Разходите за електроенергия намаляват, но разходите за труд растат бързо
Икономиките на Германия, Италия и Франция се развиват бавно или дори се свиват
Строителните дейности нарастват
Националният статистически институт обяви експресната оценка за брутния вътрешен продукт през първото тримесечие на настоящата година. Заедно с краткосрочните данни това дава възможност за получаване на сравнително коректна картина за състоянието на българската икономика през този период.
Външната среда за България е относително неблагоприятна, тъй като икономиките на едни от най-важните търговски партньори от Европейския съюз - Германия, Италия и Франция се развиват бавно или дори се свиват. Българските фирми са все по-силно интегрирани чрез участието си във веригите за доставки и това ги прави зависими от поръчките от тези икономики. Когато поръчките се свиват, въпросът е дали това е краткосрочно колебание, или е дългосрочна тенденция в резултат от изнасяне на производства в други икономики заради екологични стандарти или ограничен достъп до ресурси, както се случва напоследък с Германия. Така или иначе намирането на нови пазари зависи от конкурентоспособността на производството и когато се изнасят предимно суровини и полуфабрикати, цената е основният фактор, който определя възможностите за износ.
Един от продуктите с висока добавена стойност, който активно изнасяше българската икономика преди 2 години - електроенергията, вече е с по-ниска цена в ЕС, а на местния пазар “ден напред” са налице часове от денонощието, когато цената спада значително и дори еднократно за периода става отрицателна (на 31 март). При такава ситуация допълнителното производство най-вече от фотоволтаични централи всъщност става вредно за енергийната система, тъй като потреблението не е достатъчно, за да използва генерираните количества, а освен това е необходимо да се коригира честотата. Ако тези централи не бъдат доброволно изключени от системата, се налага износ към съседни страни, но понякога на тях им се плаща да поемат излишъците на местния пазар. Така се регистрира износ в реално изражение, но той повишава разходите вместо приходите за икономиката. Разбира се, налице са ползи от по-евтиния ток - разходите на бизнеса за електроенергия и себестойността на продукцията намаляват.
БВП
През първото тримесечие на 2024 г. БВП достига 40,6 млрд. лв. по текущи цени, докато според сезонно неизгладените данни реалният растеж на годишна база е положителен - 1,7%. Позитивен принос към растежа имат крайното потребление и външният сектор, докато бруто капиталообразуването е с отрицателен.
Факторите за нарастването на потреблението са свързани с растежа на работните заплати (в по-голяма степен) и на кредитите за домакинствата. От друга страна в началото на годината честа практика са намаления на цените на някои по-трайни стоки в очакване на новите модели за настоящата година.
Интересна е ситуацията при инвестициите в материални активи. Брутообразуването на основен капитал се повишава, но намаляването на запасите води до общ спад, като по този начин негативната тенденция, започнала в средата на 2022 г., се запазва. Тези данни предизвикват известни съмнения, защото след силния спад на запасите през 2023 г. рационалното поведение би било или производството, или вносът да се увеличат, а това не намира потвърждение в наличните данни. Твърде вероятно е НСИ да използва запасите като коригираща статия, която да изравнява резултатите, получени при прилагане на различните подходи за измерване на БВП, когато са налице съществени несъответствия между тях.
И износът, и вносът на стоки и услуги се понижават- съответно с 1,3% и 3,9%, в реално изражение, като по-силно е засегнат секторът на услугите, особено по отношение на вноса.
Според производствения метод регистрираната брутна добавена стойност е 35,7 млрд. лв. и се повишава с 2,9% на годишна база в реално изражение според неизгладените данни. Положителен растеж на добавената стойност се наблюдава и в трите сектора на икономиката - селско стопанство, индустрия и услуги.
Индустрия - промишленост и строителство
През първото тримесечие на 2024 г. се регистрира силен спад на индексите за промишлено производство според сезонно и календарно неизгладените данни със 7,9% на годишна база спрямо аналогичния период на предходната година. При отделните дейности - спадът в добивната промишленост е 17,3%, в преработващата е 6,5%, а в енергетиката е 11,4%.
