Колкото по-безидеен и неспособен е да решава реалните проблеми на обществото един политик, толкова по-радикални идеи за конституционна ревизия предлага
У нас се разгръщат тенденции за торпилиране на демократичния конституционен ред
Преди петнайсетина години в мои статии в печата въведох, колкото на шега, толкова и насериозно, аксиомата на „Цеков-Бернщайнер-Смит“. Тя гласи, че колкото по-безидеен и неспособен е да решава реалните проблеми на обществото един политик, толкова по-радикални идеи за конституционна ревизия предлага. Обяснява се на целокупното население, че искат да управляват добре, даже имали непреодолимо желание, ама конституцията не им давала. Затова трябвало да решат „проблема на проблемите“ - за конституционния модел, а другото можело да чака. И така искат да се пенсионират във властта, докато обществото чака, а те преливат от пусто в празно.
Понеже не могат да въведат адекватни мерки срещу престъпността и корупцията, или срещу инфлацията и безработицата - виновен е „конституционният модел“. Ако се промени, същият некадърен политик щял да се превърне за една нощ в еманация на Васил Левски, Ейбрахам Линкълн и Ото фон Бисмарк и „да ни оправи“. Но понеже да смениш „модела“ е нещо сложно и разтегливо във времето, то не гледайте какво прави или не прави въпросният политик днес, а мислете за светлото бъдеще. Това е поведеченският модел, който все по-шумно клокочи из родното политическо тресавище.
Истината, е че това не е български патент, а се папагалства главно по партийно-идеологическа линия. На фанатизираните либерал-прогресистки орди в САЩ, например, също им пречи конституцията, защото според тях тя – американската конституция – била довела „чудовището“ Доналд Тръмп на власт. Затова трябвало „смяна на модела“.
Онзи ден Дженифър Салай, дописничка в либерал-прогресистката „Правда“, The New York Times, която по занятие списувателства литературна критика, публикува там конституционнен „анализ“ под гръмкото заглавие: “Конституцията е свещена. Опасна ли е тя?“. И с още по-откровено подзаглавие: „Една от най-големите заплахи за американската политика може би е Основният закон“. С типичен хунвейбински апломб новоизлюпената „конституционалистка“ прави удивително повърхностен преразказ с елементи на разсъждение какво бил казал този или онзи либерал-прогресистки юрист в смисъл „конституцията пречи на нашите да имат монопол върху властта“. Познайте от три пъти как започва въпросната статия. С манипулативен, но пък наситен с онази евтина злобица и интелектуален провинциализъм, които ръсят блудкава словесна яхния и из родната публичност, самообявявайки писанията си за „неутрални“ и „качествени“. Вече се досетихте и към кого е насочено всичко това, нали? Точно така – към президента Доналд Тръмп и към консервативните възгледи и обществени среди в САЩ. Чуйте либерал-прогресисткото скудоумие: „Тръмп дължи политическия си възход на Конституцията, което го прави бенефициент на документ, който по същество е антидемократичен, а в днешно време - все по-нефункционален.“ Насладете се и на следващия мисловен гърч: „В крайна сметка Тръмп стана президент през 2016 г., след като загуби народния вот, но спечели Избирателната колегия (член II). Той назначи трима съдии във Върховния съд (член III), двама от които бяха утвърдени от сенатори, представляващи едва 44% от населението (член I). Тези трима съдии помогнаха за отмяната на решението „Роу срещу Уейд“ - решение, с което повечето американци не бяха съгласни“ (б.а. с това решение доминираният от либерали Върховен съд през 1970-те дописа конституцията, като иззе (противоконституционно) уредбата на абортите от изключителната компетенция на отделните щати). И по-нататък в статията се преминава задъхано из почти целия идеологически конспект на днешния американски либерал-прогресизъм – конституцията е писана от робовладелци, политическата система е създадена единствено, за да гарантира интересите на робовладелския Юг, позволява тирания на консервативното малцинство и пр. Тук-таме, за имитация на „баланс“ и „неутралност“ - за цвят, както се казва - авторката се позовава и на по-различни мнения, но целенасочено подбрани, така че да звучат неубедително. Статията очевидно подкрепя и внушава тезата, че придържането към смисъла и съдържанието на конституцията е антидемократично, защото пречи на либерал-прогресистите да наложат безпрекословно своя идеологически дневен ред. И цитира най-новата книга на Ервин Чемерински, издадена тази година под заглавие: „Никоя демокрация не е вечна: как Конституцията застрашава Съединените щати“. Чемерински е декан на юридическия факултет на Калифорнийския университет в Бъркли и е един от либерал-прогресистките авторитети в конституционната теория. Противник на консервативната школа в тълкуването на конституцията, т.нар. оригинализъм, в тази книга той се застъпва за нов конституционен конвент, който да приеме нова Конституция, за да не се разпаднели САЩ.
По време на първия мандат на Доналд Тръмп въпросният Чемерински зовеше за отделяне на Калифорния, и въобще на „сините щати“, за да могат да живеят според либерал-прогресистките ценности, защото властта на федерално ниво не е в техни ръце – идея, която у нас нарекох в моя публикация в „Труд“ по онова време „либерал-прогресистки рай(х)”. Тоест, говорим не толкова за конституционноправна концепция, колкото за политически фанатизъм, който е готов да разруши държавата и да стъпче конституцията, ако неговата част от обществото не доминира (временно) над останалите в резултат от свободни и демократични избори.
Защо се спирам на всичко това ли? Защото у нас също се разгръщат тенденции за торпилиране на демократичния конституционен ред, който пречи на определени среди да узурпират и да монополизират властта. Родният либерал-прогресистки сектор прилага сходна стратегия на политическа борба – да бъде обвинявана конституцията за неспособността им да печелят доверие и да управляват прилично.
Осъзнавайки, че в България съставляват политическо малцинство, което няма шанс в обозримо бъдеще да се разрастне до мнозинство, те концентрираха своите ревизионистки усилия към съдебната власт. Нейното овладяване чрез „наши хора“ и произтичащата от това политизация, биха били своеобразен байпас на демократичните избори и на политическата система, превръщайки ключови сегменти от съдебната власт от арбитър в идеологизиран участник в политическите борби. Виждаме последствията от такъв процес на политизация на правораздаването щатско ниво в ултралибералния американски щат Ню Йорк, който избра щатски прокурор, чиято кампания беше под наслов: „Ще вкарам Доналд Тръмп в затвора“ и сега по скалъпени обвинения го е изправил пред съдия, който е съпричастен към Демократическата партия. Но наред с тази линия на атака срещу Конституцията, която засега очаквано катастрофира в Конституционния съд, е на път да се разгърне и още една, в която либерал-прогресистите изглежда съучастват, но нейн генератор е руският сектор в българската властова и обществена конструкция. Това е линията, насочена към концентрацията на власт в един център – президента. Дали се нарича „смяна на политическия модел“, „президентска република“ или „силна ръка“ е без значение. Дълбочинната цел е само една – путинизация на България. Въобще, Конституцията вече е враг номер едно не само на либерал-прогресистката, но и на прокремълската селищна система.
Целият въпрос обаче е, че този ревизионизъм ерозира демокрацията.