Първата стъпка на украинския президент беше разколът в Православието
Новият сблъсък между Русия и Украйна в Керченския проток между Черно и Азовско море доведе до поредния опасен конфликт в Европа. В резултат на това последваха взаимни обвинения, а украинският президент Порошенко обяви военно положение в страната си. Какво се случи там и какви са мотивите за този сблъсък – разговаряме с проф. Нина Дюлгерова.
- Сблъсъкът между Украйна и Русия след инцидента преди дни с военните кораби в Керченския проток, предизвика разгаряне на нов конфликт. В понеделник украинският президент Порошенко обяви, че въвежда военно положение в Украйна, какво означава това, проф. Дюлгерова?
- Ситуацията, която разбуни духовете в света, е свързана с много елементарен факт – че Петро Порошенко иска на всяка цена да има втори президентски мандат. Фактът за недопускане на украински военни кораби в Керченския проток между Черно и Азовско море е поне трети - първият е бил през юни, вторият през септември и сега е третият. Но ако първите два опита минават без никакви последствия, то тук с наближаването на март 2019 г., когато са изборите, стремежът на Порошенко за повишаване на ниския му рейтинг, както и доверието на Запада към него, го карат да осъществява крайни провокации. Второ, тези събития не са нови, вървят вече с повишаваща степен на ескалация. Случващото се е част от една по-голяма програма, която върви с термина „национален проект“.
- Какво имате предвид като казвате „програма“?
- Всъщност, първата стъпка в този проект на Порошенко беше договореността между него и Вселенския патриарх Вартоломей тази година за даване на авкокефалията на т.нар. Киевска патриаршия. С което се вкара остър клин и повод за разногласия в Православната Църква като цяло.
-Тоест, искате да кажете, че Порошенко въвлича и Църквата в своята предизборна кампания?
- Естествено, той няма други варианти. А мотивът му за подобна ескалация са резултатите от социологическите проучвания преди президентския вот – последните са отпреди една седмица и показват, че Юлия Тимошенко има 19%, Порошенко – 13%, а третият Гриценко е само на 0,5 на сто след него. За да намали дистанцията с Тимошенко, Порошенко предприе първо църковния разкол, но това не помогна. Затова последва нова провокация – военна, в Керченския проток.
- Възможно ли е някой да му е подсказал подобен сценарий, защото изглежда доста рисков?
- Според мен Порошенко е заимствал това действие от турския си колега Ердоган, който обяви военно положение след неуспешния опит за държавен преврат на 15 срещу 16 юли 2016 г. срещу него. И той непрекъснато го удължаваше. Военното положение в Турция приключи след избора на Ердоган за президент. През това време бе засилен контрола върху институциите във всички сфери на обществения живот. Порошенко подписа указ за военно положение за срок от 30 дни. И смятам, че той ще го удължи с още толкова време, колкото му е необходимо за неговата сигурна победа. Както, разбира се, и възможност за тотален контрол върху предизборната кампания. Ако въобще тя може да бъде реална.
- Как ще коментирате реакциите по света след този сблъсък между Украйна и Русия?
-Веднага много заучено и предсказуемо шефът на НАТО и ръководителите на ЕС се обявиха за диалог и решение на ситуацията по дипломатически път. Със същата препоръка се обърнаха и турският президент, и китайският Си Дзинпин. Чухме познатата риторика, че трябва да се спазват Минските договорености, как Русия е агресор и създава провокации към Украйна. Има обаче нещо много важно – след дни е срещата на ръководителите на страните от Г-20 в Буенос Айрес. И там се очертават ключови срещи на най-големите лидери, които ще решават въпроси от настоящето и бъдещето на света.
- Как гледате на версията, че случилото се в Керченския проток може да е инспирирана от Вашингтон акция?
- Не съм убедена в нея. Е, можем да направим сравнителен анализ с Кавказката война преди десетина години, когато в Грузия с много ярката роля на Кондолиза Райс като държавен секретар бе създадена ситуация, с която бе подведен грузинския президент Саакашвили да нападне Южна Осетия. С идеята, че САЩ ще подкрепи Тбилиси, това обаче не се случи. Знаем и съдбата на Саакашвили. Затова не смятам, че става дума за инспирирана от САЩ акция. Склонна съм да мисля, че тук нервите на Порошенко не издържат и той се опитва със заимстване от други лидери, проекти и ситуации да спечели предварително победата на президентските избори в Украйна. Между другото вече не съм убедена дали могат повече да го контролират.
