Новите инженери не могат да останат без работа
Университетите днес изпитват глад за студенти - в резултат на демографската криза и висшето образование вече има затруднения. Какво става с младите хора - имат ли те мотивация да учат, чуждите университети ли предпочитат и защо. Само дипломата ли е целта на днешните студенти или нещо друго, защо инженерното образование отново е на мода - по тези въпроси разговаряме с проф. Кирил Ангелов.
- Проф. Ангелов, имат ли младите хора мотивация да учат? Питам ви, защото от години се наблюдава тенденция - образованието е само средство за получаване на диплома, а какво ще работиш след това не е важно.
- Не смятам, че всички трябва да се вкарват под един знаменател. Има много млади хора, на които завиждам за мотивацията им. Но тя е по-различна от тази, която е била навремето. Младите днес са по-прагматични и искат да знаят точно това, което ще им върши работа. Искат да учат това, което ще им бъде полезно и ще ги доведе до добра професионална реализация. От тази гледна точка мотивация има, но за добрите специалности, които се развиват и носят възможности на хората да издържат себе си и семействата си.
- Къде виждате конкретно мотивацията им - само при тези, които завършват елитни гимназии ли?
- Не бива да се говори за елитни и неелитни, а за мотивирани и немотивирани. Очевидно е, че има много силно мотивирани деца - като това да учат езици, математика, природни науки... Не е тайна, че в момента бурно се развиват няколко области - инженерните науки, медицината и още няколко други периферни около тях.
- Доста смущаващо прозвуча неотдавна новината от водещ наш университет, че няма желаещи да учат математика. Как е при вас?
- Преди празниците бях в математическите гимназии в Пловдив и във Велико Търново и не усетих там да не искат за учат математика. Напротив! По-скоро усетих прагматизма на младите хора - искат да учат математика заради това, което в момента се развива като бизнес среда, свързано с високотехнологичното инженерство - ай ти специалисти, електроника, автоматика, мехатроника, енергетика...
- Преди имаше една популярна мисъл: Учи, за да не работиш. Сега тя е: Учи само това, което е доходоносно.
- Младите хора така са се ориентирали. Когато заплащането в чиста математика или физика стане достойно, съм сигурен, че ситуацията ще се промени. Сега мотивираните млади хора се ориентират по-скоро към приложенията, които се търсят на пазара на труда. Високите технологии не са само софтуерното инженерство, но и електрониката, автоматизацията, мехатрониката, енергетиката... И това е така, защото не само навсякъде има компютри, а защото навсякъде започват да се плащат добри заплати, когато става дума за добър инженерен труд.
- Подценява ли се българското образование, защото най-добрите деца предпочитат да отидат да учат в чужбина? А може би е и логично, след като в рейтинга на университетите сред първите 1000 няма български представител...
- Знаете за крилатата мисъл за този, който брои бюлетините. Обикновено, характерното е, че този, който прави рейтинга - в него са най-скъпите училища. Българското висше образование е подценено и влизаме в синдрома, че всичко, което е навън, е хубаво. Наистина, там има университети, които са по-добри от нашите. Ние не можем да се мерим с Масачузетския университет, със Сорбоната или други. Но ние съвсем спокойно надминаваме много други университети, които са по-на запад или по-на изток от нашите граници. И го заявявам с ръка на сърцето. Защото факултетът, който представлявам, от 2002 година освен българската, има и френска акредитация. Френската държава и френският работодател възприемат завършилите наши колеги, по същия начин, както завършилите елитните френски технически университети. Това е диплома, която е характерна не за всяко висше училище във Франция, а само за елитните университети там. Затова ще кажа: навсякъде има добри училища, и не чак толкова добри. Същото се отнася и за Великобритяния, Германия, Холандия...
- Казахте, че инженерните специалности са на мода. След промените през 1989-а обаче, инженерите бяха станали едва ли не ненужни, защото заводите изчезнаха. Защо се случи сега така, че отново да има бум и търсене на инженери?
