Службите за сигурност си игрят на криеница като Мечо Пух
Що за човек е, способен да срещне на спирка познат и след кратка свада да го рита до смърт по главата? Що за мъж е, който може да отвлече ученичка от школски двор и да я изнасилва с часове с друг нерез под селския мост? Изглежда, че се е пръкнал в племе на човекоядци. Но не, роден е и расъл в България, Три пъти е лежал в затвора, но не се е поправил. Защо такива като него се множат? Като учен и бивш шеф по сигурността проф. Николай Радулов намира причините в нищетата – духовна и материална, в неадекватното правораздаване и във факта, че затворите от място за превъзпитание са се превърнали във ВУЗ-ове по криминалните занаяти.
- Не е българско откритие, проф. Радулов, че невежеството и бедността бълват престъпност, и то кошмарна. Българският принос е в названието й, май? Полицейските власти я наричат „битова“ и „конвенционална“, сиреч обикновена, общоприета част от бита.
- Много пъти и сам съм се питал защо престъпността от този тип се определя като „конвенционална“. Дали има някаква конвенция между властта и престъпниците съгласно която такива престъпления да се подценяват? Да не се регистрират? Да не развалят бодряшката статистика?
- Едва ли...
- Да видим фактите. Бедни, необразовани, безлични хора, живеещи в „стабилна“ потресаваща нищета, вършат жестоки престъпления. Оскотяват. Държавата е далеч от тях, тя е някъде в един въображаем свят на непрекъснат просперитет, при който, по думите на един министър „всеки ден е по-добре от предишния“. Оскотелият човек изнасилва и пребива не само „под моста“, но околните са безразлични. Минал веднъж през бакалавърския курс на затвора, той се връща отново за престъпна магистратура. Българският принос е в безразличието към скотските престъпления, които се подценяват и се регистрират само, ако има труп. Чиновниците в службите за обществен ред и сигурност се държат като Мечо Пух, който, играейки на криеница, си крие главата под възглавницата, не вижда никого и си мисли, че никой не го вижда. За тях нерегистрираните престъпления не съществуват. А те са от 30 до 50% от всички! Намаляващата регистрирана престъпност води до намаляващо доверие на гражданите в службите.
- А може би службите пренебрегват „битовата“ престъпност, защото са заети да противодействат на организираната? Те може би смятат, че маргиналите са по-безобидни от „белите якички“?
- Битовите престъпления са свързани с ежедневието на средния български гражданин – днес му обрали дома, утре му задигнали колата... В „стабилната“ мизерия, в която тия граждани преживяват, кражбата на стария телевизор или на 18-годишния опел са престъпления с тежки последствия. Те им отнемат възможността да се информират, да се придвижват и т.н., защото 50% от тях не могат си купят същите вещи веднага или никога. Що се отнася до организираната престъпност, тя не е пряко насочена към сиромасите. Рекетът, корупцията и източването на еврофондове засягат малочислената средна класа на производители и дребни предприемачи или държавни и общински чиновници. Но именно този набор от организирани престъпления е виновник за сиромашкото битие. Той съществува под чадъра на държавните структури, не би могъл иначе и нежеланието на чиновниците да говорят за него е обяснимо. Това нежелание е свързано с политическата мантра за „победената организирана престъпност“, а пък тя е в очевидно противоречие с факта, че на нея не й е противопоставен компетентен и обезпечен с ресурси специализиран държавен апарат. Не е чудно, че в последните 1-2 години ниското доверие в органите се трансформира в трайно убеждение на обществото, че служителите им не само не се борят с организираната престъпност, но са и въвлечени в нея – ако не всички, то част от тях. Тъжно. Жалко!
- Всички вътрешни министри, професоре, започват мандата си с обещанието да смажат престъпността, която тормози обикновените хора. После някои заключват в чекмеджета си тия обещания, но други полагат усилия да ги изпълнят все пак. Защо тия усилия се оказват напразни?
