От 1 септември в болница „Св. Екатерина“ развиваме и онкокардиология
Сърдечните болести се подмладяват и сред основните причини са наднорменото тегло и начинът на хранене, коментира пред „Труд news“ проф. Димитър Петков. Той посочва, че в болница „Света Екатерина“ постъпват пациенти на 28-30 години с инфаркт на миокарда. Кардиохирургът смята, че отношение към подмладявано на сърдечните болести имат и стимулиращи агенти, приемани заради бодибилдинг.
- Професор Петков, тенденция ли е „подмладяването“ на сърдечните болести и каква е причината?
- Факт е, че се подмладяват и има редица причини за това. Една от основните причини е нездравословния начин на живот на българите. На първо място е наднорменото тегло и начинът ни на хранене. Всички диетолози казват, че над 55 години хората трябва да започнат да изключват червените меса и да преминават към по-диетичен начин на хранене, за предпочитане към вегетариански, но малко се вслушваме в това. Статистика от март месец тази година сочи, че 73% от българите са с наднормено тегло, което е изключително висок процент. Всичко това заедно с комплекса от фактори като адинамията, високото кръвно налягане, стресът, тютюнопушенето, акохолът, много често придружени от диабет, водят до образуване на много атеросклеротични плаки по съдовете - било то в сърцето, в мозъка, или в периферните съдове. И на трето място като важен фактор бих отбелязал нередовното посещение на профилактични прегледи. Дори и малкото профилактични прегледи, на които ходи българинът и на които му се предписват лекарства, той не ги взема редовно. Всички тези фактори водят до това, че България е на първо място в целия ЕС по смъртност от сърдечно-съдови заболявания.
- Колко са се подмладили сърдечните заболявания, на каква възраст са най-младите ви пациенти?
- Имаме пациенти дори на 28-30 години с инфаркт на миокарда, но обикновено тези пациенти са приемали допълнително стимулиращи агенти, за да правят бодибилдинг. Не искам да споменавам и други средства, но обикновено става въпрос за млади хора, които не водят здравословен начин на живот.
- Тази година жегите продължиха много дълго, как се отразиха те на хората с хронични сърдечни заболявания?
- По принцип се отразяват неблагоприятно. В горещите месеци хората страдат най-често от слънчев или от топлинен удар като и двата вида протичат по един и същи начин като оплаквания - главоболие, неразположение, гадене и повръщане. Увеличава се броя на пациентите, които идват на контролни прегледи при нас. Препоръката ми е: хората, които са на възраст над 55 години да не се подлагат на слънчева експозиция повече от 4-5 часа и особено в часовете между 12 и пет следобед, когато температурите са изключително високи. Ако им се наложи спешно излизане да вземат предпазни средства като шапки, чадъри и т. н.
- Повече ли са инфарктите в горещите дни?
- Не бих казал, че са повече, не сме открили такава закономерност. Но сега забелязвам една тенденция от последните месеци, че се увеличават пациентите, които са за кардиохирургия с исхемична болест на сърцето за байпас хирургия. За сведение на вашите читатели исхемичната болест на сърцето се причинява от стеснения и запушване на съдовете на сърцето и е свързана както с начина на хранене, така и с начина на живот. В този период, когато времето е по-топло се стига до дехидратация на организма и хемоконцентрация, а това създава предразположение да се развият инциденти в областта на сърдечно-съдовата система, ако не се вземат лекарства за разреждане на кръвта.
- Непрекъснато има новини за постижения в инвазивната кардиология, има ли опасност тя да измести кардиохирургията и да останете без работа?
- Наистина има голяма конкуренция между двете специалности - инвазивната кардиология и кардиохиругия. Все повече от нещата, които иззема инвазивната кардиология са били част от кардиохирургията. Но те са строго специфични. Транскатетърните клапи, например се използват само при определена индикация - аортна стеноза при възрастни хора. Всички останали клапни заболявания, включително аортна стеноза при млади хора си остава приоритет на кардиохирургията. Стентовете, които се слагат инвазивно са алтернатива на байпас хирургията, но не бих казал че може да се измести едната специалност от другата, защото има международни препоръки, съгласувани от дружествата по кардиология и кардиохирургия, които определят кой начин на лечение е най-подходящ за дадения пациент. Двете специалности се допълват взаимно и мисля, че така ще продължи и в бъдеще.
- Т. е. ще продължите със сърдечните операции?
