едно в света. Всичко това въздейства върху обикновения човек, който е дошъл в Америка да успее, да стане заможен човек, да осъществи някаква американска мечта. Тръмп казва: Ние трябва да променим радикално политиките на нашата страна, така че да можем да възстановим невероятния шанс, който ни е дала природата, Бог, самите ние. Такива сме, но са дошли някакви хора, провели са лоши политики и са объркали всичко. Америка е станала зависима от пазари, от международни организации, от компании, фирми и производства, които не са нейни и затова всичко трябва да се възстанови отново. И това автоматически полага вектори на политики от 20 януари нататък, когато Доналд Тръмп ще влезе в Белия дом и ще наложи тези политики, обвързани с консервативната парадигма. Става дума за един консервативен модел на мислене и консервативен начин, по който да се осъществи присъствието на САЩ в света. Т. е. означава на първо място са американските национални интереси. Това означава на първо място политиката на САЩ, на първо място бизнесът на САЩ, на първо място средната класа на САЩ и т. н. в тази ситуация. Т. е. този консервативизъм се превърна в много характерна идеология на Републиканската партия.
- До този момент различна ли беше идеологията на републиканската партия?
- До този момент републиканците живееха в много дифузен модел на разбирането за себе си. Те бяха полулиберални, полуконсервативни, споделяха някакви политики на демократическата партия, тъй като те бяха изгодни за известна част от тях. Но всъщност, самата републиканска партия беше нехомогенна и Тръмп още в първият си мандат, но особено сега някак си предаде консистенция на Републиканската партия, предаде и някаква здрава спойка и бихме могли да кажем, че тръмпизмът е идеологията на републиканката партия. Дори някъде бях чел, че днес Републиканската партия е Тръмп и Тръмп е Републиканската партия. Т. е. тя си е намерила някакво собствено лоно, което е загубила в десетилетията преди това. Сегашната ситуация говори, че няма как една конкретна политика, или политики на САЩ да не променят световния дневен ред.
- Какво точно ще се промени в него?
- Първо започваме от това, че Доналд Тръмп и Републиканската партия ще минимизират докрай ролята на международните организации, тъй като тези организации според тръмпизма и според републиканския консерватизъм ,всъщност отнемат възможността Америка да бъде световен лидер във всички сфери на живота, т. е. многостранната дипломация очевидно няма да бъде модна дипломация на САЩ. Второ, ще видим един много силен протекционизъм - т. е. който иска да произвежда в Америка, трябва да бъде в Америка. Да, разбира се, голяма част от производствените мощности на САЩ за последните за последните 50-60 години са изнесени в целия свят, но този проблем може да се реши така - който иска да ползва привилегиите на САЩ, трябва да бъде в САЩ. Или ако решат да останат там, където са, ще трябва да плащат високи мита. Европа е много безспокойна и тревожна от това, че една протекционистка политика ще създаде голям проблем по отношение на цените на произведените продукти в Европа, които имат интерес да се продават на американския пазар. Това се отнася и за китайци, и за японци, и за южно корейци. Няма как да не се промени дневният ред и по отношение на външната политика, и по отношение на военната политика, и по отношение на икономиката. Най-накрая трябва да споменем, че Доналд Тръмп и хората, които той привлича в своя екип не са привърженици на теорията за климатичните промени - че човешката дейност влияе върху климата, поради което трябва да се извърши серия от зелени интервенции и в икономическата и в политическата сфера, за да може да се намалят парниковите емисии и да можем да създадем една по-чиста планета. Това Тръмп не смята за реалистично. Помните, че още в първия си мандат той излезе от Парижкото споразумение за климата.
- Реалистично ли е очакването Тръмп да ограничи помощта на САЩ за Украйна, включително и да си изпълни обещанието да спре войната в Украйна?
- Твърде реалистично е това. Мисля, че едно от посланията на кампанията му беше това. Ако се вгледаме кого той номинира за държавен секретар на САЩ - това е сенаторът на Флорида Марко Рубио- самият Рубио е за незабавно приключване на войната в Украйна. А Рубио в Сената, когато се гласуваше помощта за Украйна, той беше един от противниците на военната помощ за Украйна и финансовата подкрепа за нея. Дори и само по номинацията на тази фигура, но и в посланията на вицепрезидента Ванс и на президента Тръмп, можем да предположим, че веднага след влизането в Овалния кабинет Доналд Тръмп ще задейства външнополитическа процедура за сядане на масата на преговори за приключване на войната. И доколкото на мен най-реалистично ми се струва мир срещу територия, може би това ще бъде една от формулите за възможността да има споразумение.
- Какво всъщност представлява военната помощ за Украйна, срещу която се чуват не малко гласове в САЩ? Да не би тя да подпомага военната индустрия на САЩ и държавите, които подпомагат Украйна?
- Разбира се, че подпомага военните индустрии. От една страна това е помощ за Украйна, а от друга е добра причина да се модернизират армиите на страните членки от НАТО, да се рефинансират много военни индустрии, производители на различни видове оръжия - и американски и европейски такива. Така че военната помощ за Украйна не е някаква религиозна помощ, тя е икономическа помощ, с ясни ползи за страните, които я осъществяват.
- Смятате ли, че ще продължи безусловната подкрепа на Вашингтон за Израел?
