Проф. Иван Гаврилов - Добротворецът

Ако някой ден започнем да почитаме не само героите, познати от книгите и портретите по стените, но и съвременниците, които градят бъдещето ни като народ и държавата, в пантеона на днешните пазители на живота и вярата ни сред първата редица ще бъде проф. Иван Гаврилов. Високият мъж с фигура на кален воин и пламък на духовник в очите е един от най-добрите хирурзи онколози в България, спасил стотици, вероятно и хиляди животи. Но и отличен познавач и пазител на българската история и дарител, помогнал за възстановяването на десетки храмове, войнишки паметници и читалища и подкрепил много млади хора да завършат образованието си и да открият пътя си.

Накъдето и да тръгне човек, винаги трябва да го водят пламъчетата на човещината и родолюбието, за да има животът му смисъл и полза за него и другите, смята проф. Иван Гаврилов. С тези съвети на майка си Величка - обичана и уважавана учителка, той тръгнал през седемдесетте години на миналия век към науката от родното си село Василовци в Северозападна България, завършил Природоматематическата гимназия в Михайловград и Висшия медицински институт в София.

Тези заръки следва и днес, когато вече е едно от светилата на медицината в България, професор със специалности „гръден хирург, онколог и мамолог”. И вече 12 години - началник на Торакална клиника в СБАЛ по Онкология. „За да стана лекар основна вина има майка ми. Тя ме насочи към тази професия, а после идеята се оформи в мен. Да помагаш на здрав човек е относително лесно, но да помагаш на страдащ човек е трудно”, признава професорът. От години той прави по около 400 операции годишно. А пациентите, които лекува не само със скалпела, но и с грижи и съвети, го наричат „уникален специалист и човек” и „чудо”. От земята на родния Северозапад тръгват и почитта и усилията за съхраняването на българската историята и вяра, споделя проф. Гаврилов.

Още като дете бъдещият медик се впечатлявал от разказите за хайдути и за героизма на войниците ни по фронтове. От баба си научил и за саможертвата на прадядо си Марко, загинал през 1916 година при Дойран, в офанзивата на Чеган. „За мен този човек е пример. Знаел, че отива на гибел, но тръгнал в атака и казал, че, ако остане, някой ден ще го е срам от децата му”, разказва професорът. Портретът на дядо Марко стои на видно място до иконите в кабинета му. И макар че е корав мъж и всеки ден е в битка със смъртта, заговори ли за подвизите на българските войници, в очите му блясват сълзи.

От години хирургът възстановява и финансира изграждането на войнишки паметници в селата и градовете в Северозапада и в цяла България. За някой от тях лично е донесъл и пръст от лобните им места. Помага и за възраждането на черкви, читалища и училища. Грижата му за старите храмове, тръгнала пак от родното му село Василовци, спомня си лекарят. През 1999 г. там му гостувал писателят Николай Хайтов, негов близък приятел, с когото влезли да разгледат строения през 1824 г. храм „Св. Георги”. Но видели прах, разрушения и немара. „Хайтов ме погледна с неговите безкрайни сини очи и с укор каза: „Как сте допуснали тази светиня да стигне дотук?”. И аз дадох обет да я възстановя...”, разказва хирургът. И спазил думата си, помогнал за възраждането на стария храм, а после продължил да подкрепя хората по села и градове да възстановяват черкви, манастири и читалища.

И днес финансира строежи на параклиси, дарява икони, плаща издаването на книги и фолклорни концерти за празници на градове и села. И го прави тихо, не за слава. Дарил е средства за възстановяването на паметника на богинята Диана в Монтана и на Голямата базилика в Плиска. Помага хората да не забравят вярата и корените си, които им дават сили да вървят напред. Имаш ли вяра и надежда - ти си спечелил всяка битка, убеден е професорът. С най-голяма радост обаче големият хирург помага на деца и ученици. Дарил е средства в над 20 училища за стипендии на даровити младежи, но с условие - не само да са показали отличен успех, но и обич към България. Защото без образование и почит към родното, човек няма ориентир и опора в този голям и объркан свят.

И в медицинската си дейност, и в грижите си за паметта и вярата проф. Иван Гаврилов е като апостол - обикаля цяла България, среща се с хора, проучва легенди и истории, помага и окуражава. Въпреки огромната му натовареност всеки месец отваря кабинети по градове, преглежда десетки жени и не само поставя диагнози и насочва към лечение, но и на крак изнася лекции за онкологичните заболявания, за начините да бъдат открити и излекувани. „За мен добрия човек не може да е добър само в определена част от деня или година, или само на работа. Трябва да е добър във всичко и навсякъде…”, смята лекарят.

Заради грижите му за здравето на хората и родолюбивите инициативи проф. Иван Гаврилов е получил много отличия - почетен гражданин е на Монтана, носител на почетен знак на Несебър, на наградата на Карлово.

Мисия „Букурещ”

Една от последните инициативи на проф. Иван Гаврилов е популяризирането сред младите хора на българските места в столицата на Румъния Букурещ. „По време на Възраждането в Букурещ има над 25 000 българи - търговци, книжовници, революционери. Те изграждат над 100 черкви, четири хана. Цели улици и квартали са свързани с българската история и дух. Но държавата ни не прави нищо за опазването им. Затова реших да изпращам деца на екскурзии там, да видят българските светини, да ги запомнят и разказват за тях, споделя проф. Гаврилов. С финансовата му помощ по българските места в Букурещ вече са минали ученици от Силистра, Тутракан и Чипровци. И е издадена книгата „Букурещ отблизо. По пътеките на българските възрожденци”.

За него

Прави чуждата болка своя

Прославяме Бога за това, че сред нас имаме човек като проф. д-р Иван Гаврилов. Дълбоко уважаваме неговия личен пример на съвършена отдаденост на своето призвание да прави чуждата болка своя и да дава всичко от себе си за облекчаването и излекуването с Божията помощ на тази болка у човеците.Изключително много ни радва това, че наред със своята голяма професионална ангажираност проф. Гаврилов активно участва в живота на Видинска епархия. Дълбокоблагодарни сме за неговото щедро дарителство, с което той е спомогнал за възстановяването и благоукрасяването на множество църкви и манастири в епархията.

 

 

Н. В. Пр. Видински

митрополит Даниил

Истински перфекционист

Проф. Гаврилов е истински перфекционист в работата си. Полага големи грижи за своите пациенти и винаги ме е впечатлявал с персоналното отношение към всеки болен, към всеки медицински случай. Неговите интереси извън медицината не са по-малко значими. Считам го за добротворец в бяла престилка, който късче по късче възкресява историята ни.

 

 

 

Проф. д-р Виктор Златков - акушер-гинеколог, онколог, ректор на МУ-София

Има особен блясък в очите

Иван Гаврилов е човек, който, когато говори за България, за саможертвата на българите, има особен блясък в очите... Той е истински родолюбец. Изключителен човек, който не е забравил откъде е тръгнал. Гордея се, че стойностен човек като него е почетен гражданин на Монтана.

 

 

Златко Живков -

кмет на Монтана

Поддържа екипен дух в клиниката

Проф. Гаврилов е човек изцяло отдаден на професията си. Ако има в България специалист, който най-добре разбира рака на млечната жлеза - това е той. Поддържа екипен дух в цялата клиника. Изключителен професионалист, на който може да се разчита и към когото се обръщат за помощ и пациенти, и колеги.

Проф. Д-р Георги Калайджиев - началник отделение по гръдна хирургия

TRUD_VERSION_AMP:0//