Наказателният закон не е инструмент за справяне с конфликтни ситуации
Извънредното положение завърши у нас - и започна извънредната епидемиологична обстановка. При това се разхлаби режимът на „домашния арест“, но в обществото ни останаха неизменни доста други неща. За едно от тях - „наказателното законодателство на парче“ - разговаряме с проф. Пламен Панайотов, ръководител на Катедрата по наказателно право в Софийския университет.
- Едно важно събитие, професор Панайотов, мина почти незабелязано покрай страха от коронавируса - представянето на дългоочакваната нова Концепция за наказателна политика. Вие сте сред авторите u. Всички политически сили я одобриха. Само едно опасение имаше: че ще остане на хартия.
- Така е.
- Но може би вие сте оптимист?
- Аз виждам основание за оптимизъм и то е в подкрепата на концепцията с рядко срещан консенсус. Не само от политическите сили. При проведеното обществено обсъждане положително становище изразиха и представителите на магистратурата, на адвокатурата, академичната общност, неправителствения сектор, МВР, дипломатическия корпус. Тя бе одобрена и от българското правителство. И това не е случайно. От една страна, концепцията се базира на солиден криминологичен и статистически анализ. От друга страна, тя е съобразена както с традициите на наказателното право, така и със съвременните тенденции в неговото развитие. Но... Въпреки всичко, остава опасението, че концепцията няма да намери... или ще намери непълно и неефективно приложение на практика. Това опасение се дължи на широко използвания у нас популизъм при осъществяване на наказателната политика.
- Популизъм! Каква мека дума за лъжливите благи мехлеми, с които невежи „законодатели“ мажат раните на жертвите, вместо да режат социалните корени на престъпленията!... Правосъдният министър каза, че сте работил про боно за концепцията, така ли е?
- Да.
- Вие отдавна твърдите, че тя я нужна - за да посочи на властимащите границите на наказателната политика и принципите, върху които трябва да се гради. Кои са те?
- Основните принципи са: аргументираност; съвместимост и последователност на извършването на законодателни промени; съразмерност на наказанията; повишаване на участието на пострадалите в наказателния процес; насърчаване на възстановителното правосъдие; съответствие на правната уредба със задължителните за България стандарти според правото на ЕС и международното право.
- Въпросът е как се съблюдават тези принципи?
- Съблюдаването им предполага следното. Първо, след идентифициране на даден социален проблем, да се направи задълбочен анализ - дали за решаването му следва да се стигне до използване на наказателното право. Да се обмисли дали мерки от административен или граждански характер не биха били достатъчни за по-ефективно справяне с него. На наказателното право следва да се гледа като на последно средство (ultima ratio) при решаването на социални конфликти. Второ, наказанията следва да са съответни на престъпленията. Това би осигурило близките по степен на обществена опасност прояви да се наказват по сходен начин. Когато се променя санкционната част на една разпоредба, трябва да се познава санкционната политика в контекста на целия Наказателен кодекс. Трето, засиленото участие на пострадалите в наказателния процес гарантира в по-висока степен спазването на техните основни права и същевременно ги предпазва от повторно виктимизиране (страдание от престъпно посегателство - б. а.) То е от значение и за насърчаване на възстановителното правосъдие. Четвърто, и в областта на наказателното законодателство следва да бъдат съблюдавани задължителните за страната ни стандарти според правото на ЕС и международното право. Не бива да се забравя, че тези стандарти са не само минимални, но и максимални.
- Пояснете?
- Максималните стандарти се предопределят от задълженията за спазване на основните права и на основните правни принципи. Казано другояче, няма пречка националният законодател да регламентира по-тежък режим в сравнение със задължителните минимални наказателноправни стандарти, без обаче този режим да е в противоречие с основни принципи на правото и в нарушение на основни човешки права.
- Престъпността не се бори само чрез Наказателния кодекс - много пъти сте го казвал. Но политиците продължават да потушават всеки скандал с промяна в този или онзи параграф. Как ще ги убедите, че това е вреден навик?
- Наказателната политика не би следвало да се изчерпва с идеи относно съдържанието на наказателното законодателство - материално, процесуално и свързано с изпълнение на наказанията. В сърцевината си тя би следвало да обхваща не само идеи, очертаващи реакцията на държавата след извършени престъпления. Наред с това тя би трябвало да акцентира върху възможностите за ограничаване на причините и условията, способстващи извършването на тези престъпления. Новата концепция за наказателна политика се основава на задълбочен анализ на основните криминогенни фактори у нас: необразованост, безработица, наличие на относителна бедност - когато получаваните доходи не стигат за задоволяване на елементарните потребности, обезлюдяване или пренаселеност на определени райони. Като криминогенен фактор е откроено и утежняването на наказателната репресия. Ето защо на наказателния закон не бива да се гледа като на ежедневен инструмент за справяне с конфликтни ситуации. Без съсредоточаване на усилията на публичните институции и на обществото като цяло върху преодоляването или поне върху ограничаването на причините и условията, които ги пораждат, няма как те да бъдат трайно разрешени.
- Стана навик на законодателите да завишават все повече и повече наказанията за ужасни престъпления, които се повтарят. Така те обуздават обществения гняв. Иначе, казват, той би се излял в линч над някого или кой знае как...
- Популизмът най-лесно „минава“ през наказателното право. Когато конкретен случай е предизвикал негодувание в обществото, обикновено се предлагат нови състави на престъпления или пък се предлага утежняване на санкциите за вече регламентирани престъпления. Търсеното внушение е, че по този начин проблемът вече е решен. Това, разбира се, не е така. Статистиката сочи, че увеличаването на размерите на наказанията не води до намаляване на престъпността. Ако използването на наказателното право беше достатъчно за справянето с нея, то отдавна човечеството щеше да е забравило за съществуването на каквато и да е престъпност.