- Смени се цялата структура на българската икономика. В момента се търсят не просто инженери, а инженери, които говорят чужди езици, които могат да работят с високи технологии, които са адаптивни. Тези хора са мотивирани точно на базата на развитие на тези браншове от икономиката. Това развитие е устойчиво, което гарантира, че и интересът ще е устойчив.
- Това търсене на инженерни кадри ще продължи ли или сега се намираме просто в един пиков период?
- Надявам се да няма пиково, а да има възходящо развитие, защото имам наблюдение върху компании, които искат да се разраснат. Търсят добри инженери, вкл. и сред студентите. Аз работя повече с предприятия, които потребяват кадри, знаещи френски език. Това са български предприятия, които търгуват с Франция, или френски предприятия, извършващи дейността си тук в България. Забелязал съм, че в техните планове се включва разширяване на дейността. Което ще рече, че персоналът на някои по-амбициозни компании нараства с по 20-30% кадри на година, на други по 5-10 процента. Но всички искат нарастване. Няма някой, който да желае да напусне или да преустановява дейността си в България. А това е гаранция за стабилност и устойчивост.
- Младите има ли къде веднага да се реализират? Ето, на вашите студенти от Френския факултет, предлагат ли им като завършат работа във Франция?
- Липсата на инженерни кадри е навсякъде - не само в Европа, а и в целия свят. Високотехнологични инженери не могат да останат без работа. Тукашните компании обикновено имат навика първоначално да приемат завършилите, а след това на някои може да се предложи работа в друга държава, вкл. и в централата в съответната страна. Ще ви дам пример - ето ние имаме стипендиант на немската компания ABB, имаме и в други компании като френската: „Шнайдер електрик“, трети са в софтуерния бранш като „Проксиат“...
- Има ли глад за студенти? Децата намаляват, студентите - също.
- Има глад и този глад е за интелигентни студенти. Защото по принцип гладът е в цялата образователна система. Но особено голям е той за интелигенти деца, които са мотивирани, желаят и могат. Така е, защото българското образование на ниво реклама не може да се мери с чуждестранното. И това създава една мечта. Но аз имам много случаи със студенти, които имаха тази мечта, започнаха да я реализират, но в един момент тази мечта се оказва не точно каквото са очаквали, и логично се върнаха. Разликата между нас и Западна Европа не е същата, както беше преди 30 години. Сега мотивираните млади се реализират на базата на хубавите специалности, които споменах.
- Политиците непрекъснато говорят как да върнем младежите, които заминават да учат в чужбина. Но има ли какво да им предложим тук като работно място и то конкурентно, с високо заплащане? И да не забравяме, че днешните млади искат нещата да се случват сега и веднага.
- Има го това, така е навсякъде - сега и веднага. Но то зависи и от динамиката на икономиката. Доколко тя ще успее да привлече най-добрите. Истината е, че в момента търсенето не е просто за инженери, а за добри инженери, които искат да научат чужди езици, които могат да си свършат работата, да донесат развитие на компанията, в която работят. Реално гладът за инженери е много голям. И става дума за професия, с която трябва да си полезен не само на себе си, а и на твоя работодател.
- Управляващите се хвалят, че безработицата е едва ли не почти нулева. Но в по-малките градове това не се забелязва...
- Това е голямата трагедия - България върви на много скорости, София също. И то скоростите са в зависимост къде и какво учиш и след това работиш. Едно е възнаграждението в предприятие, което едва се движи. И съвсем друго е да работиш в някоя от модерните компании, които имат клиенти, пазари, задължени са да предложат добри заплати, за да си задържат персонала. От тази гледна точка безработица има и безработица няма. Тя е много голяма след ниско квалифицираните кадри. Безработица сред инженерите по-скоро няма. Ако някой инженер е безработен, той по-скоро си позволява творческа пауза или просто има само диплома за инженер.
- Освен България и София, и Европа е на няколко скорости...
