Не смятам, че националната педиатрична болница ще разреши генерално някакъв проблем
Професор Иво Петров се завърна преди дни от един от най-големите форуми за кардиолози в Париж и това бе поводът да го потърсим за коментар на новите тенденции в тази област. Още повече, че страната ни води европейските класации по смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Питаме го и за новите методики в работата му с пациентите, както и за отказа от политиката.
- Професор Петров, България продължава да води европейската класация по броя на инсулти и инфаркти. Има ли начин да избягаме от това челно място?
- За съжаление, новината е, че няма новина, т.е. ние държим същите челни места за поредна година, което е плачевно. Има много причини за този резултат, който ни държи на водещо място както по заболеваемост, така и по смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Няма да изброявам всички, но ще акцентирам върху начина ни на живот и все още съществената пропорция на пушачи сред населението и ще стигна до това, което се прави в страните с модерно здравеопазване. ЗдравеОПАЗВАНЕ, т.е. опазване на здравето. Модерната тенденция в тези страни е да се акцентира върху превенцията и профилактиката и изключително ранното откриване на заболяванията, в ранната фази, когато са по-лесно лечими. В България това, за съжаление не се прави, независимо, че имаме такава стратегия. Дружеството на кардиолозите в България изработи именно такава стратегия преди няколко години и ние пледираме да стане национална програма, която да е задължителна за изпълнение. Може би заради турбуленциите в обществото това все още не се случва.
- Какво точно искате кардиолозите?
- Да има съществена редукция на сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност, базирана на превенция, профилактика, ранно откриване и ранно лечение с модерни методи и съответно ранно връщане на пациентите в ежедневието – към техните професионални и семейни ангажименти. Още повече, че в контекста на застаряващото и намаляващо по различни причини население е още по-важно да съхраняваме здравето на тези, които са тук и сега.
- Наскоро ваш колега коментира, че масово хипертониците спират терапията си след като кръвното им се нормализира. Какви са последиците и защо не се обяснява, че терапията не се спира?
- Това е точно така. За съжаление артериалната хипертония, т.е. хипертоничната болест, не моментното покачване на артериалното налягане, а хипертоничната болест е с хроничен ход, многофакторна е и по тази причина се прилагат множество методи за лечение. И когато не се успява с промяна на начина на живот в ежедневието, каквито са редукция на теглото, намаляване на солта, увеличаване на двигателния режим, оттам нататък лечението на хипертоничната болест е свързано с хроничен прием на медикаменти, които да повлияват тези множество фактори. Няма нито един вълшебен медикамент, който да разрешава проблема при еднократен или двуседмичен прием и заболяването да бъде излекувано. Не. Няма такъв филм. Най-често при пациентите с хипертонична болест се касае за необходимост от продължителен прием на правилната медикаментозна терапия, която най-често е комбинирано медикаментозно лечение.
- Има ли статистика каква част от населението на България страда от сърдечно-съдови заболявания?
- Има статистика каква част от населението ежегодно загива по причина сърдечно-съдово заболяване и тя е между 60 и 65 %. Трите основни причини са мозъчен инсулт, миокарден инфаркт, белодробна емболия и малко по-назад като честота е дисекацията на аортата.
- Има ли пробив при белодробните емболии, при които в 98% няма спасение?
- Ще припомня един афоризъм, който казва, че дълбоката венозна тромбоза и белодробната емболия са двете страни на една и съща монета. Сами разбирате колко широко е разпространението и ако на това заболяване не му бъде обърнато внимание навреме и не бъде лекувана особено неговата масивна форма, то има риск от неблагоприятен изход приблизително както при острия миокарден инфаркт. Така че въпросът е много актуален и не случайно една от големите теми на току що завършилия интернационален курс в Париж – PCR беше модерното лечение на белодробната емболия.
- Какво представлява модерното лечение на белодробната емболия?
- Модерното лечение с свързано с минимално инвазивна катетърна процедура, т.е. не е хирургия. Прави се през ръката или през крака и чрез тази процедура съсирекът, който е запушил белодробната артерия се разгражда по няколко различни начина като има наистина технологии, които могат да разградят тромба и да се възстанови проходимостта на белодробната артерия. Акцентът е в това, че интервенцията е катетърна, т.е. не се прилага системно фибринолитично лечение, което е с висок хеморагичен риск, нито се прилага открита хирургия, която поради факта, че е по-травматична, също е с не малък риск. Така че това катетърно лечение до голяма степен отговаря и на двата критерия – да бъде толкова ефикасно като хирургията и в същото време да е щадящо и с много малък риск.
- Има ли увеличение на тромбозите след ковида?
- По време на пандемията категорично имаше увеличение на острите сърдечно-съдови заболявания, което е абсолютно логично тъй като възпалението последвано от тромбоза е крайната фаза на повечето сърдечно-съдови заболявания, които често завършват с фатален изход. Около ковида и след ковида имаше такова увеличение, сега вече сме във фазата на редукция на тези случаи, с които се срещахме много често по време на пандемията поради характерното неконтролирано възпаление, включително като автоимунна реакция.
- По какви нови методики работите?