- Вече имаме случай, който показва, че новата концепция за наказателна политика си остава голо пожелание. Веднага, след като водещият Милен Цветков беше прегазен от наркоман, внесоха в Народното събрание проект със завишени наказания за шофиране след употреба на опиати. Две в едно: светкавично законодателство и поредно вдигане на санкциите.
- Извършването на престъпления с голяма обществена опасност следва да води и до по-тежка наказателна отговорност. Това е израз на принципа за съразмерност на наказанията. Следва да се има предвид обаче, че ако внесеният законопроект бъде приет, то направените с него изменения няма да бъдат приложими към конкретния случай. Основно положение на наказателното право е, че за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му, освен ако до влизане на съответната присъда в сила, не последва закон, който е по-благоприятен за дееца. Конкретният случай обаче е повод да се обърне внимание и на друг съществен социален проблем.
- Кой проблем?
- Статистиката сочи трайна тенденция към разширяване на кръга на лицата, употребяващи наркотици. Това означава, че на територията на страната се държат и се разпространяват далеч по-големи в сравнение с близкото минало количества наркотични вещества. Разширява се незаконният трафик на наркотици - това е глобален проблем. Неговото решаване предполага ангажиране на обществото, а не само на органите, компетентни да противодействат на престъпността.
- Проф. Панайотов, много ли глупости вижда в наказателните закони един учен по право от вашия ранг?
- Една от основните причини за наличието на недоразумения в действащия Наказателен кодекс е, че измененията и допълненията в него се правят „на парче“. Наказателното законодателство е кодифицирано. За да се промени обосновано дори само една разпоредба, трябва да се познават задълбочено всички останали. В противен случай се стига до неприемливи за обществото и недопустими от гледна точка на наказателното право решения. В редица случаи за престъпления с относително по-ниска степен на обществена опасност се предвиждат по-тежки наказания и обратно. Например по чл. 345а, ал.1 от НК - заличаването или подправянето на идентификационен номер на автомобил в нарушение на установения ред се наказва с лишаване от свобода от 3 до 10 години и с глоба от 5 хиляди до 10 хиляди лева. С лишаване от свобода от 3 до 10 години се наказва според чл. 118 във връзка с чл. 116, ал. 1, т. 4 НК и убийството на две или повече лица, когато деецът се е намирал в силно раздразнено състояние, което е предизвикано от пострадалите с противозаконно действие.
- Излиза, че да нацапаш с кал табелата на джипа си, е все едно да убиеш двама души!
- Излиза, че предвидените санкционни последици за първия вид престъпления са по-тежки в сравнение с тези, предвидени при втория. Кумулативно предвидените наказания лишаване от свобода и глоба в посочените размери при първия вид престъпления не са в съответствие с тяхната обществена опасност.
- Защо сте така убеден, че трябва да се премахне доживотният затвор без замяна? В концепцията е заложено и това.
- Не ми е известно наказателното законодателство на друга държава членка на ЕС да регламентира не един, а два вида доживотен затвор. Двете наказания - доживотен затвор и доживотен затвор без замяна - не се различават по същество, те са все доживотно лишаване от свобода. Отделен е въпросът след колко време и при какви условия доживотният затвор може да бъде заменен с лишаване от свобода за определен срок. Съществуването на такава възможност би могло да се яви фактор за стимулиране на осъдения към положителна промяна. Отмяната на доживотния затвор без замяна би била в съответствие и със стандартите, произтичащи от правото на ЕС и от международното право, отстоявани и чрез практиката на Съда на ЕС, и на Съда по правата на човека.
- А вие, като учен по право как гледате на извънредното положение, с което свикваме да живеем? И на формата на неговото продължение, която беше узаконена в парламента?
- Решението на Народното събрание за обявяване на извънредното положение бе гласувано с единодушие. Това решение се взе своевременно с подкрепа и от управляващите, и от опозицията. Във връзка с пандемията от COVID-19 се направиха промени и в Наказателния кодекс. Измениха се разпоредбите по чл. 355, ал. 1 и 2 НК, посветени на едно от престъпленията против народното здраве. Разшири се обхвата на тяхната приложимост и се утежниха санкционните последици при осъществяване на основния и на квалифицирания състав. По основния състав е криминализирано нарушаването на наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората. По квалифицирания състав деянието се наказва по-тежко, когато е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи.
- До 5 г. затвор и от 10 до 50 хил. лв. глоба за всеки нарушител на карантината при заразната болест. Тези наказания не са ли твърде строги?
- При прилагане на посочените разпоредби следва да се има предвид необходимата степен на обществена опасност, за да се третира съответното поведение като престъпление. По-леките нарушения на приетите заради извънредната ситуация правила и мерки следва да се третират като административни нарушения.
- Чух ви по радио „Дарик“ да казвате, че хората, които са подавали неверни декларации, пътувайки между градовете например, би трябвало да бъдат глобени, а не вкарани в затвора.
- Правилното тълкуване и прилагане на чл. 355, ал. 1 и 2 НК би предотвратило причисляването без основание на значителен брой български граждани към криминалния контингент.
Нашият гост
Пламен Панайотов е роден през 1958 г. в Сливен. Завършва Юридическия факултет на СУ (1983) и става там асистент (1985), доцент (1998), доктор (1998) и професор (2012) по наказателно право. Специализирал в Австрия и Германия. Депутат в 39-о и 40-о Народно събрание (2001-2009). Вицепремиер в правителството на Симеон Сакскобургготски. В момента е ръководител на катедрата по наказателноправни науки в СУ.