- Да, така е. Някои хора от високите технологии не могат да повярват, че стартова заплата от 2000 лева вече дори не впечатлява. При положение, че учители на тези хора сега се борят за доста по-ниски заплати от техните - за 900-1000 лева. Така че движението на много скорости е сериозният проблем в България сега.
- Изтичането на мозъци и на квалифицирана работна ръка навън се явява голям проблем. И той се видя при ремонтите като този за улица „Граф Игнатиев“ в столицата...
- Е, за ремонта на „Графа“ не е нужна кой знае каква квалификация на работниците, нужна е съзнателност и отговорност най-вече. Това са нещата освен опита и квалификацията, които всеки трябва да притежава. Ако не си отговорен в това, което вършиш, ако при първия проблем казваш „Аз бях дотук, тръгвам си, ще седя на помощи“ - това изобщо не е сериозно. В западните страни това ще бъде записано в досието ти и повече никой няма да те кани.
- Какво трябва да знаят младите хора, когато избират университет и специалност ? Може би какво точно искат, защото мнозина не са наясно...
- Сегашните млади са прагматични по отношение на това какви искат да са само след пет години. Трудно ми е да им давам съвет. Но ако бях на тяхно място, бих погледнал първо как се реализират съответните специалности и хора в този университет. Защото между една и съща специалност в различните университети има разлика. Тя се определя и от възможностите на местния пазар, който дава дипломата. Младите трябва да запитат как да вземат такава диплома, която да има по-широка валидност - например в 2 или 3 държави, за да могат така да си отворят повече възможности.
- Да се върнем в полето на политиците, насочени ли са усилията им тъкмо към образованието - един от най-важните сектори? Защото както знаем, Терминал 1 и Терминал 2 са отворени.
- Двата най-важни сектора са образованието и икономиката. Ако няма образовани хора, няма и икономика - просто няма да има кой да работи в нея. Ако няма икономика, каквито и да са хората, те ще бягат от България. А когато има образовани хора, които взимат добри заплати, те се чувстват добре, около тях вървят и услугите, които ги захранват. Около тях върви и социалното осигуряване, данъците се увеличават. Т.е. инвестицията в образованието е най-добрата инвестиция, която може да си позволи една държава, защото тя се изплаща през целия живот на този човек. За съжаление, днес сме оставили младите хора с усещането, че навън може да е по-добре. Тоест липсва лъскавата, представителната част на тукашното образование, откъдето ние губим ценен човешки капитал, капитала на държавата. А това е най-невъзстановимото.
- Добра ли е връзката между средното и висшето образование?
- За съжаление, връзката между средното и висшето образование е скъсана. Опитвал съм се да си обясня защо. В момента в средното образование бюджетите се съставят на базата на брой записани ученици. Но това не гарантира качество. Няма и изследване за броя на тези ученици, които са се реализирали в България, които са продължили следването си тук, и които изобщо са продължили обучението си в елитни университети. Вижте какво има в университетите - рейтингът, определян от МОН на всеки от тях, винаги е свързан с това колко са завършилите, колко от тях са се реализирали в България, какъв е приносът им към осигурителната система, т.е какви осигуровки и какви заплати имат. Все важни неща, които показват качествата на дадената специалност - дали формира безработни или напротив - хора, които са си взели хляба в ръце. Същият този критерий обаче не виждаме да се прилага към средното образование - нормално би било там да има също изисквания за качество, свързани не само с броя на учениците, но и с броя на тези, които вече продължават образованието си в елитни специалности, които вече са оценени от рейтинговата система на България.
Нашият гост
Кирил Ангелов е роден през 1972 г. в София. Професор, доктор по автоматизация, доктор на икономическите науки. Завършва Техническия университет-София. Специализира във Франция. От 2016 г. е декан на Френския факултет на ТУ-София. Носител на златен медал “Проф. д-р Асен Златаров”. Гост-професор и изследовател във Версайския университет. Ръководител и участник в над 15 международни изследователски проекти.