Кирил Петков бе много смешен в Брюксел
Едно правителство в оставка може да действа много дълго време
Политическата обстановка в страната рязко се промени вчера след свалянето на председателя на парламента Никола Минчев с гласовете на ИТН, ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“. Това ли е новото мнозинство, ще има ли ново правителство или ще се отиде на предсрочни избори? Как ще се стигне до тях? Задкулисието ли свали Минчев и се готви да свали и правителството другата седмица? С тези въпроси „Труд“ се обърна към професор Румяна Коларова.
- Свалиха председателя на НС Никола Минчев, заговори се за ново мнозинство, нова коалиция, за странна колаборация - ДПС-„Възраждане“, ИТН-ГЕРБ? Как ще коментирате това, професор Коларова?
- В момента няма ново мнозинство, има разпадане на управляващото мнозинство. Пътят от разпадане на мнозинството до формиране на ново мнозинство е сложен, много труден, а понякога и невъзможен. Ново мнозинство ще има, когато то излъчи и подкрепи свое правителство. Да се твърди или прогнозира, че понеже се е разпаднало управляващото мнозинство ще се създаде ново, е не само логически невярно, но според мен и много нереалистично. Бих казала, че вероятността да се формира ново мнозинство в това Народно събрание е минимална.
- Все пак вече има сигурни 126 гласа - мнозинство, което свали Никола Минчев и по всяка вероятност ще свали и правителството другата седмица. И какво става след това?
- Процедурата е ясна. След успешен вот на недоверие министър-председателят подава оставка, но това може да се отлага във времето. При Пламен Орешарски имаше договорка кога той ще подаде оставка и беше оставено време за определени неотложни действия, но тогава нямаше вот на недоверие. В този случай не виждам процедурна възможност да се отложи подаването на оставка. Но подаването на оставка още нищо не значи, защото премиерът в оставка си е премиер, правителството в оставка си е правителство. Те имат същите правомощия каквито имат и преди да са подали оставка. Единствената разлика е, че не разполагат с парламентарно мнозинство. Едно правителство в оставка може да действа много дълго време. В повечето държави изборите се провеждат от правителства в оставка и ако след изборите не се формира нов кабинет правителствата в оставка може да управляват много дълго време. Например в Белгия една година след изборите не можеше да се формира нов кабинет и си управляваше правителството в оставка. И тя не само функционираше като държава, но и процъфтяваше. Защото в нормалните парламентарни демокрации политическата и правителствена криза не предполага управленска криза. Правителството в оставка може успешно да осъществява не само рутинно управление, но и да се справя с кризи. Със сигурност обаче не може да прави реформи, защото за тях трябва акт на парламента. Актуализация на бюджета обаче може да се осъществи от правителство в оставка. Това са много ясни разграничения, с които трябва да сме наясно. Чрез процедурата на консултациите президентът може да даде време на правителството в оставка да действа и да отложи временно насрочването на изборите. Така направи президентът Плевнелиев преди изборите от 2017 година.
- В парламента вчера прехвърчаха етнически искри между ДПС и „Продължаваме промяната“. Премиерът упрекна „Възраждане“, че като стълб на българщината, както се представя тази партия, влиза в коалиция с ДПС. Преди това ДПС се оплакаха, че Петков им казал, че ще ги оправи. А в Европейския парламент премиерът постави въпроса за членството на ДПС в АЛДЕ. Кому бе нужно това етническо напрежение?
- Надявам се да не се стигне до етническо напрежение и „Продължаваме промяната“ все пак да удържат своя либерален профил. Моментът е много деликатен, защото е ясно, че ПП, ако въобще имат политическо бъдеще като партия, защото това е под въпрос, се целят към „Обнови Европа“. Европейските либерали са обединени в две партийни формации. Едната е „Обнови Европа“ на френския президент Макрон, а другаде е АЛДЕ, в която ДПС не само членува, но чийто съпредседател е политик от ДПС - Илхан Кючюк. От изявленията на премиера Петков установих, че има дълбоко неразбиране за организационната структура на европейската либерална партийност и на парламентарната група на либералите в Европейския парламент. Ако „Промяната“ искат да имат европейско политическото бъдеще трябва първо да постигнат добро представителство при предсрочни избори. И второ, което и по-важно да получат одобрение от европейските либерали. Ако парламентарното представителство на „Промяната“ се свие и те престанат да бъдат управляваща партия, вниманието към тях от страна на европейските либерали ще намалее. Всяка една от европейските партии има интерес към национални партии първо и преди всичко ако те участват в управлението, защото това обуславя участие в Съвета на ЕС, което е важно. Либералите ще поканят ПП в тяхната парламентарна група, ако тази партия има бъдеще. Но трябва да подчертая, че членството на ПП в „Обедини Европа“ не може да бъде блокирано от ДПС, защото движението членува в АЛДЕ. Това са две различни европейски партии.
- Но Кирил Петков оспори членството на ДПС в АЛДЕ заради Пеевски...
- Да, той имаше претенции да блокира и да изключва ДПС от АЛДЕ, което е смешно. ДПС не само че има много стабилно присъствие, защото имат много устойчива електорална подкрепа. „Обедини Европа“ нямат думата, когато иде реч за АЛДЕ. Като слушах Кирил Петков, ме беше доста срам, защо не или не е запознат или просто говори неистини?
- Повтаря ли се сценария от 1992 г., когато първо бе свален Стефан Савов, после падна Филип Димитров, после дойде Беров. Доган искаше да забранява БСП, после заиграха заедно, ИТН искаше да изчегъртва ГЕРБ, пък сега са в това, което те наричат ново мнозинство. Тогава и сега на прицел бе Македония - през 1992 година за някаква оръжейна сделка, сега - за ветото на България за членството u в ЕС?