- Престъпността не може да се премахне, такова животно няма. Но тя може да се намали. Аз съм сигурен в добрите намерения на всеки новоназначен министър. В началото той се опитва да направи нещо, използвайки наличния управленски инстументариум и оскъдния ресурс. Уви, когато инструментите са счупени, а операторът не прави разлика между сили и средства, остава само превръщането на фантазиите в статистическа мантра. Спомнете си министър Йовчев. Той направи заявка за намаляване на чиновниците, за оптимизиране в разположението на силите на МВР, за оптимално използване на бюджета. Но резултатът? Всички заявки останаха на хартия, чиновниците се увеличиха, упражнението с разхождането на жандармерията по селата доведе само до увеличаване на мобилността на престъпниците и до игри на стражари и апаши. Масовото прехвърляне на ръководен състав от ДАНС беше неудачно. Друг умопомрачителен пример е г-жа Бъчварова. Тя с няколко хватки увековечи чиновниците в МВР, които по Закона за държавния служител вместо да се пенсионират, се бетонираха за 10-12 години. В нейния мандат, вместо да се борят с нарастващата в действителност и намаляваща на хартия битова престъпност, полицейските сили бяха ангажирани в безсмислени проверки на законно притежаваното оръжие от населението. Как министрите да успеят, като те с малки изключения, са специалисти по нещо друго, несвързано с обществения ред и сигурност. Назначени да управляват системата, те прекарват сложните си отговорности и специфичната й дейност, през филтрите на своето образование и своя опит. Статистиците борят престъпността статистически, морските капитани отплуват някъде другаде...Нищо от техния и жизнен опит и управленска култура не се явява в полза на гражданите, притиснати от безпрепятствено върлуващата престъпност. Пълен управленски крах!
- Ако от утре вас ви назначат за министър на вътрешните работи, ще се ангажирате ли с обещание да спрете масовите кражби по селата, да освободите бабите от страха, че ще бъдат изнасилени, освен ограбени? Има ли изобщо начин да стане това?
- Днес, когато нарастващата криминална престъпност се прикрива грижливо зад статистически победи, това обещание е много трудно за изпълнение. Но има начин – добро, компетентно управление на системата. Намаляване на администрацията. Съвременно разследване на престъпленията. Възстановяване на инструментариума за противодействие на престъпността. Отстраняване на компроментирани служители и практики. Привличане на опитни, пенсионирани криминалисти като консултанти и наставници на младите работници, оставени сами да се справят в непозната среда... Ако аз нося отговорност, бих отделил внимание и на боравенето със специални разузнавателни средства (СРС). Изключително вредно е манипулирането на доказателствата, пролучени с тях. В съдебни заседания се твърди, че някакво престъпление е доказано с подслушване и следене, но при внимателно разглеждане се оказва, че записът не съдържа никакво доказателство. Така се компрометират ДОТИ, МВР, разследващите и прокуратурата, губи се доверието на гражданите, а то е най-трудно възстановимият ресурс.
- Според вицепремиера Каракачанов циганската престъпност е голямата беда на България. Така ли е?
- Циганската престъпност е резултат от капсулирането на общността в гета. Промяната в годините на прехода обхвана 2-3 поколения български граждани, но 5-6 поколения роми, поради ранната им и висока раждаемост сред тях. И докато след промяната при българските граждани се наблюдават отделни отрицателни явления - ниска дисциплина в училищата, намален интелектуален капацитет, образователни проблеми, при ромите се вижда трайно връщане към архаичната циганска община, живееща по своя първобитна програма. Царува племенният обичай, според който половината престъпления са приемливи – „брането“ на желязо, джебчийството, сватбите на малолетни. Законите не важат. Ниската култура не пречи обаче да се познават триковете за използване на социалните програми. Престъпленията на ромите от гетата са повече от тези на криминалните извършители от друг произход. Но ако говорим за циганска престъпност, ние трябва да дадем определение и за българска, еврейска, арменска, турска. Това е непродуктивен подход.
- Но напоследък много се говори за война с циганската престъпност у нас. Стратегиите са различни, най-радикалната се състои в изселването на крадливи кланове, като Зрънкови и Рашкови от родните им места. Но тя се оказа неефективна, защо така?
- Защото държавата взема мерки само в краен случай, когато потърпевшите от Рашкови и Зрънкови излизат на протест. Преместени на нови места, те не се превъзпитават и не се респектират, а намират нови обекти на престъпния си интерес. Това е по липса на проактивност, на превенция.
- Вежди Рашидов заяви в Народното събрание, че само трудови войски ще превъзпитат циганите, които не знаят друг начин да се сдобият с нещо, освен да го откраднат. Дали е прав?
