Професор Димитър Буланов, декан на медицинския факултет в МУ-София, пред Труд News: Медиците ни са отлично подготвени, от държавата зависи да останат

Методът на „клиничните пътеки“ има много недостатъци

На 21 февруари 2023 г. се дипломира Випуск 2022 на Медицинския факултет към МУ - София. Завършват 751 специалисти, от които 293 са българи. 50% от тях в анкета посочват, че желаят да заминат на работа в чужбина. Питаме професор Буланов какви са причините младите лекари да напускат България и какво трябва да се направи, за да остават на работа с страната. Деканът на Медицинския факултет казва, че нашето медицинско образование е на европейско ниво, че медиците ни имат самочувствие, но в чужбина освен високите заплати са привлечени от възможността за професионално развитие.

- Професор Буланов, изпращате поредния випуск млади лекари. Този път те са рекорден брой - над 700 души заради многото чужденци. Защо избират да учат медицина в България? 
- Медицинският факултет и Медицинският университет-София са привлекателно място за желаещите да станат лекари, защото тук се съчетават няколко много важни компонента на образователния процес - утвърдени във времето традиции, високотехнологични бази за обучение във фундаменталните и клиничните медицински науки, отлично подготвени и всеотдайни лекари и преподаватели, много стойностни учени. Всъщност, сравнено с предходни години, Випуск 2022 е само с около 150 души повече. Обичайният брой студенти, които завършват в нашия факултет, е между 450 и 550, от които около 250-300 граждани на други държави. Значение за големия интерес има високият национален и международен рейтинг на Медицинския университет - София, дори в сравнение с многопрофилните университети. Той се формира чрез микс от множество различни индикатори - брой научни публикации, доклади от научни конференции, брой цитирания, индекс на цитируемост (H-индекс), публикации в определени международни бази данни и много други. И тук за 2022 г. ние сме лидер всред висшите училища в страната, а в престижната световна класация URAP, която включва над 3000 висши училища, МУ - София заема 1454-то място. Голямо значение имат и възможностите за международен обмен на студенти и преподаватели по различни програми като „Еразъм“ и меморандуми за академичен обмен с над 150 чуждестранни университета. Отскоро Университетът е в структурата на Европейския университетски алианс INGENIUM, създаден от ЕК през 2020 г., където са обединени 10 университета от 10 европейски държави. Традиция в нашия факултет е студентите да бъдат включвани в различни изследователски проекти, междукатедрени групи по интереси, модули за допълнително обучение. Така отрано у тях се формира усет за изследователска дейност, амбиция за откривателство, възпитават се в екипна работа. Университетските болници са отворени за тях и те имат пълноценна възможност да бъдат част от медицинските екипи и да виждат работата на преподавателите си на живо.

- Отговаря ли нивото на образованието, което дава вашия факултет на европейското? 
- Уверено можем да кажем, че образованието на студентите по медицина при нас е на европейско ниво. Следим и прилагаме всички иновации в преподаването. Обучението се базира на усвояването на класически познания по устройството и функциите на човешкото тяло, основни биологични, биохимични, биофизични и много други процеси, които съставляват нормата при човека. Впоследствие се надграждат познанията за патологичните промени и механизми, диагностичният процес, медикаментозното и хирургичното лечение. Всичко това е един огромен обем от информация в 37 дисциплини, обхващащи над 50 специалности. В този смисъл е предизвикателство да завършиш днес медицина, а и да я преподаваш.

- С какви трудности се сблъсква Медицинският факултет?
- Основният проблем е инфраструктурният. Това е сериозен въпрос за целия университет. Медико-биологичният комплекс на улица „Здраве“, в който са базирани 11 катедри и основните научно-изследователски центрове, е единствената ни собствена сграда и буквално е натъпкана с апаратура. Площта не достига. Две от катедрите и Центърът по молекулна медицина са в сградата на „Майчин дом“. Тук се намира и администрацията на Деканата, която координира обучението на студентите във Факултета - общо около 4500, на докторантите, дейностите по следдипломното обучение, работата на преподавателите и много други. Под наем сме и няма свободна площ. Всички очакваме новата сграда на университета в двора на Александровска болница. Проектът за университетския комплекс е изключителен, но за съжаление административни пречки в институциите го бавят.

