Любовен романс между Тачър и Горбачов е имало само на 1 април
Първи април е единственият ден, в който на журналистите може да бъде простено публикуването на фалшиви новини с цел умишлена заблуда на аудиторията. Стига да не прекаляват. „Труд” също си е позволявал подобни добронамерени „намигвания” към своите читатели. Преди година „информирахме”, че нова правителствена наредба ще задължи аптеките да назначават духовни лица, които да освещават закупените лекарства. През 2016-а писахме, че по магистралите ще бъдат разположени препятствия тип „легнал полицай” като мярка в борбата с катастрофите.
Историята обаче помни случаи, в които първоаприлски новини са довеждали до масова истерия и заблуда на хиляди, в това число и на властите, и то много преди датата да бъде обявена официално за Международен ден на хумора и шегата през 1970 г.
На 1.4.1988 г. „Известия”, един от най-популярните съветски ежедневници, съобщава, че аржентинската футболна звезда Диего Марадона преговаря с ръководството на московския „Спартак”, което е готово да му плати 6 млн. долара, за да се присъедини към отбора. Новината светкавично е разпространена от американската агенция Асошиейтед прес, която публикува опровержение, едва след като се свързва с редакцията на „Известия“ за повече подробности.
Година по-рано британският „Дейли Мирър” съобщава, че между Маргарет Тачър и Михаил Горбачов е избухнал любовен романс по време на посещението на британския премиер в СССР. Таблоидът дори публикува снимка, на която Тачър гали съветския лидер нежно под брадичката. Въпреки, че статистите са двойници, фотосът заблуждава хиляди читатели и шокира консервативните британци.
През 1982 г. гръцкото национално радио алармира, че замърсяването на въздуха в Атина е достигнало критични нива и градът ще бъде евакуиран. Тъй като проблемът с вредните емисии в гръцката столица е реален, много атиняни вземат съобщението на сериозно и се подготвят да напуснат. След три часа радиото признава измамата, но вече е твърде късно – заваляват съдебни искове, а директорът си подава оставката.
На 1 април 1940 г. авторитетният Институт „Франклин“ във Филаделфия пуска прессъобщение, с което обявява, че краят на света ще настъпи на следващия ден. „Новината“ е подхваната от радио KYW, което съобщава на слушателите си, че в 15 часа светът ще свърши. Настъпва паника и властите са засипани с обаждания от уплашени граждани. Ситуацията се успокоява, едва след като от института неколкократно уверяват, че не са правили подобно предсказание. Виновникът скоро е открит и уволнен – пресаташето Уилям Кастелини.
През 1987 г. радиоводещият Стив Морис обявява, че всички магистрали в Лос Анжелис ще бъдат затворени за основен ремонт в периода 8 април – 1 май. След като стават обект на незаслужения публичен гняв, от местното пътно управление се обаждат в радиото, за да кажат, че не намират шегата за много забавна.
През 1993 г. колегата на Морис от радио KGB-FM в Сан Диего, Дейв Рикардс, съобщава, че космическата совалка „Дискавъри“ е била отклонена от военновъздушна база Едуардс и ще се приземи на местното летище Монтгомъри. Хиляди наивници се отправят натам с камери и фотоапарати, в резултат на което пътищата се оказват задръстени и полицаите полагат неимоверни усилия, за да отпушат трафика. На никого не му хрумва, че малката писта в покрайнините на града е неподходяща за целта. Полицията не е никак впечатлена от шегата и праща на радиото сметката за цялата операция по регулирането на трафика.
През 1992 г. вестник „Лондон таймс” съобщава, че в Белгия са започнали преговори за разделяне на страната, като северната холандскоговоряща част ще се присъедини към Нидерландия, а южната, където се говори френски, към Франция. Първоаприлската новина заблуждава дори британския външен министър Тристан Гарел-Джоунс, който почти излиза в телевизионен ефир, за да „обсъди тази важна информация”.
През 1905 г. германският в. „Берлинер тагеблат” шокира читателите с новината, че Федералният резерв на САЩ е обран при дързък обир. Крадците прокопали тунел под река Потомак и отмъкнали 268 млн. долара, а американските власти се опитвали да прикрият случая, но агентите им преследвали престъпниците по целия свят. Болшинството германски медии препечатват историята и тя става водеща новина в цяла Европа. Зад Океана обаче никой не се хваща и американските медии осмиват европейските си колеги.
През 1947 г. „Аиндховен дагблат” обявява, че холандският град ще бъде заличен от радиоактивна мъгла, образувала се при инцидент в близкия завод на Филипс. Статията е пълна с безсмислени съвети към гражданите, но тъй като повечето хора успяват да прочетат само заглавието, избухва масова паника. Десетки хиляди хукват да бягат, а от близката военновъздушна база звънят в полицията, за да се информират дали да избягват полети над града. Нещата се успокояват, след като кметът прави извънредно обръщение по радиото, в което обяснява за измамата. И до ден днешен това е най-известният случай на инспирирана от медиите паника в Холандия.
През 1967 г. Швейцарското национално радио съобщава, че американски астронавти са кацнали на Луната. Слушателите са информирани, че през нощта извън осветените градове ще могат да наблюдават спускането на спасителната им капсула. Новината предизвиква масово напускане на Цюрих, а железниците пускат допълнителни влакове, за да извозват ентусиастите. Объркани от истерията в посолството на САЩ дори започват да празнуват. А първите астронавти стъпват на Луната чак 2 години по-късно.
Извънземните са дребни и сиви заради измислена новина
Информатор изпраща копие от снимката на ФБР и агенцията лековерно я завежда в архива си с грешното заглавие „Марсианец в САЩ”. Три десетилетия по-късно ФБР я предава на уфолога Бари Грийнууд, който я включва като доказателство, че извънземни посещават Земята, в известната си книга „Инцидентът Розуел”.
Снимката допринася за появата на мита, че извънземните са малки, сиви и с големи очи. Нейният автор, фотографът на „Ваисбаденер тагблат”, разкрива, че „извънземното” е подправена снимка на 5-годишния му син, който позира с военни от близката американска база.