Според политолога най-интересна е ситуацията с политическите играчи около 4-процентната бариера
Извънредните парламентарни избори ще бъдат по-различни от предходните. Тази разлика обаче няма да е твърде голяма, защото вторият вот е само 3 месеца и една седмица след предишния. Очаквам да има по-висока избирателна активност заради по-ниската доза пандемичен страх, както и разширеното право на гласуване на българите в чужбина.
Това заявява проф.Тодор Галунов, който е доктор на политическите науки и политически анализатор. Преподавател е в Катедрите „Политология“ и „Национална сигурност“ на Великотърновския универститет.
„Предстоят промени и в избирателния корпус, към който ще се присъединят всички граждани навършили 18 години и добили право да гласуват. Важна е и ролята на Служебното правителство, което с управлението на държавата в момента ще промени някои от нагласите на избирателите по отношение на страх, привързаност към определена политическа формация“, споделя проф.Галунов.
Според експерта по същество всички партии запазват своята структура като изключение правят някои извън парламентарни формации.
„ГЕРБ запазва коалицията си със СДС, но е важно дали ще обнови листите си. Тенденцията за спад в гласовете не е пресечена и от 95 мандатите им се стопиха на 75 на предишните избори. Според последните прогнози се очаква ГЕРБ да продължи своя път надолу. Не можем да посочим точно число в момента, но тенденцията е ясна, защото нагласите са „всички срещу ГЕРБ“ . Политическата формация изпадна в самота, а първото изречение на повечето партии е, че няма да се коалират с ГЕРБ и се разграничават от досегашните управляващи. Ситуацията ми напомня нагласите от преди над 30 години, когато тогавашната БКП, после трансформирана в БСП, се сдоби с една токсичност и всички партии, които бяха извън това комунистическо или постсоциалистическо пространство прокламираха, че се разграничават от левицата“, коментира проф.Галунов.
По думите му сега същото се случва и с ГЕРБ, но това е нормално явление след нейното дълго управление.
„Втората партия „Има такъв народ“ също е интересна. На предходните избори Слави Трифонов проведе кампания, която бе само в неговата телевизия и партията отсъстваше от другите медии. И тази кампания, която беше „оглушително мълчалива“ , привлече сериозен успех като превърна формацията във втора политическа сила. Но смятам, че два пъти една и съща кампания, трудно ще даде голям успех“, предрича проф.Галунов.
Политическият наблюдател съветва, че по-добрият вариант за избирателите и цялата политическа система е „Има такъв народ“ да покаже част от своите идеи, защото много въпроси останаха скрити.
„Въпреки обаче разочарованието у избирателите, че партията на Слави не успя да свърши нещо забележително в 45-то Народно събрание, движението нагоре при тях ще продължи. Разликата между ГЕРБ и „Има такъв народ“ ще е малка като не изключвам вариант партията на Слави да стане първа политическа сила“, прогнозира професорът.
Според него съществени изненади при БСП не се очакват. Социалистите ще се явят на изборите в широк политически формат заедно с производни на БСП като АБВ и организацията на Кадиев.
„Чисто математически ако бъдат наложени процентите, с които тези политически партньори разполагат, не се очертава голямо движение напред. И при БСП няма да има ръст в гласовете не толкова, защото коалиционните партньори са слаби като електорална нагласа, а защото главната политическа партия не е в добра кондиция. Техните 43 мандата може и малко да се увеличат, но едва ли това ще ги придвижи по-напред от тази трета позиция, която завоюваха на 4 април. Не е изключено и да намалят резултата си. Има и друг нюанс. В служебния кабинет има доста лица свързани с БСП и това може да даде някакъв импулс на партията, но може и да смъкне рейтинга и ако служебният кабинет направи някакви ходове, които не се харесат на електората“, предупреждава проф.Галунов.
Той допълва, че има разминаваме в прогнозите коя ще е четвъртата политическа сила. Везните клонят към ДПС, защото те ще имат ръст на гласове от чужбина заради разкриване на повече секции. Качването няма да е рязко, но няколко депутата повече е напълно реално постижение. Това е в състояние да направи ДПС по-сериозен играч в сравнение с позицията им в предходния парламент.
„Следващата партия, която ще присъства в бъдещия парламент е Демократична България. Слабото им място е, че в парламента, който поработи малко, те не успяха да се изявят като знакова политическа сила. Тяхното присъствие го имаше, но беше сравнително бледо като активност за промени на ставките на ДДС и гласуванията, които направиха в общия фон за Изборния кодекс“, категоричен е проф.Тодор Галунов.
Според политолога „Изправи се! Мутри вън!“ ще бъдат представени в бъдещия парламент, защото в предходното Народно събрание бяха забелязани.
„Набраха точки особено с Комисията по разследванията. Логично е да продължат изявите на формацията като не изключвам възможността и за увеличение на изборния резултат“, подчертава проф.Галунов.
Той добавя, че е много интересна ситуацията около 4-процентната бариера. Има прегрупиране в новата коалиция от НФСБ, ВМРО, Воля и чисто математически би трябвало да прескочат бариерата, въпреки, че в политиката не винаги изборната математика е точно отражение на другата математика. Твърде вероятно е един патриотичен формат да намери място в парламента.
„Не подценявам партия „Възраждане“, която има потенциал, както и „Българско лято“. Около 4-те процента е много гъсто и там се причислява и формацията на бившия премиер Жан Виденов. Това е лява формация, която по-скоро ще отнеме гласове от БСП“, споделя политологът.
Проф.Галунов предполага, че от всичките политически играчи около 4-процентната бариера, една ще прескочи прага.
„Твърде вероятно е да имаме парламент от 7 партии. Кампанията, която официално не е спирала, официално не е и започнала, затова са възможни и изненади. Тенденцията на промяна в българския политически елит е видима, но тя е все още в движение“, коментира проф.Галунов.
Той допуска, че има шансове за нов работещ парламент и структуриране на стабилно правителство.
„Очакванията са сумарно партиите, които искат промяна да са с по-голяма тежест, отколкото в 45-то Народно събрание. Никой досега не е заявил, че ще се коалира с ГЕРБ. Дори и патриотичната коалиция ВМРО, НФСБ и Воля е доста вероятно да се включи в разговори за друг вид кабинет. И този път трудно ще се стигне до 121 гласа, но опитът за правене на кабинет ще е по-сериозен, защото ако се стигне до нови избори, партиите ще загубят сериозна част от електората си“, обяснява проф.Галунов.
Експертът допълва, че на този етап има хипотеза, че новото Правителство също няма да е съвсем трайно, но поне ще даде възможност на бъдещия парламент да заработи, както и да се проведат и нормални избори за президент.