- Преди два месеца предположих, че пред кабинета Петков има три сценария - Филип Димитров, Жан Виденов или измъкване от създалата се патова ситуация. Първо отпадна сценария Жан Виденов, защото засега икономиката е стабилна. Според мен и сценарият „Филип Димитров“ е малко вероятен. Дори оттеглянето от властта по модела на кабинета на Орешарски вече не е възможно. Кирил Петков не е дотам адекватен политик, че да си подаде сам оставката. Мисля си, че вървим към някакъв нов, четвърти сценарий.
- Ново правителство в този парламент?
- Да се състави програмно правителство не е лош вариант, но не виждам как това ще стане. Не за друго, а защото според мен с разцеплението на групата на ИТН се създаде една непоносимост между ПП и ИТН, а коалицията между гласувалите срещу председателя на Народното събрание е невъзможна. Разбира се, програмното правителство е много добър вариант, от гледна точка на някои управленски приоритети, но ми изглежда невъзможен. Нещо повече, правителство тип „Беров“. Има два големи недостатъка. Първо, то беше силно бабувано от страна на президента Желев. Сега се надявам президентът Радев да си е взел поука и да не се опитва да бабува на един такъв кабинет. И второ - правителството на Беров беше политическо, а не експертно. В него участваха партийци с много ясна политическа идентичност особено когато става дума за БСП, и едновременно с това то беше параван за навлизане на корупционни практики. В този парламент такова правителство би било пагубно за България.
- Нови избори минават през служебен кабинет на президента. Не се ли опариха от двата му миналата година БСП, ДБ и ГЕРБ, та да са готови сега пак да му дадат властта?
- Със сигурност двата служебни кабинета на Радев в много голяма степен носят отговорност за сегашната неуправляемостта на държавата. В резултат на техните действия държавата премина в режим на свободно падане. Тяхната основна задача беше да чегъртат, да махнат ГЕРБ от властта. Надявам се сега, след година и 4-5 месеца, когато назначава служебните министри Радев да не търси отново хора, които ще вадят ГЕРБ от властта. Това едва ли в момента е управленски приоритет.
- Очаквате ли Радев да лансира и този път свой проект? Имам предвид партията на Стефан Янев.
- Надявам се да не го прави. Това ще е четвъртото служебно правителство на Радев и то ще има много по-голям успех ако бъде департизирано. Но истината е, че самият Радев е твърде пристрастен политически, за да може да номинира такива хора. Четвъртият служебен кабинет на Радев само би спечелил, ако бъде оглавен от човек и политик с профила на Огнян Герджиков. Той успя да наложи стил на управление, който беше както ефективен, така и партийно дистанциран. Герджиков в никакъв случай не може да бъде възприет като човек на ГЕРБ или на ДПС. Но според мен той отдавна не иска да бъде асоцииран с Радев. Дано да може да се намери сега такъв министър-председател, би бил идеална фигура.
- Според вас как БСП и „Демократична България“ ще се измъкнат от клеймото участие в правителството на Кирил Петков“?
- БСП лесно ще се измъкнат, като кажат, че са си изпълнили целите - актуализация на бюджета, повишаване на пенсиите, на социалните разходи, че не са допуснали да се изпрати оръжие за Украйна и така нататък. Ще кажат, че тяхната позиция винаги е била свързана с отстояването на приоритетите им и че компромиси не са правили. За „Демократична България“ ще бъде по-трудно, но ще се измъкнат, критикувайки ИТН. Но това ще бъде и позицията на „Продължаваме промяната“, така че дистанцирайки се от ИТН, „Демократична България“ ще се опита да удържи антикорупционното говорене, но въпросът е как ще се дистанцира от „Продължаваме промяната“....
- Съзирате ли нечия дълга ръка, някакво задкулисие, за създалата се политическа обстановка?
- Аз не мисля, че това е задкулисно. Бих използвала думата „лоби“ в смисъл, че влияещите са много видими. Не само е пределно ясно, но и е много видимо, че у нас има руско лоби. И на това лоби не му харесаха инициативите на „Продължаваме промяната“. Колкото и беззъбо да беше решението за военната помощ, все пак България вървеше в друга посока. Когато говорим за руско лоби, то е на всички нива - политика, бизнес, в структурите за сигурност, в армията, в медиите, в държавната администрация. Ако щете, и в университетите, навсякъде. То не е задкулисно, то е очевадно. Друго влиятелно „лоби“, което явно търпи големи щети е лобито на хората, които се занимават с пътно строителство. Стратегическата заплаха за тях не са корупционните скандали, а твърдата политическа линия на транспортния министър, който наложи да се пренасочат всички средства само и единствено за модернизиране на жп транспорта. В пътното строителство има и почтени фирми, които са направили огромни инвестиции не само в техника, но и в инфраструктура, хора и т. н. Това лоби също действа. Има и други. Задкулисието в България не е толкова силно, колкото тези видими групировки. Така че да се говори за задкулисни действия, когато всичко това, което изброих е явно и публично, не е логично.
Нашият гост
Проф. Румяна Коларова е професор по сравнителна политология, ръководител на катедра “Политология” и директор на магистърска програма “Европейска интеграция” в СУ “Свети Климент Охридски”. Преподава “Сравнително европейско управление”, “Методи на сравнителния политически анализ”, “Теория и история на прехода”, “Политически процес в ЕС”. Специализирала е в Лондон, Флоренция и Ню Йорк. Проф. Румяна Коларова е председател на Българската асоциация за политически науки. От 6 август до 7 ноември 2014 г. е министър на образованието, младежта и науката в служебното правителство на проф. Георги Близнашки.