- Сигурно ще има подкрепа, и тя е свързана с това, че все пак Израел е стратегически партньор на САЩ. Видяхме и в предизборната кампания, че сравнително ясно беше изразена от страна на Доналд Тръмп и от участниците в кампанията от Републиканската партия, че това е правото на Израел да се защитава, да се отбранява. Единственото нещо, което според мен ще се обсъжда след влизането на Тръмп в Белия дом е какви са ползите и вредите за САЩ от тази подкрепа и особено много от ескалацията на тази подкрепа, която засяга в някакъв смисъл един много по-голям периметър на Близкия изток и директно засяга съществуването на Иран. Ако си припомним първия мандат на Тръмп, там имаш ясно дефинирани големите съперници на САЩ - това бяха Китай и Иран. Няма да видим радикално различна политика - Израел е важен инструмент на САЩ в реализирането на американските военни и външнополитически интереси в тази част на света, така че не ми се струва реалистично да спре подкрепата за Израел, но може би ще има някакви омекотяващи политики, като увеличаване на хуманитарната помощ за ивицата Газа и вероятно ще има повици да се намери решение, което би деескалирало този конфликт в Близкия изток.
- Какъв ще бъде ефектът „Тръмп“ върху Европа и в частност върху България?
- САЩ нямат специална външна политика спрямо България. Аз съм работил в тази среда на външна политика и българо-американските отношения и мога да кажа, че няма такава отделна специална политика. Ако гледаме Югоизточна Европа по-специфични политики САЩ има само в две страни - Турция и Гърция. Останалата част на Югоизточна Европа или това, което наричаме Балкани, е всъщност едно общо поле, общ терен за работа на американския бизнес и американската външна политика. Тоест България се гледа като елемент от нещо по-голямо и като цяло е в приоритетите на външната политика на САЩ, а на която и да е отделна страна. Така че не виждам това да се промени и при Доналд Тръмп, въпреки опитите на наши политици да се правят на много близки хора с бъдещата администрация на САЩ. Това няма по никакъв начин да промени отношенията. Но за Европа като цяло, в която е България, сигурно ще има много дълъг период на преадаптиране и на опит да се постигне някакъв баланс между европейски и американски интереси. Няма да е лесен, вероятно първите щети ще понесе Европа в тази сменена, нова външна политика на САЩ и затова, ако си спомняте на срещата в Будапеща на ЕС, Марио Драги отново повдигна този въпрос - че изборите в Щатите и победата на Тръмп налагат още по-ускорена икономическа трансформация на Европа и ново разбиране за бъдещето, ако искаме да бъдем в състояние на сравнимост с големите играчи в света като Китай, Русия, САЩ и т. н. Тоест Европа в момента е неконкурентоспособна, изоставаща по почти всички водещи показатели на глобалното икономическо развитие. А идването на Тръмп я прави още по-неконкуретна и неравностойна, поради основния протекционизъм, който се очаква да бъде наложен като водеща политика на Щатите.
- Как да отговорим на политолозите, които твърдяха, че формирането на правителство на България е зависимо от това кой ще спечели изборите в САЩ?
- Политолозите търсят някакви причини, някакви обяснения да ни дадат сякаш някакво чувство, че ще има някаква много сериозна промяна, заради това, че такава се случва в САЩ. Мисля, че това автоматически не може да се получи, дори нещо повече. Ще видим сега едно голямо състезание между водещите политически партии в България изведнъж да станат много близки до консерватизма на републиканците да се опитват да декларират лоялност и служене, така да се каже, на Америка, и пак нищо сериозно няма да се промени. Тъй като при нас българските политически фигури са хамелеони, те нямат основания на съществуването си, нямат корени, нито идеологически, нито ценностни. Причината е, че водещите им мотиви са властта и увеличаване на благосъстоянието на партиите им, на фирмите, свързани с партиите. Няма как от тях да очакваме да направят някакви радикални лупинги. Те ще започнат сега да се присламчват, да се доказват с колко надежда са очаквали тази победа на Доналд Тръмп. Разни партии ще започнат да си сменят имената, да се назовават републикански, консервативни, но всичко това са симулации. Политиката е дефицитна стока в България.
- Заради свръхпроизводството на партии и политици ли е така?
- Нямаме свръхпроизводство. Имаме симулации на политика. Имаме в някакъв смисъл отдавна изчерпани, амортизирани партийни проекти. Имаме излезли от годност лидери. Тоест няма как да очакваме, че промяната в Америка, която е реална промяна, същностна и много голяма, предвид, че Тръмп печели чрез Републиканската партия цялата власт в момента, няма да повлияе. Тръмп не спечели само президентския пост, той спечели Сената, спечели Конгреса. Той води по брой губернатори в Щатите. Той ще поведе сега и в администрацията, слагайки изключително нови хора на важни постове в службите за сигурност, в съдебната система, в различните сфери на икономика, енергетика. Близо 11 000 души вероятно ще бъдат сменени във висшата администрация на САЩ. Първата победа през 2016 година на Тръмп беше прецедент. Той се интерпретираше като някакъв инцидент. Сега обаче това не е така. Именно сега той няма да има истинска опозиция. Ще може да реализира именно тези по-радикални виждания на движението MAGA и изобщо на този курс на консерватизма, за който само се говореше теоретично и се споделяше, че нещо такова сме виждал при Роналд Рейгън, частично при Буш-Старши. Но това никога не е било във вида, в който сега предстои да видим. Сега имаме общо безпокойство в целия свят и целият свят трябва да приеме това не само като инцидент или прецедент, а като доминираща тенденция.
Нашият гост
Проф. Здравко Попов е завършил философия и психология от СУ “Св. Климент Охридски. Има докторска степен по философия от СУ “Св. Климент Охридски”. Специализирал е по философия и история на религиите в Рим, по външна политика и дипломация в САЩ, по публична политика в Лондон. Бил е външнополитически съветник на Президента Желю Желев, президент на УНИЦЕФ-България. Основател е и първи директор на Дипломатическия Институт на МВнР.
Бил е посланик на България в Чешката Република.
Преподавател е в СУ “Св. Климент Охридски”, главен редактор на сп. “Дипломация” и президент на Института за публична политика.