- Но има и друга теория, че противниците на Тръмп – демократите, са единствените, които контролират и имат връзка с властите в Украйна. И ако не дай Боже, има военни действия, то това ще се смята за победа на противниците на Тръмп.
- Степента на вероятност да има инспирация от страна на демократите в Щатите съществува. Но не трябва да забравяме, че за разлика от други президенти, настоящият президент Тръмп, с оглед напрегнатата ситуация във и извън страната му, не предприе смяна на посланиците демократи, назначени от Барак Обама. А в разрез с политиката на Белия дом е възможно те да осъществяват на практика антидържавна политика.
- Сега мнозина питат, като имаме обявено военно положение в Украйна, може ли да очакваме военни действия?
- Моят отговор е: категорично НЕ.
- Защо?
- Основният момент, свързан с руско-украинските отношения от 12 години, е, че те преминават през т. нар. енергийна сигурност. Украйна е важна за САЩ. Не защото е най-голямата и е близо до Русия. Най-важното в енергийния XXI век е украинската транзитна газопреносна система. През 2019 година приключва договора между Москва и Киев за използване на тази транспортна система. Докато съществува транзитирането на газ, и докато Украйна знае, че е важна за Запада и за САЩ, тя няма да си позволи предизвикателството да започне военни действия. Неслучайно и военните действия по отношение на Донбас и Луганск не са типичната война с наземни и въздушни средства. За Порошенко най-важни сега са изборите и ако не го спечели той и цялата украинска клика около него ще трябва да отговарят за огромни финансови разхищения не само в Украйна, но това може да стигне и до международен съд.
- Не зная колко има истина в това, все пак живеем във време на фалшиви новини, но доста упорито се говори, че Порошенко уж бил агент на Путин, а половината министри в правителството били под контрола на руското ФСБ. Вие какво мислите?
- Нека да не забравяме, че в света в момента всичко е политически цирк и задкулисие с неочаквани контакти и зависимости. Да не забравяме, че бизнесът на Порошенко в Русия не е прекъснат. Той, както знаете, е шоколадовият крал. Това, между другото, първо повишава акциите на Порошенко, и парадоксално - създава условия за увеличаване на шансовете му за втори президентски мандат.
- Не е ясно Русия има ли полза Порошенко да получи втори мандат, но се говори и друго. Че Русия търси приемник на Порошенко, като някои залагат и на Юлия Тимошенко, за която пък се намеква, че е зависима от кокаина. Много сюрреалистичен стана въпросът ми...
- О-оо, колкото си по-високо във властта, толкова си по-зависим от тези около теб и от задкулисието, това е ясно. Между другото, в Украйна всичко, което се случва, е една много странна руско-американска симбиоза. Украйна е огромна проблемна зона за сигурност, в която и САЩ, и Русия имат своите устойчиви позиции. САЩ чрез гласуваните от конгреса 320 милиона долара за украинската армия, а Русия пък продължава да си контролира Донецк и Луганск. Но тя има най-важното – Крим. И никой не го оспорва. Оставете политическото говорене, гледайте реалното. През последните месеци се разбра, че политическата риторика и дипломатическите активни срещи все повече доказват една потвърждаваща се истина – политиците не решават проблемите, а ги създават.
- В Керч може би стана една хубава военна авантюра, но въпросът сега е дали може да се очакват нова истерия и нови санкции срещу Москва? След случая Скрипал вече всичко е възможно.
- Ако има истерия, тя ще е от Англия, защото парламентът там трябва да реши за Брекзита. Тереза Мей в момента е сама и от март насам, когато тя има проблем, рефренът „Скрипал и санкции“ веднага се пуска в действие. Това изпълва политическото пространство с приказки от 1001 нощ. Политическото безсмислие, което няма логика и аргументи, но има откровена агресия, със своята повтаряемост обезсмисля присъствието на политиците в решаването на каквито и да са въпроси.
- Но в Киев не крият, че очакват инцидентът да има сериозни политически последствия за Русия?
