Формата е временна, класата е вечна! Великите ни състезатели в зимните спортове не са чак толкова много, но Радослав Янков със сигурност е и в най-кратките списъци с “бели” герои на България. А най-забележителното качество на високото и вече не толкова младо момче от сърцето на Родопа, е способността му да се завръща на върха.
Зад всяко постижение в спорта стои огромна инвестиция от труд, пот и сълзи. Но понякога и късметът се намесва, за да помогне. Особено в състезания като тези по сноуборд, когато един оправдал се риск може да се направи непобедим, а едно непремерено движение или каприз на терена да те извади “незаслужено” от класирането.
Това отлично знае Дивеча, както наричаха Янков в началото на кариерата му. Заради небивалата му ярост на пистата - той е най-устременият от множеството таланти по пистите в Пампорово. Първите стъпки на чепелареца към големия спорт са обещаващи - две световни титли при юношите през 2008-а и 2009-а, но биват прекъснати от травма. Здравословните проблеми го вадят от играта точно във възрастта, когато се очаква да пробие сред мъжете. Така дебютът на зимните олимпийски игри се отлага едва за Сочи 2014, където остава извън първите 20 и в двете дисциплини - паралелен гигантски слалом и паралелен слалом.
Това не отчайва родопчанина, който се радва на бърз прогрес в представянето си след игрите. В края на 2015-а идва първата победа в Световната купа - в Кареца (Италия). А развитието на сезона показва, че не става въпрос за случаен фойерверк - българинът остава стабилен през целия сезон, печели още две победи, а в повечето стартове заема достатъчно места напред в точките, за да триумфира с Големия кристален глобус през пролетта на 2016-а.
Това е първият и засега единствен подобен трофей в историята на българските зимни спортове. Най-близо до подобен подвиг преди това е била съгражданката на Янков от Чепеларе Екатерина Дафовска, която обличаше червеното трико на водачка в генералното класиране в Световната купа по биатлон в най-силните си години. А сезонният трофей не се печели случайно - резултат е на натрупване от месеци наред, вместо на избухване в отделен ден.
“Българите можем!”, беше девизът, който Радо популяризира тогава. Възходът на кариерата му почти съвпадна с изгряването на звездата на ски скачача Владимир Зографски и на новия ни ас в слалома Алберт Попов. Тримата на практика оформиха поколението, което върна ски спортовете ни в световния елит десетилетия след подвизите на Петър Попангелов.
Янков задържа топ нивото още един сезон - качи се четири пъти на подиуима, като спечели паметна победа в Банско. Пред “почти” родна публика - трибуните под връх Тодорка бяха препълнени до пръсване и аплодираха оглушително българския триумф. Но... за хората от планините “у дома” има по-тесен смисъл. Разбират го с очертанията на върха, който са гледали от раждането си...
Ето, че Радо дочака и този момент, когато посрещна световния елит в родната Родопа. И показа на колегите си, че все още може да им даде урок. До този момент обаче трябваше да се мине през нови страдания, тъй като след най-силните му сезони последва спад в резултатите и разочароващо представяне на олимпиадата в Пьонгчанг през 2018-а, където отиде с надежда за медал. Скоро стана ясна и причината - Янков страдаше от сериозна травма в кръста. Кошмар за всеки спортист, особено за сноубордистите - точно на тази част от тялото те разчитат за така важния баланс при смяната на посоката.
Доста време Радо се опитваше да преодолее проблема с консервативно лечение, в крайна сметка се реши на риска да се подложи на операция. Успешното є протичане и последвалото възстановяване на може би най-големият късмет в кариерата му. А доказателството за това отново дойдоха на българска земя - 4-о място в паралелния слалом Банско през 2023-а - явно дисциплината в по-близките завои вече е по-силната му. За да се стигне до голямото завръщане на “неговата” си писта под връх Снежанка и първия подиум на Световната купа от 6 години насам.
По-добре от това няма как
След първата квалификация знаехме какво може, така че това не ни е притеснило. Не сме се замислили за някакво притеснение. Знаехме, че той трябва да кара своето каране и ако го направи, няма какво да го спре.
На старта не си говорим много. Поздравяваме се, аз почвам да правя борда. Това е единствено и само каране. Казах му, че това е карането му и трябва да продължава така. По-добре от това няма как, но се надявам да продължава така.
Георги Атанасов, Джоко, треньор
Винаги му пиша преди старт
Много се радваме. Изгледахме цялото състезание. Стискахме палци да бъде спокоен и концентриран. Аз му го пожелах един-два дни преди старт. Винаги му пиша по няколко думички преди старт за нахъсване и се радвам, че успя. Тъкмо разказвах на неговите треньори, че сънувах, че ще награждаваме някого. Поздравих го него и целия му екип, познаваме се много добре. Дай Боже да завърши здрав сезона и още по-хубави класирания да направи.
Екатерина Дафовска, олимпийска шампионка по биатлон
Сбъднахме обща мечта
2017-а година, когато Радо победи за първи път в Банско си казахме, че ще направим всичко възможно да докараме Световна купа в Пампорово. Това е общата ни сбъдната мечта. И дори без шанца за ски скок имаме Владимир Зографски, с такива условия имаме Радослав Янков и Алберт Попов.
Цеко Минев, президент на БФСки
Без очаквания на старта
За разлика от Алберт Попов, който се чувства по-сигурен, когато обяви, че преследва голяма цел, Радо Янков не иска да излиза под напрежение на пистата. Още повече, когато моментът е толкова специален, колкото първото му голямо състезание на пистата, на която е карал от дете.
“Винаги вярвам, но не искам да си поставям цели, защото при мен това не работи - призна чепеларецът преди Световната купа в Пампорово. - Опитвам се да се концентрирам върху състезанието, а не къде ще се наредя в класирането. Аз съм щастлив човек с щастливо семейство. Прекланям се пред публиката, която дойде да ме подкрепи...”