- Трудовите войски не са място за превъзпитание. Аз съм служил в Строителни войски навремето и познавам цигани, които бяха отлични бояджии, кофражисти, мазачи. Но то беше резултат от последователна, макар и свързана с принуда, държавна политика – тях ги учеха да ходят на училище, да работят и да имат респект към държавните органи. Помислете, ако изпратим във военна организация човек от гетото, неграмотен и считащ кражбата за естествена и морална, какво ще се получи? Организирано униформено крадене на желязо от всички строителни обекти, може би. Или нещо като наказателен батальон, охраняван като затвор... организация, в която и неизкушените в криминални посегателства ще бъдат приобщени.
- Има ли стратегия за борба с циганската престъпност, която е печеливша? Или бандитизмът е детето на гетото, което няма как да се абортира?
- Има несъмнена връзка между гетото и престъпността. Не всички гета са ромски, има марокански, афганистански, мюсюлмански и пр. Много стратегии са изписани за борба с престъпността на гетото. В България те повечето са само декларативни – по задължение спрямо ЕС, свързано с разходването на средства. Печеливша може да бъде само стратегия, при която общността да бъде претопена в населението извън гетото.
- А какво стана с милионите за ромската интеграция? Защо не виждаме да е останало след тях едно училище поне, един дисниленд в някоя циганска махала?
- Идеята за ромската интеграция е нправилно разбрана и съответно неуспешна. Ние се опитваме да направим ромите като нас. Циганин шлосер, или заварчик – това е явление рядко. Но циганите са артистични и музикални. Навремето малките ги занимаваха в детски хорове и музикални състави. Познавах талантливи цигани от военния оркестър на гарнизона в Елхово. Да интегрираш, значи да намериш мястото на даден персонаж в обществото, а не да го изрежеш по шаблон и да искаш да е доволен. Интеграцията е сложен процес. Вижте опита за мултикултурална интеграция в ЕС - не доведе до нищо, освен до повишена престъпност и тероризъм. Обектите на неуспешната интеграция искат да живеят на чуждо място, но по свои закони и обичаи, често противоположни на местните. А милионите за нея у нас са консумирани от разни организации покрай т.нар. ромско включване. След тая консумация детски площадки няма да видите, обаче виждате палатите на ромските барони в махалите.
- МВР е победено в битката с битовата престъпност, факт. А с организираната престъпност как се справя? С кражбите от еврофондове, обществените поръчки, контрабандата и т. н.?
- Официално у нас се твърди, че кражбите от еврофондовете не съществуват, обществените поръчки се провеждат идеално, контрабандата ежедневно намалява, аха да се стопи докрай... Без значение, че сме на челните места по корупция в ЕС, че турските служби ни обвиняват в гигантска контрабанда на цигари. И гръмките арести на Цветанов срещу Октоподи, Медузи и прочие завършиха безславно, свидетелите получиха амнезия или загинаха в катастрофи, а арестуваните осъдиха държавата в Страсбург и сега гражданите, а не сценаристите на тази нелепа МВР реклама плащат обезщетения за тях... Неслучайно властта се изприщва само като си представи Кьовеши като европейски главен прокурор! А италианският магистрат Николо Гратери, главния прокурор на Калабрия, описва българската „несъществуваща“ организирана престъпност като „ефикасна и влиятелна в Европа, такава с която дори Ндрангетата счита за чест да работи.“
- Преди десетина дни излезе евродоклад, в който пише, че ДАНС прикрива български политици, които са перачи на пари. Защо ми се струва, че във всяка друга държава журналистите няма да оставят властта на мира, докато не научат кои са точно тия политици?
- Във всяка друга държава, да, но не и у нас. Ние сме уникални и това се доказва от редица европейски класации, като например тази за корупцията и за свободата на словото и печата.
Нашият гост
Николай Радулов е роден на 13 януари 1956 г. Магистър по управление на обществения ред и сигурност от Академията на МВР (1981). Доктор по философия от ВА „Г. С. Раковски“ (1992). Специализирал в Института за транспортна сигурност на Оклахома и Ноу-Хау фонда за демократични практики в Лондон. Експерт в МВР, СДВР, ЦСБОП и НСС (1981-1994), Туристспортбанк (1994-1995) и Народното събрание (1995-1997). Зам.-министър, секретар на МВР (1997-1999). Съветник на президента (1999-2003). Член на борда на директорите на „Егида“ (2004- 2006). Преподавател в УниБИТ (2009-2011). Главен асистент, доцент и професор в НБУ (2010-2018).