- Със сигурност продължаваме със сърдечните операции като въвеждаме всички иновативни техники, някои от тях намират широко приложение в ежедневната ни работа с минимално инвазивни процедури, а други не така доказали своята ефективност, какъвто е робота. През 1999 -2000 година имах възможността да работя в най-големия център в Германия, който се намира в Берлин. В този период се появи роботът Да Винчи, който беше първоначално измислен за работа в кардиохирургията. Тогава, през 1999 г. започнах за първи път да работя с робот. Двайсет и пет години по-късно аз не виждам мащабно навлизане на робота в кардиохирургията. Използва се само в големите центрове, но и там се прилага като помощно средство на хирурга, а не като средство, което самостоятелно да извършва операциите. Така че, за разлика от урологията и гинекологията, където роботът намира все по-голямо приложение, в кардиохирургията не бих казал, че това е факт.
- А каква е причината?
- Роботът намира по-голямо приложение в гинекологията и урологията защото е удобен за работа в тесни пространства, каквото е малкият таз, докато при сърдечната хирургия няма такава потребност. Ние можем по-съвсем различен начин да действаме, без да използваме робот. В повечето големи центрове се използва за престиж.
- Какво е приложението на изкуствения интелект в кардиохирургията.
- В кардиохирургията не е толкова голям, но може би някои от другите хирургични специалности, каквато е неврохирургията ще намери по-голямо приложение. Прегледах една голяма презентация с 62 статии за приложението на изкуствения интелект в хирургията и се оказа, че всичко е насочено към определяне на риска от изхода на операцията, изчисляване риска от смъртност, предвидимост относно болничния престой и усложнения. За момента изкуствения интелект намира широко приложение в образната диагностика, защото новите скенери и новите ядрено-магнитни резонанси се произвеждат с вграден изкуствен интелект. Тенденцията е изкуственият интелект да поставя диагнозата и диференциалната диагноза още с извършването на изследването.
- Какво ново се случва в кардиохирургията, какво се стремите да постигнете по отношение лечението на пациентите?
- Новото в кардиохирургията е разработка на минимално инвазивни техники, които да въвеждаме в ежедневната ни практика, за да бъдем конкурентноспособни на инвазивната кардиология. При клапното протезиране тенденцията е да се намали разрезът и да се постигне минимален размер близък до този на инвазивните методи. В сантиметри това означава 3-4 см кожен разрез, за да може да се смени клапа. Както при инвазивната кардиология, така и при хирургията има не само позитиви, а и риск от усложнения. Нерядко при поставяне на транскатетърните клапи се стига до повторна операция (около 5-10%) с ревизия на мястото на проникване в съда и последваща съдова операция. Докато при нашата методика (минимално инвазивната) рискът от усложнения е сведен до минимум.
- Дълга ли е листата на чакащите българи трансплантация на сърце?
- Листата е различна през годините, аз водя статистиката от 20 години и чакащите трансплантация пациенти са между 32 и 38 годишно, като през годините този брой варира. Ние в „Света Екатерина“ успяхме да намалим значително чакащата листа, благодарение на Министерство на здравеопазването и НЗОК като получихме разрешение за имплантация на около 10-15 изкуствени сърца годишно. За последните две седмици имаме поставени две изкуствени сърца, което е алтернатива на сърдечната трансплантация. Този метод на лечение позволява нормален начин на живот за около 10-15 години след поставяне на устройството, при положение, че пациентът стриктно спазва предписаното му лечение и взема редовно антикоагуланти, следи се, идва на контролни прегледи.
- Каква е цената на едно изкуствено сърце?
- Около 95 000 евро, мисля че касата с ДДС плаща около 230 000 лв.
- Има ли млади хора, които чакат за трансплантация на сърце?
- Да, основно на такива поставяме изкуствени сърца - това са пациенти над 25 години до 60 години.
- Във Франция е Мартин, който чака трансплантация на сърце. Какъв е случаят с него?
- Той постъпи в болницата в изключително тежко състояние. Беше в крайна терминална форма не само с лявата, но и с дясната камера на сърцето. При него се наложи за първи път тук в България да се поставят две изкуствени сърца - едно на лявата, другото на дясната камера, така че изцяло неговото сърце не функционира. Двете изкуствени сърца са поели функцията на неговото сърце. При Мартин ни беше необходим около месец и половина да го кондиционираме, да го подготвим за поставянето на тези изкуствени сърца - той беше в пълна адинамия, не можеше да ходи, само лежеше, а това е мъж на 47 години.
- Имаме ли сключени договори с други страни и могат ли българи да бъдат транплантирани в чужбина?