- Новите методики бяха показани на конгреса, а един от големите акценти е изключително детайлното уточняване на конкретното заболяване с модерни образни изследвания, включително опосредствани от изкуствен интелект и тясното сътрудничество между специалностите. Медицината, особено сърдечно-съдовата става все по мултидисциплинарна и крайния успех е плод на сътрудничество на колеги от различни специалности. Има движение към все повече ендоваскуларни методики не само за коронарно-съдовите и периферно съдовите заболявания, но вече и за клапна патология. Надявам се, че всички знаят, че в България до голяма степен са застъпени тези методики и за аортната клапа сме на едно доста добро средноевропейско ниво. Не е така с митралната клапа, за съжаление, едва няколко случая годишно се реимбурсират от здравната каса при положение, че в световен мащаб вече има над 350 000 имплантации на минимално инвазивно устройство, което предотвратява пропускането на митралната клапа когато конкретният пациент е с висок оперативен риск. В тази област има какво да постигаме. По време на конгреса бяха показани три случая, буквално на живо в залата, които събраха голям интерес и овации поради големия успех, който беше постигнат. В областта на аортните заболявания имаме сериозно движение нагоре. В този контекст искам да кажа, че нашият екип вече половин година прилага нова, модерна методика при най-сложните пациенти, които имат патология не просто на аортата, а на аортната дъга, от която излизат мозъчните съдове, която е много успешна.
- Какво представлява тази модерна методика?
- В случаите за които говоря ендоваскуларното (неоперативното) лечение е затруднено от факта, че трябва да бъде подсигурен кръвоток към мозъчните съдове докато се прави аортният имплант. Новата методика, която въведохме е така наречената инситу (тоест на място) фенестрация на стент-графта, т.е. като след имплатнирането в аортната дъга стент ние осигуряваме кръвоснабдяване на мозъка по страничен път, без да се налага хирургична намеса. След като се направи този „външен“ байпас в рамките на 10-15 минути се осъществява директен пункционен достъп, т.е. с убождане, на артериите които са в шийната зона и кръвоснабдяват мозъка, така че те да получат това кръвоснабдяване, което е необходимо като финална част на процедурата, която лекува потенциално фатална аортна патология. Това е много иновативен метод, който ние прилагаме, бих казал вече рутинно при най-сложните пациенти. Вече има много голям интерес от няколко научни списания да бъдат публикувани тези резултати.
- В какви случаи прилагате тази методика?
- В случаи на аортна дисекация и аортни аневризми, особено такива, които вече са били открито оперирани и въпреки операцията, за съжаление резултатът не е перфектен, и пациентите продължават да са със сложна хемодинамична ситуация и съответно с голям риск за живота.
- Има ли напредък и при лечението на инсултите?
- При инсултите вече е знатен стандарт да се прави тромбаспирация или тромбекстракция, т.е. тромбът, който е предизвикал мозъчния инсулт, независимо дали е дошъл като изходен проблем от стеснение на каротинната артерия, или пък ритъмна патология, която е довела до образуване на тромб и в двата случая навреме се извежда от мястото и това се е превърнало в златен стандарт в огромната част от страните в света. В България, за съжаление не се прилага така рутинно както ми се иска. Има движение в тая посока, но още не е достигната рутина, каквато е при остър миокарден инфаркт и където сме сред шампионите като приложение и успеваемост.
- Липсва ли ви политиката, вече не сте в столичния общински съвет, няма ви и в листите?
- О, не, по никакъв начин. Професионалните ми цели са много по-високи. Всъщност, ако говорим за политика, хората са силно разочаровани тъй като виждат, че в резултат на политиката и най-вече на спекулирането с политиката, нищо позитивно не се случва в тази държава. Докато не се установят безпрекословни и неотменими правила за функциониране на държавата, които не зависят от политиците и от политиканстването България няма да се оправи. Тези правила трябва да са приложими за всички, и нарушаването им да води до санкции на всеки без значение на какъв ранг е, или на каква политическа или административна позиция е нарушителя.
- Как успяхте да се откопчите от политиката, трудно ли беше?
- По най-директния начин – направо отказах на всички, които ме призоваваха да се връщам или отново да се занимавам. Професионалните ми стремежи са много по-високи от политиката.
- А покрай изборите на 9 юни не се ли присетиха пак за вас, защото всички търсят свестни, честни и известни за листите си?
- Да, но... За съжаление Алеко Константинов, знаете с кое произведение, изглежда е бил доста прав и е много актуален с изводите, които тогава е правил за политиката тогава. Ние не сме се откъснали, не сме успели да се оттласнем от тогавашния модел.
- Да ви попитам на финала, защо според вас, България толкова години няма национална педиатрична болница?
- Не смятам, че националната педиатрична болница ще разреши генерално някакъв проблем. Това въобще не е така. Нека поразсъждаваме малко – като се създаде националната педиатрична болница, това значи ли че ще бъдат закрити или ще продължат да бъдат неглижирани педиатричните отделения по местните болници? Ако това означава, може би е тотална грешка да се създаде национална педиатрична болница и да се обърне гръб на всички останали. Само децата на софиянци ли заслужават да имат модерна болница. Няма значение дали ще я наречем национална или няма да е национална. Модерна педиатрична помощ заслужава всяко едно дете в България, така че преекспонирането на решението с националната педиатрична болница не е правилно.
Нашият гост
Проф. Иво Петров е завършил медицина през 1992 г. в МУ-София, а след това и “Здравен мениджмънт”. Специализирал е инвазивна кардиология и радиология в Института по кардиология и сърдечносъдова хирургия към Фондация “Фавалоро”, Буенос Айрес. Между 1992 и 2006 г. д-р Петров работи в болница “Св. Екатерина”. През ноември 2006 г. оглавява Кардиологичното отделение на МБАЛ “Токуда”. От 2012 г. е началник на клиниката по кардиология в Аджибадем Сити Клиник и Национален консултант по инвазивна кардиология. От април 2018 г. е професор към МФ на СУ “Св. Климент Охридски”.