Илия Блъсков документира феномена през 1858 г.
Двигателят на машината е змей с огнено дихание
Това не е легенда, а чиста проба истина. Първият неиндентифициран летящ обект у нас е видян през 1858 година. Феноменът е автентичен, защото тогава няма самолети и ракети. Има сказание за Икар и притча за майстор Манол. Двамата се опитали да стигнат Слънцето.
Българското НЛО е документирано от възрожденския книжовник Илия Блъсков. Заедно с баща си и петима братя той оставя трайна диря в нашето културно пространство. Христо Ботев ги нарича „съзвездието Блъскови“.
Роден през 1839 г. в Клисура, Илия минава през какво ли не. Бил е шивашки чирак, продавач в манифактурен магазин, аптекарски ученик и учител. Голямата му любов обаче е книгата. Неговите повести „Изгубена Станка“ и „Злочеста Кръстинка“ са сред най-популярните четива през Възраждането.
Чудото става по Гергьовден, Илия Блъсков е на обща празнична трапеза. «Това бе едно необикновено небесно явление - пише той, - това бяха три звезди, които една след друга, като че ли гонейки се, прелетяха над главите на смаяните селяни.»
Сетне очевидецът чертае сложната маневра на извънземните: «Те дойдоха от изток, отлетяха на запад, заобиколиха няколко села, завиха към север, спуснаха се към Петрич кале и там сякаш се разпръснаха у стръмната скала и пропаднаха.»
Петрич кале е средновековната крепост Петрича край варненското село Аврен. Твърдината се издига на висока скала в южния край на тамошно плато. В камъка е изсечено водохранилище, което изумява археолозите с огромни размери и изкусна направа.
„Кой каквото държеше - чаша, паница, бъклица, остана си с него в ръката като вдървен“, описва реакцията на селяните Блъсков. „Това е поличба!“, мълвели потресените.
В историята на астрономията 1858 г. остава с нова комета. Наречена е Донати по името на нейния откривател, италианеца Джовани Донати. Той обаче я хваща в телескопа на 2 юни, а Гергьовден е на 6 май. Небесното тяло е най-близо до Земята чак на 10 октомври.
Освен това Блъсков говори за три обекта, които се гонят в синевата. Космическата гостенка не се е разпаднала, ще се върне около 3811 г.
Звездобройците свързват небесните явления със земните катаклизми. Никола Образописов например е художник и любител астроном. През 1853 г. отбелязва: „Тая звезда се яви месец август и Севастополският бой започна.“ Става дума за комета 1853-III и Кримската война, пламнала същата година.
В годината на възрожденското НЛО също има стихия. На 18 септември София и околностите са разлюляни от чудовищен трус. Зейват пукнатини, дълги километър и половина. Падат минаретата на 19 джамии, 5 черкви са порутени. Западно от града блика горещ гейзер, сегашната Овча купел.
Астрономът Петко Недялков направи крайно интересна съпоставка между кометите и огнения меч на Архангел Михаил и появяването на комети. Оказа се, че в някои икони острието е изрисувано като опашата звезда. Според наблюденията на Недялков от шест такива образа само един не съответства по дата с минаването на ярка комета. „При това тук вероятността от случайни съвпадения е още по малка - около 2 на 1000“, изчисли специалистът.
След възстановяването на Българската държава Асеневци вдигат три черкви, чийто патрон е архистратегът на небесното войнство. Храмове „Св. Архангел Михаил“ има в Присовския манастир, в Дряновската обител и в Трявна. Тези свети места оформят триъгълник под престолния Търновград, който е с особено значение в диалога на предците ни с космоса.
Феноменът от Петрич кале не се вписва в него. В триъгълника обаче е Тревненската живописна школа. Най-старата от възрожденските, нейните корени са в края на XVII столетие, а може би и по-рано.
Колкото невероятно е видяното от Илия Блъсков, толкова го съзираме в една икона от Трявна. Там Ноевият ковчег е нарисуван като небесно летало. В две сцени от житийния цикъл на Ной моделът на ладията няма нищо общо с Библията.
Когато решава да погуби с потоп порочния свят, Бог заръчва на праведния Ной: „Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола.“
Следват точни указания за конструкцията на съда: „Дължината на ковчега да бъде триста лакътя, широчината му петдесет лакътя, а височината му тридесет лакътя. Отверстие направи на ковчега, като изкараш ковчега без един лакът до върха, а вратата на ковчега постави отстрана; направи го с долен, среден и горен етаж.“ (Бит. 6:14-16)
По това време Ной бил на 600 години и здраво се хванал на работа. В българската икона обаче изпод ръцете му излиза не гигантска ладия, а чудновато овално построение. Сякаш две нашенски паници са се захлупили и са оформили линията на кораба. Летяща чиния!
Заедно с Ноевото семейство и с по една двойка от всяка земна твар ковчегът трябвало да се носи по водата докато отмине потопът. Вместо да плава, тревненският зограф го е изобразил как се издига във въздуха. Спасените летят към облаците, а машината бълва пламъци. Двигателят е змей с огнено дихание.
Спомените на Илия Блъсков бяха спасени от проф. Дочо Леков. Професорът ги събра и издаде през 1976 г. Веднъж ми каза: „Много са интересни, виж за трите звезди по Гергьовден. Този феномен чака да бъде разтълкуван. Блъсков е един от „съзвездието“ по думите на Ботев. Той не лъже!“