„Спаси София“ е ляво обединение, за Борис Бонев гласува градската левица
След балотажа и корекциите на ЦИК на т. нар. техническа грешка със 100 000 гласоподаватели в София разговаряме с проф. Михаил Константинов. Питаме го за недействителните бюлетини, за градската десница, за победителите и победените на местните избори.
- Проф. Константинов, как ще отговорите на твърденията на президента, че броят на недействителните бюлетини е много висок и че изборният процес е отстъпил от прозрачността си?
- Вместо да коментирам оценките на друг човек, предпочитам да кажа какви са фактите. Вашите читатели са интелигентни хора и сами ще преценят дали това е реално. Истината е, че броят на недействителните гласове за общински съветници е 15.09%. Броят на недействителните гласове и при трите кметски избора е малко над 4%. Процентът при общински съветници е много висок. Искам да припомня, че в Европа за нормален процент на недействителни гласове се смята от 2 до 4 на сто. И в този смисъл 15% са много. Трябва обаче да видим откъде е дошло това, защото става дума за едни и същи избиратели. Защо в единия случай 15% от тях не могат да гласуват правилно, а същите тези избиратели гласуват доста добре за кметове.
- Има ли обяснения защо е така?
- Причината е много проста - объркват ги преференциите. Отбелязват преференция, а не отбелязват партия и така гласът е недействителен. Интересно е да видим какво е станало през 2015 година, на предишните местни избори. Недействителните гласове за общински съветници тогава са над 14% - т. е. практически процентът е същият. Недействителни гласове за всички видове кметове са между 4 и 6 на сто, малко по-високи отколкото тази година, но пак доста по-ниски отколкото за общински съвет. Оказва се, че и преди четири години избирателите са били масово объркани от преференциите. За да докажа това твърдение, връщам още 4 години назад до 2011-а, като тук отбелязвам, че тогава нямаше гласуване за кметове на райони, имаше за кметове на общини и кметове на кметство. Недействителните гласове през 2011 г. за общински съветници са само 6%. Забележете, те са 2 пъти по-малко отколкото на последните и предпоследните местни избори. Виждате, че когато няма преференции, процентът на недействителни бюлетини не е толкова абсурдно висок, както в момента. Появят ли се преференции, недействителните гласове скачат над 15%. Това е факт, върху който нашите законодатели трябва да се замислят.
- Нали не казвате, че трябва да отпаднат преференциите? Подобен опит имаше по време на промените в Изборния кодекс, но при дебатите се изтъкна, че не бива да се отнема правото на гражданите да редактират решенията на партиите.
- Нямам нищо против, това е целта на преференциите, само искам да отбележа, че в големите общини преференциите почти не действат. В София, примерно няма нито един разместен кандидат, а имайте предвид, че в столицата са най-дълги листите, по 61 човека, би било логично да има размествания. В други големи общини има едно-две размествания или няма. Ако трябва да сме точни, от всичките 5135 съветници, са разместени някъде около 900. Някои биха казали, че това е голям брой, но много от тези размествания всъщност не променят персоналния състав на съвета - тоест, тези хора са същите, които биха влезли и без преференции. Ще ви дам пример с европейските избори, които всички помним. Станишев от листата на БСП от пето място отиде на второ с преференции, обаче и да си беше останал на същата позиция, той пак щеше да влезе в европарламента. Тоест, преференциите разместиха един човек при БСП, но не промениха състава на евродепутатите. На много места в страната има същия ефект. Разместват се вътре в листата вече избраните. Или пък се разместват, защото някой става кмет и т. н. За мен ползата от преференциите, при този преференциален праг, е съмнителна.
- Какви са основните изводи след местните избори? Владислав Горанов заговори, че в София Мая Манолова е била подкрепена от либерало-анархисти...
- Не мога да давам персонални оценки на кандидатите. Всички те имат своето достойнство и място в избирателния процес. Това, което мога да кажа е, че в България и по света през последните години се появява една маса избиратели, които са много далече от партийната дисциплина и от идеологическите норми. Те си гласуват за каквото поискат, за каквото им харесва, организират се чрез социалките (социалните мрежи, б. а.) и общо взето показват независимо поведение. Това доведе до доста изненади в изборите както на Запад, така и в България. Те обаче са си напълно легитимни избиратели, имат право на своето мнение и вече съвременните политици трябва да вземат предвид това нещо. Невинаги тези избиратели са млади, но повечето от тях са такива. Давам пример за България - избирателите от градската левица, гласували за Борис Бонев; избирателите от градската десница, които са гласували за Борислав Игнатов. Това са хора с доста свободно поведение. Днес са за едно, утре са за друго, техните симпатии-антипатии са различни от тези на по-старото поколение. Това трябва да бъде отчитано.
- Защо твърдите, че за Бонев са гласували от градската левица?
- Защото „Спаси София“ като сдружение беше ляво обединение. Доколкото изобщо съществува това разделение на ляво и дясно - Игнатов е градска десница, Бонев е градска левица. Ако те самите не харесват това определение, аз им се извинявам, не съм искал да ги обидя. Но аз се опитвам да дам едно бързо и запомнящо се определение, дори и ако то е метафора, за да отреди техните качества. Защото сега да казваме „либералното и т.н.“, това са изпразнени термини от съдържание. Боневска левица, само че градска.
