Да си пожарникар не е за всеки!
От 10 години Димитър Морунов води борба с огъня. Буквално! Удовлетворен е, когато няма жертви и пожарът е причинил най-малко щети.
Посреща ни по време на дежурство в столичната Седма пожарна, като намира време да разкаже пред „Труд news” как протича едно дежурство и отваря специализирания автомобил, за да ни покаже силните козове, които помагат при потушаване на огъня.
„Всяко дежурство започва с проверка и зареждане на вода в пожарния автомобил. Този камион, например, побира 4 тона вода, които могат да свършат и за 5 минути. В колата има също така и дихателни апарати, като без тях няма как да влезем на пожар. Всяка бутилка издържа около 25-30 минути, в зависимост от това как диша човек. Ако си по-изморен, ще го издишаш по-бързо, като това не е кислород, а сгъстен въздух. Има обучени хора, които пълнят бутилките, като има и резервни такива. При по-голям пожар, може да се пълнят и на място. По-леката бутилка тежи около 15 кг., но повечето са около 20 кг.
Има, разбира се и маска, като към нея се прикрепя дихателният апарат и човек може да диша. Отзад се намира помпеното отделение, като за него отговаря шофьорът. Той е и човекът, който ни пуска вода. Освен вода има и пенол. Него го използваме, когато се гасят леснозапалими течности, например, цистерна. Там, освен вода, е необходимо да се използва и пенол. Спускат се различни видове смеси, като има определени формули за това“, разказва Димитър Морунов.
В специализирания автомобил има и няколко пожарни шланга или както хората обикновено ги наричат „маркучи“.
„По-тънките се използват за горски пожари. По-лесно се построява линията, по която върви водата. Има и хидравлична машина, която се използва при произшествия с катастрофи. С нея и специални клещи можем да помогнем на пострадал, който се намира в автомобил, например. Освен това има резачка и моторен флекс, който идва на помощ, когато не може да се отвори врата с чук или лост, или пък трябва да се режат панти“, допълва той, преди да седнем на разговор в беседката на Седма пожарна, а там старателно изрисуваното с графит послание гласи „По-силни от огъня“.
- Как от любовта Ви към планината и работата на ски учител решихте да укротявате огъня?
- Това да съм пожарникар не ми е било мечта, нито пък е и по наследствена линия. На по-късен етап от живота ми, заедно с приятел, решихме да пробваме. Особено, след като ми се роди дете, ми трябваше професия, която да е сигурна. След като минах първоначалната подготовка, реших да остана. И така вече 10 години. Професията ми хареса, както и това, че помагаш на хората. А те, специално към нас, са с добри намерения. Уважавана професия е.
- Помните ли първия пожар, който потушихте?
- По-сериозният и голям пожар беше на една къща. Слава Богу, вътре нямаше хора. Самата къща изгоря цялата, защото знаете, че щом вече се е стигнало до нас и никой не е могъл да се намеси и да помогне, то положението е по-сериозно. Огънят беше обхванал покрива, като имаше опасност да засегне и съседната къща. Още го помня.
- Къде беше мястото на страха тогава и към днешна дата има ли страх?
- Друго е, не е страх. По-скоро е адреналин. В повечето случаи почти никога не знаеш къде отиваш. Има подаден сигнал, било то за пожар, за катастрофа и т.н., но не знаеш, каква точно е ситуацията. Преценява се как да действаш на място. Материалните щети са на заден план. Първото нещо, за което се мисли, са човешки животи и ако може да се помогне и на животни, ако има такива.
- За тези 10 години стаж в пожарната същият ли е адреналинът, когато чуете сигнала за тревога или вече е рутина без особена емоция?
- Пак го има адреналина, когато се качиш в колата, чуват се сирени и т.н., но може би в самото начало човек е по-превъзбуден от цялото това нещо. После вече знаеш, какво трябва да се случи на терен, по-спокойно действаш. Опитът си казва думата.
- Как протича едно дежурство?
- Сутрин, когато дойдем на работа, проверяваме има ли наличие на вода в пожарните автомобили, както и бензин, нафта и всичко останало, което ни трябва за другите машини, бутилките за въздух, и т.н. Това се прави веднага, щом започне смяната. В пожарната имаме и план, който изпълняваме, включително и физически упражнения. Разбира се, чакаме сигнали, като има дни, в които не се прибираме по 24 часа. Има и такива, в които не излизаме толкова често.