- Ние живеем в условията на информационна война. И важна е фразата на Гьобелс, че една лъжа, повторена сто пъти, става истина. Но има и друго, което се наблюдава в реториката на водещите фактори в света. Нито един от тях не се ангажира да каже, че Русия е виновна. Единствено Полша, другите не взеха категорично страна. Което означава, че Украйна губи първия рунд. Кой говори сериозно сега за Крим освен Украйна? Това е голямата разлика от преди. Ще припомня друга известна фраза – тя е на Бисмарк: Всички лъжат най-много преди избори, след избори, по време на война и на лов. Пред избори е и Европейският съюз. Кой ще се ангажира с подобни неща? Тази безкрайно предпазлива, безпристрастна и дистанцирана оценка и поведение на европейските и световните лидери е свързана с най-важното: да запазят статуквото на този нестабилен свят. Никой не иска промяна и няма да има.
- Украинското общество започна ли да изкашля отровните пушеци на Майдана или не?
- Ако говорим за украинските официални медии – напротив. Те с това живеят и с това утвърждават своето беззаконие. А самото общество първо е многонационално, второ – не е защитено, и трето – случващото се в цяла Украйна извън Източна, е беззаконие и агресивност, подчинена на основната идея: Русия е нашият враг и всичко в наша вреда идва от Русия. Единственото, с което този режим съществува, е врагът Русия.
- Кои са изпитанията, пред които е изправен украинският народ?
- Изпитанията са две. Първото е разломът, създаден с обявената автокефалия на църквата им, разколът е не само украински, а и на Православието, защото всяка Църква трябва да вземе страна. Вторият голям удар е, че в момента се създаде провокация, отново ще се крещи от страна на украинските националисти. А те са хора, зомбирани от непрекъсната пропаганда. Има един основен принцип – когато властта не може да овладее положението, когато безкрайно много се краде, когато има вопиюща и агресивна некомпетентност, измисляш си или ти посочват един враг, и ти оправдаваш всичко с него.
- Нали знаете, че на който е властта, на него е и вярата?
- Те удрят върху Православието. Като основни аргументи за конфронтация и обединение се използват религията и етноса. В момента битката е срещу исляма. Не забравям, че Вартоломей е бил офицер в НАТО. Вселенският патриарх в момента прави Православието поле на обезсилваща се и раздираща се от безсмисени конфликти огромна маса вярващи, с което обезсилват битката срещу много по-силния враг – исляма. Защото той върви с джихадизма, с ИДИЛ, с тероризма и с опитите за разпадане на Европа. Затова Православието трябва да е единно.
- Съжалявам, че трябва да ви попитам за още един слух, но той е много упорит и то в Украйна, че Порошенко не изповядвал православната религия. Като аргумент посочват, че през август разрешил да се въведе протестанството в украинската армия. Баптистите също, а целта била да се разрушат всички връзки на Украйна с Русия. Дори самият Александър Турчинов бил под влиянието на баптистите.
- Всичко е възможно. Религията е идеология и може да се говори, че Украйна е много важна с енергийната трансмисия. Първата стъпка на Порошенко за втория му мандат бе свързана точно с разкол в Православието. И сега повтаря направеното от Ердоган, както казах в началото. С уговорката, че Ердоган много елегантно и комфортно си осъществи тази процедура, а Порошенко го прави много агресивно, погазвайки всякакви закони. Той играе вече ва банк.
- Докога и ще има ли сили?
- Човешкият фактор трудно издържа на подобно напрежение. Порошенко също. Има го и този момент – колкото си по-високо в йерархията, толкова по-филтрирана информация стига до теб. И така взимаш погрешни решения. Когато се захващаш с такава работа, си продаваш душата на дявола. Знайте, че всичко, което сега се случва там, е заради украинските енергийни ресурси. Затова Украйна е важна – „Северен поток 1 и 2“ ще ги има, модифицираният „Южен поток“ също, но Украйна изчезва. С какво ще е интересна за САЩ? Американците търсеха едно, а намериха друго – далеч от техните планове.
Нашият гост
Нина Дюлгерова е професор по международни отношения, доктор на икономическите науки (енергийна сигурност), доктор по нова и най-нова обща история. Специализирала е в Русия, Италия, Полша, САЩ, Холандия, Азербайджан. Преподава теория и история на международните отношения във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”и в Югозападния университет “Неофит Рилски”. Автор на няколко книги и десетки статии.