- Как да си обясним големите отклонения в екзитполове?
- В София беше интересно на балотажа, тъй като екзитполът даде 10 пункта в полза на Фандъкова. Когато преброиха протоколите, в тези секции с екзитпола, там изведнъж се оказа, че дистанцията от 10 пункта падна на пет. Това е истинската преднина, която виждаме и в крайния резултат. Просто се оказа, че хората, които са разпитвани на излизане от избирателните секции, не казаха истината. Това е. А защо е така, всеки може да си обясни. Това са хора, които са гласували за десен районен кмет, от десницата предполагам, но им е било неудобно да кажат, че са подкрепили Манолова. Това е моята хипотеза. Вижте, механизмът на екзитпола работи перфектно в България. Има само два случая, при които той се е издънил - в Пловдив (б. р. след първия тур се твърдеше, че на балотаж отива Дани Каназирева) и в София. В първия случай е поради специфични причини. Докато в София е много явен примерът. Става въпрос за хора, които са пуснали друг глас. Истинските гласове са били преброени и те дават 5% разлика между двете дами. Тоест оказва се, че при екзитпола участниците дори крият, че са гласували за Манолова.
- Една от най-коментираните теми е заличаването на 100 000 избиратели в София между първия и втория тур. Наистина ли става въпрос за техническа грешка, както твърдят от ЦИК?
- Числото, посочено като избиратели на първия тур, не е вярно. Веднага уточнявам, че то няма никакво отношение към изборния резултат. Резултатът се определя от бюлетините в урните. Станала е грешка, която не е на Информационно обслужване, не е и моя, но аз съм длъжен да я посоча. Повтарям, че тя няма никакво отношение към резултата.
- Как ще се отрази техническата грешка със сбъркания брой гласоподаватели в София?
- Грешката е крайно неприятна, защото руши доверието в изборния процес.
- Как можем да си обясним резултатите от избора за районни кметове в София - „Демократична България“ печелят в 8 района?
- Да, така е. ГЕРБ печелят в 12, един кмет печели БСП и трима са така наречените независими. В това няма нищо странно. София е десен град, „Демократична България“ би трябвало да е дясна партия. Получава се общо 21 десни, 3 независими и един ляв районен кмет.
- Можете ли да направите прогноза как ще работи новия шарен и фрагментиран общински съвет в столицата?
- Съветът изобщо не е фрагментиран и шарен. Има само 5 партии и един независим кандидат, докато миналият общински съвет имаше 9 партии - той беше шарен, този не е. Партиите са също толкова на брой, колкото са и в парламента и горе-долу са едни и същи. Първо да уточня, че ГЕРБ и ВМРО имат мнозинство, ако добавим и „Атака“, която е част от управляващото мнозинство на национално ниво, стават 33 души. Така че за всички разумни решения има мнозинства. Аз лично разчитам, решенията в Столичния общински съвет да не се взимат „силово“ от мнозинствата, а да се търси максимално широко съгласие и то по-специално със съветниците от „Демократична България“, които мисля че бяха 12 и разбира се, със съветниците от БСП, когато се поддържат общи каузи. Но пак повтарям, Йорданка Фандъкова може да разчита изцяло на общинския съвет. Правя и една малка забележка - ако „Спаси София“ на г-н Бонев беше участвала като партия или коалиция, тогава съветът щеше да е абсолютно различен и ГЕРБ щеше да има 24 съветници, ВМРО щеше да има 3, и „Атака“ щеше да има един съветник, с което общият им брой вместо 33 щеше да е 28. Но всичките гласове на Бонев за общински съветници меко казано „отидоха в небитието“.
- Традиционно след местни избори, всички партии казват, че са спечелили. И в момента ГЕРБ твърдят, че преди са имали 130, а сега се спечелили в 140 общини. БСП твърдят, че са си удвоили, утроили резултата. Чисто математически, каква е истината?
- Всички твърдения, които изброихте са верни. Само че трябва да се добави, че БСП са увеличили един абсолютно позорен, срамно нисък резултат през 2015 година. Те бяха задълбали в тинята. Сега са изпълзели от там, отърсили са се малко и показват едно реално присъствие на опозиция, за което трябва да бъдат поздравени. Нищо особено няма и всичко, което изказахте, е вярно. Освен това има едно много старо правило, още по времето на г-н Софиянски през 1995 г., когато беше „почервеняла“ картата на България, то гласи така: „Който спечели София не може да е загубил изборите“.
Там където ГЕРБ има кмет и/или мнозинство в общинския съвет, там е съсредоточена, не съм правил сметка, но около 80 на сто от икономиката на България и 90% от населението.
Много е важно да завършим оптимистично. Изборите приключиха, остава да работим заедно за България.
Нашият гост
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г. Член на Централните избирателни комисии за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Почетен гост и лектор в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; сътрудник на Международната фондация за избирателни системи; координатор на ЕС за България по електронно гласуване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор на 600 научни труда и 40 книги по математика и теория на управлението. Председател на Съвета на директорите на “Информационно обслужване” АД.