- Като стана дума за сигнали, най-атрактивното нещо за всички, които са гледали филми за пожарникари, е пилонът, по който се спускате при получена тревога. Всеки път ли излизате така или може да се случи и по не толкова атрактивен начин?
- Специално в нашата пожарна нямаме такъв пилон, тъй като някога на това място е било къща. Но не всеки използва този пожарникарски прийом. Гледаме обаче да излезем възможно най-бързо, защото може да има застрашен човешки живот. Колкото по-бързо стигнеш, толкова по-добре за всички.
- Доколко важи правилото за 30-те секунди – обличане, излизане и качване в пожарния автомобил?
- До 1 минута, от постъпването на сигнала, ние трябва да сме тръгнали.
- Когато вече е възникнал пожар в дадено помещение, подаден е сигнал на 112, какво следва да направят хората?
- Много важно е да подават точна локацията, защото често се случва да отиваме на грешни адреси. Някои от тях се дублират. Има, например, бул. „България“ в София, но и в други градове. След което, по-възможно най-бързия начин, хората трябва да се евакуират, ако се намират в сграда. Ако не могат да го направят, ще трябва да изчакат нас, за да им помогнем. При пожар са опасни газовете, защото повечето хора стигат до фаталния край, не защото са изгорели, а защото са се задушили.
- Как си разпределяте задачите по време на сигнал?
- Има правила и работим в екип, който включва шофьора на автомобила, командир и пожарникари. При пожар всеки един има задължения, като това кой да бъде строяр, това е този, който е най-отпред, както и кой да построи линията от камиона до определена точка и след това. Командирът на екипа дава указания и казва, какво да се направи, като понякога и той участва.
- Кога една задача е успешно приключила?
- Тогава, когато няма пострадали хора и има възможно най-малко материални щети.
- Кой е най-трудният пожар за гасене?
- Може би най-трудно е, когато има застрашени хора, тъй като тогава трябва да действаш бързо, отговорно и да мислиш, а не само да тичаш. Трудното при един пожар е не толкова самото гасене, е да изкараш човека, ако той вече е изгубил съзнание.
- Мнозина определят лятото като „сезона на пожарникарите“, защото има най-много горски пожари. Повечето от тях са много продължителни и изтощителни. Как се справяте?
- Откакто аз съм в пожарната, вече 10 години, това е първият сезон, през който са толкова интензивни и масови горските пожари. Повечето от тях, възникнали на поляни или в гората, са причинени от хорската невнимателност. Мисля че, като територия, която е изгоряла, сме на първо място в Европа по горски пожари тази година, дори и преди Гърция. От нашата служба гасихме пожари в Хисаря, след това в района на Стара Загора и последва българо-гръцката граница.
- Може ли човек да се задържи дълго време на тази служба, ако не е устойчив психически и трудно би издържал на някои неща, които вижда по време на произшествия?
- Зависи от човека. За да станеш пожарникар, минаваш през физически изпит, като има и психо тест, където все пак специалисти „пресяват“ хората. Предполагам, че в Института на МВР си вършат добре работата, защото намират хора, които искат да си изпълняват задълженията. Няма отказали се. Разбира се, след всеки случай, където е имало пострадали хора, се натоварваш психически. Да си пожарникар не е за всеки. Макар хората да си мислят, че не е кой знае какво, не е така. Понякога ти се случат доста неприятни неща и това ти става част от професията.
В столичната Седма пожарна има и фитнес, където служителите тренират
- Изисква ли се от вас, като част от системата на МВР, да посещавате периодично психолог?
- Да, имаме психолог. Разговаряме с психолози за различни неща.
- Кой е случаят, който Ви е останал в съзнанието и още го помните?
- Най-силен спомен ми е оставила една катастрофа по пътя за Самоков, при която цяло семейство загина. Един камион се беше блъснал челно на завой с лека кола. В автомобила беше младо семейство с едно детенце, което беше на годините на моето. Жената и детето бяха починали на място, а мъжът имаше жизнени показатели, когато ние пристигнахме. Бързо го изкарахме от колата, защото лесно отворихме неговата врата с техниката, която имаме. Качихме го в линейката, но по-късно разбрахме, че е починал на път за болницата, заради силния кръвоизлив в черепа. Остана ми в съзнанието детенцето, което беше на задната седалка. Седеше в детска седалка и беше с колан, но се беше случило най-лошото. Това толкова много ми се е запаметило в съзнанието, че след това дори съм го сънувал този случай.
Снимки: Пламен Стоименов
Локация: Седма РСПБЗН - София