- Във випуска, който се дипломира сега, 50 на сто декларират, че ще останат в България, но виждаме, че лекари не достигат. Те завършват, вземат тук специалност и тогава напускат. Какви са причините?
- Провеждането на анкета за нагласите на завършващите лекари е много полезна традиция, защото дава ясна картина как си представят бъдещето. Нямаме информация в друго учебно заведение да се провеждат подобни проучвания, което прави анкетата особено ценна не само за нас, но и за обществото. От една страна, фактът, че новозавършили лекари искат да работят в Европа, показва, че те имат знания и самочувствие, че са готови за силно конкурентна среда. Това е добра атестация за нас и за нивото на образованието, което сме им дали. Затова и с всяка изминала година се увеличава процентът на студентите, които поставят най-висока оценка на обучението и биха препоръчали МУ като място за получаване на висше медицинско образование. Вече трета година има тенденция да се покачва процентът на оставащите в България. Този випуск е разделен на две - точно по 50% оставащи и заминаващи. Досега превес имаше втората група. Оценката ми за това съотношение е позитивна. Лошо би било, ако 60-70% от лекарите декларираха намерение за трайна реализация в чужбина. Но вече не е така. Считам, че е напълно естествен стремежът на част от тях да живеят и работят в друга държава. Същевременно има и една ясна тенденция в последните 10 г. специализиралите извън страната да се връщат.

- Освен по-високите заплати в чужбина, кое привлича младите лекари навън?
- Обучението след дипломирането продължава през целия професионален път на лекаря. Мисля, че освен финансовата страна на въпроса, именно възможността за по-пълноценно и по-бързо овладяване на специалността и професионално развитие след това кара младите лекари да заминават. Там могат да работят повече, по-рано да станат добри специалисти и да получат от обществото уважение, достойно възнаграждение и предвидим начин на живот. Условия, които в България не са достатъчно сигурни. Ние даваме базата на тяхното професионално развитие, но държавата е тази, която е длъжна да им осигури добри условия, за да остават.

- Кои специалности са избрали абсолвентите - има ли такива, които не представляват интерес за тях?
- Във всеки випуск има интерес към всички медицински специалности - към една повече, към друга по-малко, но ветрилото е широко - интересите им покриват целия спектър на нашата професия - т. е. не би трябвало да има „оголване“ на специалности. Показателен е фактът, че във всеки випуск през последните години повечето колеги планират да се реализират в клиничната практика - т. е. не би трябвало да има и криза за лекари в болниците. Във Випуск 2022 има голям интерес към педиатрия на първо място, хирургия, вътрешни болести и т. н. Много малко си се представят като служители във фармацевтични компании или чиновници в институции.

- Много студенти от Медицинския факултет бяха доброволци в COVID отделенията по време на пандемията. Какви изводи си направиха младите хора от този опит?
- COVID пандемията беше огромно предизвикателство за всички. За здравеопазването това бе извънмерно психическо и физическо натоварване. Университетските болници в София поеха огромна тежест за лечението на болните. При големи рискове. Нямаше достатъчно лекари, сестри, санитари. И за наше най-голямо удовлетворение, още при първия призив за помощ - много студенти от нашия факултет се отзоваха и започнаха работа като доброволци в COVID отделенията. Честно казано - не го очаквахме. Но тези млади колеги проявиха отговорност, сила, знания, емпатия и амбиция и застанаха до нас в нашето професионално ежедневие. Вършеха всичко - санитарска, сестринска дейност, научиха се на множество манипулации, овладяваха специфичните грижи за болните. Натрупаха огромен опит, видяха най-разнообразни и критични клинични, социални и житейски ситуации и то като част от медицинските екипи. И същевременно учеха и си вземаха изпитите. Уверено мога да кажа, че без тях, на много места колегите нямаше да могат да се справят. Познавам лично много студенти доброволци от този период и съм много горд с тях. Позитивно и показателно е, че след преминаването на критичната фаза на човешки недостиг по клиниките, повечето продължиха да работят като болногледачи там, където имат интерес към специалността, да изпълняват и сестрински функции, да трупат практически опит, да се сработват с лекарите. Мисля, че така много от студентите разбраха какви точно лекари искат да станат или да не станат. Този опит е безценен.