- С Евротрансплант имаме сключен договор, но ние им даваме повече органи, отколкото получаваме. Преди две години здрвното ни министерство сключи договор с Румъния и сега ако има органи, за които няма подходящ реципиент в страната първо споделяме помежду си. Вече имаме няколко случая, които показват, че споразумението работи. В болшинството от случаите, в които пациентите, които имат поставено изкуствено сърце са в добро състояние, търсят начин да започнат работа в страна от ЕС, където имат по-голям достъп до трансплантации. Такава страна е Испания и затова най-често отиват там. Всеки търси начин за трансплантация, след като е получил изкуствено сърце. За тази година ние имаме една трансплантация. Имаме няколко донорски ситуации, в които или нямаше подходящ наш реципиент, или самото сърце не беше подходящо за трансплантация.
- Имаше идея детската кардиохирургия да бъде прехвърлена при вас. Кога ще се случи това?
- Без персонал и без сестри не виждам как би могло да се случи това. В болница „Света Екатерина“ извършваме операции на деца с вродени сърдечни малформации над 4 годишна възраст. Детският ни кардиолог доц. Пенчо Кратунков поставя устройства, с които затваря междупредсърдни дефекти, персистиращи артериални канали, коарктация на аортата и други вродени сърдечни заболявания изцяло интервенционално. Аз също оперирам деца над четиригодишна възраст, които са с вродени сърдечни малформации, но лечението на деца между 0-4 години остава в Националната кардиологична болница. Не бих имал нищо против детската кардиохирургия да бъде прехвърлена при нас, но затова е необходим значителен брой персонал от реаниматори и обучени медицински сестри, които да се грижат в следоперативния период за тези деца.
- Заработи ли с пълен капацитет разширението на болница „Св. Екатерина“?
- В това разширение има още два сектора - единият са операционните зали, които се надявам до края на другия месец да бъдат напълно готови и да влязат в експлоатация - това са четири нови, супермодерни операционни зали, които са за кардиохирургията и съдовата хирургия с най-модерната апаратура, която е единствена в България. Имаме разрешение от Министерството на здравеопазването и от 1 септември започваме да развиваме и кардиоонкологията. Това е друг сектор, какъвто няма в България. Става въпрос за пациенти, които са с онкологични заболявания и имат кардиологичен проблем.
- Щях да попитам и сърцето ли хваща рак.
- Да, и сърцето може да бъде засегнато от раков процес. Случва се рядко, процентът е минимален. Има много тумори, но голяма част от тях са доброкачествени. Слава, Богу, че злокачествените тумори на сърцето са незначителен процент. Но пък хората с онкологични заболявания, които имат кардиологични усложнения като перикардни издливи, необходимост от поставяне на стентове, дренаж на перикарда и др. се нуждаят от такъв специализиран център. За момента такъв в България няма. Така че нашата амбиция е да влезем в тази сфера и с това ще приключим комплектоването на дейности в разширението на болницата.
- Защо болница „Света Екатерина“ няма спешно звено?
- Има спешно звено. Отворени сме седем дни в седмицата по 24 часа за инфаркти, за съдова хирургия, за дисекации, за усложнения на миокарни инфаркти, които се нуждаят от кардиохирургия и всички спешни състояния, нуждаещи се от съдова и кардиохирургична помощ.
- Имам предвид, че нямате спешен медицински център.
- Нямаме, защото направихме опит миналата година да създадем такъв, но броят на пациентите, преминали през него, беше незначителен. Беше икономически неизгоден и поради тази причина сме организирали спешността, както е в момента.
- А защо линейките на Спешна помощ не карат хора с инфаркти при вас, а предимно ги возят към Окръжна болница и към Токуда?
- Имаме такива пациенти, но те са между 1 и 3-ма седмично, за останалите не зная. Питайте Спешна помощ.
Нашият гост
Проф. Димитър Петков е изпълнителен директор на УМБАЛ “Света Екатерина” от април 2023 г. Той е сред специалистите, въвели миниинвазивното митрално клапно протезиране в България, и е с най-голям брой извършени сърдечни трансплантации у нас. Имплантира последно поколение изкуствени сърца, за които има основна заслуга да се доставят в България. Има извършени над 10 000 самостоятелни операции в почти всички области на сърдечната хирургия, в това число на деца с вродени сърдечни малформации и пациенти с тумори с различна големина, обхващащи жизненоважни структури на сърцето.
Проф. д-р Димитър Петков е въвел за първи път в България транскатетърното аортно клапно протезиране с достъпи през върха на сърцето.
Проф. д-р Димитър Петков е ръководител на Катедрата по сърдечносъдова хирургия и инвазивна кардиология към Медицинския университет - София.