Опасните идеи за разширяване на правомощията на полицията ще възродят милиционерщината у нас
И тази седмица вътрешният министър Бойко Рашков напомни за себе си. Освен с натрапеното си присъствие, той все повече ни връща към онези времена, с които като европейци мислихме, че сме приключили.
Макар Рашковото МВР да претърпя фиаско с незаконния арест на Бойко Борисов, вътрешният министър не се отказва от идеята, лансирана в началото на годината, за възраждане на Народната милиция. В сряда следобед под благия поглед на бореца за демокрация Атанас Атанасов, Рашков отново поиска разширяване на правомощията на полицията в две посоки - да образува дела и да разследва без санкция на прокурор, както и да подслушва поголовно. Важно е да се отбележи, че Атанасов, който сега е съпредседател на „Демократична България“, а преди време бе шеф на Националната служба за сигурност (НСС), подкрепи милиционерските идеи на Рашков.
Опоненти преди 25 години, днес Рашков и Атанасов са обсебени от идеята да обезсилят прокуратурата, като така ще зачеркнат всички законови промени, които България е направила в последните две десетилетия, за да синхронизира наказателното си законодателство с това на страните членки на Европейския съюз. Рашков и Атанасов изглежда никога не са късали с миналото си, макар през Прехода да са принадлежали към идеологически противостоящите си партии - БСП и СДС, от което произлезе и ДСБ. Бившият комунистически следовател Бойко Рашков и бившият комунистически прокурор Атанасов (такъв той е в началото на кариерата си) искат да върнат страната към онези тъмни, мракобесни времена, в които Народната милиция преследваше идеологическите врагове на властта.
Забележително е как и двамата използват прокуратурата, за да оправдаят опасните идеи за разширяване на правомощията на полицаите, които без (почти) никакъв контрол, ще могат да арестуват всеки, който дръзне да се противопостави на властта. Примерът с ареста на Борисов е достатъчен.
И няма никаква илюзия, че, ако мнозинството в Народното събрание даде още власт на изпълнителната власт, тя ще я употреби за разправа и с тези, които днес ги подкрепят. Заради това е ужасяващо пълното мълчание, с което опасните законодателни попълзновения не само че не срещат критики от страна на правозащитни организации, но дори се радват на подкрепа от страна на онези „пазители“ на демокрацията, които заслепени от злобата си срещу бившите управляващи и държавното обвинение, смятат че с репресия и беззаконие ще си гарантират оставането на власт.
Очевидно е, разумът отсъства на върха на държавата и нейния репресивен апарат. Знак за това дори започна да дава и президентът Румен Радев. Той поиска беззаконието да се бори със законни средства, но очевидно думите му нямат значение за премиера и най-тесния му кръг в правителството.
Така се оказва, че бесовете на новите управляващи в лицето на триото – Кирил Петков, Асен Василев и Бойко Рашков, могат да бъдат донякъде притъпени единствено от Европа. Отсега е ясно, че България ще се окаже в много трудно положение, що се отнася до спазването на основополагащия принцип на Европейския съюз за върховенство на правото. Това ще стане ясно след по-малко от три месеца, когато излезе доклада за 2022 г.
Проблемът е, че заради нарушаване на разделението на властите и употребата на полицията за разчистване на политически сметки и прикриване на злоупотреби на настоящите управници, българите може да се окажат с намален бюджет от европейските фондове, именно заради системни нарушения по механизма за върховенството на правото. Примери за това в последната година има колкото искаш, например лобистки мотивираното ликвидиране на спецправосъдието. В дългосрочен план самозабравянето на властта ще има ефект и върху увеличаването на осъдителните решения срещу държавата пред Европейския съд по правата на човека.
Пречките, които членството на България в ЕС създава, изглежда е сериозен проблем за опасните идеи на вътрешния министър. Прави впечатление, че Рашков говори за идеи, потвърждава, че има готов законопроект, съгласуван с адвокати, но не го представя. МВР-министърът знае добре, че апетитът му да подслушва поголовно е в остра колизия с трайната практика на съда в Страсбург. Съвсем отделен е въпросът, че признанието на Рашков как консултира законопроекти за промяна на НПК и на специалния закон за СРС с адвокати, показва наличието на тежък лобизъм. Да не говорим, че далеч по-вероятно изглежда опасните идеи, споделени от Рашков, да са му подсказани от задкулисни кръгове, които направиха възможно идването на власт на настоящата Четворна коалиция. Последното е явен признак за това, че и тези управляващи търсят начин как да използват репресивния апарат на държавата, за да си гарантират оставането на власт.
Във всичко това няма нищо демократично и е крайно време този факт да се разбере, най-вече от вътрешния министър, чието време изтече!