- Всяко управление идва с амбицията и обещанията да направи успешна здравна реформа и тя все не се случва. Кое според вас трябва най-напред да се промени в работата на болниците и статута на лекарите?
- Реформата в нашето здравеопазване започна още през 90-те години на миналия век, продължи и в началото на настоящия. По логиката на зададените параметри тя трябваше да е приключила към 2010 г. Обаче резултатите, които последваха в доболничната и болничната помощ показват, че нивото на удовлетвореност и на лекари, и на пациенти не е високо. Причините за това са много. Личното ми мнение е, че се допусна за дълъг период от време дисбаланс между системите на доболнична и болнична помощ, както и дисбаланс в самите системи. Всички знаем, че начинът за осъществяване на медицинската дейност чрез „клинична пътека“ се оказа с много недостатъци. Структурата и остойностяването на клиничните пътеки не бе адекватно при въвеждането им, не е адекватно и сега. Дефектите са много. Прекомерното администриране по-скоро пречи, отколкото да улеснява работата на лекаря. Медицинските дейности с дефицитно финансиране или без финансиране също са много. При настоящите параметри, а и с натрупваните негативи от последните 10-15 години, болниците много трудно могат да реализират инвестиционна инфраструктурна и кадрова политика и да бъдат устойчиви търговски дружества. Това е за сметка на качеството и обема на медицинска дейност. Предпочитат се пациенти с „нисък разход“ за диагностика и лечение, което е жалко. Може би най-адекватното финансиране за болничната помощ е чрез „диагностично свързани групи“, но това изисква детайлно остойностяване на дейности и вложени материали, което виждаме, че не постигна нито едно управление. Контролът на медицинската дейност трябва да е на доста по-високо ниво. Всичко това трябва да се промени.

- Освен декан на Медицинския факултет, вие сте един от водещите хирурзи у нас. Какво е да си лекар при тези условия?
- С годините се убедих, че да се съчетават административни отговорности и хирургия е голяма отговорност. Пълноценната работа в хирургията изисква отдаденост на пациентите и много често 24 часа физическа и професионална ангажираност. Всичко, освен пациента, е по-малко важно. Но това в голяма степен е преодолимо, защото хирургичната работа и грижите за пациента са екипна дейност. Непреодолими са някои чисто административни условия, свързани с трудовото законодателство и изисквания на НЗОК, които ограничават този тип съвместяване на дейности. Това е проблем само у нас. В другите европейски държави не е така. От друга страна, към Медицинския университет-София и структурите му има огромно обществено доверие и очаквания за адекватна подготовка на лекари, дентални лекари, фармацевти, медицински сестри, акушерки, лаборанти, специалисти в областта на общественото здраве и много други. Има очаквания за възходящо развитие на медицинската наука и образование и интегрирането им в глобалния научно-изследователски свят. И това е немислимо без тясната колаборация с лечебните заведения - университетски болници, с които нашият университет има традиционни, трайни и плодотворни взаимоотношения. Този огромен и сложен организъм трябва да функционира пълноценно и да дава резултат. Част от този резултат е и дипломирането на Випуск 2022, с който се гордеем.

Нашият гост
Проф. д-р Димитър Буланов завършва медицина в Медицинския университет - София през 1991 г. Работи в клиниката по Спешна неврохирургия на ВМА до 1995 г. От 1996 г. е хирург в Първа хирургия на Университетска болница “Александровска”. Тогава започва и академичното му развитие в Медицинския факултет, МУ-София, където последователно е асистент, старши асистент и главен асистент в Катедрата по обща и оперативна хирургия. Доцент по хирургия от 2012 г., професор по хирургия от 2020 г. Клиничните и научните му интереси са в областта на коремната патология, с насоченост към диагностиката и хирургичното лечение на онкологичните заболявания. Бил е зам.-директор по лечебната дейност на Университетска болница “Александровска”. От 2016 г. е заместник-декан по учебната дейност и член Факултетния съвет на МФ, МУ-София, а през 2020 г. е избран за декан на Медицинския факултет.

TRUD_VERSION_AMP:1//
Публикувано от Павлина Живкова

Този уебсайт използва "бисквитки"