Цар Самуил и употребата на прилагателното "македонски" са едни от точките на неразбирателство в Съвместната историческа комисия между България и Република Северна Македония. Постигането на осезаеми резултати в разбирането на общата ни история е едно от условията на София да каже "да" на преговорната рамка на Скопие с ЕС. България настоя да се променят учебните програми по история, което все още не се случва. Когато си си поставил задача да индоктринираш някого, това най-лесно се постига чрез учебниците. След това се задействат армията, средствата за масово осведомяване. Така коментира пред БНТ информацията в учебниците по история на Република Северна Македония историкът проф. Христо Матанов.
"Когато говорим за сегашните лоши отношения с Р Северна Македония, разбира се, трябва да започнем от учебниците, защото те са проводник на антибългаризма и македонизма, в който се възпитават подрастващите там. Винаги се възмущавам, когато някой, който претендира да разбира от история, не се занимава с първичната информация", призна проф. Матанов и обясни, че тогава историята губи характера на наука.
"Точно това правят колегите от Скопие. Покойният Бранко Панов, който беше изявен антибългарист, Милан Бошковски, който съм го засичал в Белград. Самият "македонизъм" като идея е лансиран от сръбския деец и общественик Стоян Новакович още като е посланик в Цариград", припомни историкът.
Проф. Матанов призна, че и в българската история има "забежки" и фантазии, "желание да се правиш на по-велик, отколкото си, но такава кражба, каквато се прави в Македония, няма никъде".