Силен спад се наблюдава и при оборота в промишлеността - 12,5% на годишна база, при добивната е 10,3%, при преработващата 4,4%, а в енергетиката -32,4%. Въпреки че става въпрос за номинален измерител, спад се регистрира при почти всички дейности, като изключение са добивът на неметални материали и суровини, производството на напитки, печатната дейност, производството на лекарства, производството на основни метали и производството на мебели. При останалите дейности е налице понижаване на оборотите.
Индексът на строителната продукция се повишава с 3,1% на годишна база. Този растеж се дължи на строителството на съоръжения и на специализираните строителни дейности, които нарастват съответно с 5,9% и 5,6%, докато при сградното строителство се регистрира спад с 0,5%.
Услуги
През първото тримесечие на настоящата година търговията общо (на дребно, на едро и с автомобили) се свива в реално изражение с 2,8% на годишна база. Развитието при отделните компоненти не е еднопосочно. Търговията с автомобили нараства с 16,4% на годишна база. От друга страна обаче търговията на едро се свива с 6,6% на годишна база, докато търговията на дребно нараства с 1,1%. По-големи количества са продадени при хранителните стоки, лекарствата и медицинските изделия. Продължава растежът (макар и със значително забавен темп) при дистанционната търговия - чрез поръчки по телефон или интернет, която се увеличава с 3,9%.
Интересно е развитието по пазарни цени. Тук размерът на оборота се свива с 3,1% за търговията общо. Търговията с автомобили нараства с 14,5% (което съпоставено с реалния растеж означава спад с 1,6% в средните цени на автомобилите). Оборотът при търговията на едро спада със 7,8%, т. е. средните цени през първото тримесечие на 2024 г. са с 6,6% по-ниски, докато този при търговията на дребно се повишава с 6,1%, т. е. цените се покачват средно с 1,1%.
Все още не са налични данните за останалите услуги за месец март, но данните за януари и февруари могат да дадат представа за състоянието на тези дейности. Регистрираният растеж в количествено изражение при бизнес услугите (т. е. извън обществения сектор) е 4,9% на годишна база и всъщност това е двигателят на българската икономика от страна на предлагането. При почти всички обхванати дейности са налице положителни растежи, спад се наблюдава единствено при операциите в недвижими имоти (-0,6%). През посочения период най-бързо се развиват хотелиерство и ресторантьорство (8,8%), информационните и комуникационните технологии (6,9%), административни и спомагателни дейности (4,7%).
През първите два месеца на 2024 г. оборотът на бизнес услугите нараства с 9,1% на годишна база. Най-голямо е повишението при административни и спомагателни дейности (15,9%), хотелиерство и ресторантьорство (15,4%), информационни и комуникационни технологии (12,8%), докато в транспорта, складирането и пощите оборотът расте с едва 2,6%, като при водния транспорт е налице спад с 18,2%, а при въздушния - с 2,6%.
Общо за бизнес услугите повишението на цените е 3,9%, като най-бързо се покачват цените при административни и спомагателни дейности (10,8), операции с недвижими имоти (8,3%), хотелиерство и ресторантьорство (6%) и информационни и комуникационни технологии (5,6%). Цените при транспорт, складиране и съобщения се понижават с 1,5%, заради сухопътния и водния транспорт, където те спадат съответно с 3% и 28,9% на годишна база заради спада при горивата и понижения стокооборот с чужбина.
Потребителски цени и работни заплати
Равнището на цените през първото тримесечие на 2024 г. се повишава спрямо периода година по-рано с 3,5% според хармонизирания индекс на потребителските цени. Тенденцията за забавяне на темпа на инфлация се запазва, но при почти всички продуктови групи е налице повишение на цените с изключение на облекло и обувки, където понижението на годишна база е минимално (-0,1%). Това заедно с повишаването на заплатите в обществения сектор и на минималната работна заплата от началото на годината допринася за растежа на средната заплата в страната.
Според данните за първото тримесечие на 2024 г. средната заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение достига 2198 лв. и се повишава с 16,8% (316 лв. на годишна база). Традиционно началото на календарната година е един от периодите, през които се случва по-масова промяна на работните заплати, а от друга страна за него не са характерни големи бонуси.
В стойностно изражение най-голямо е повишението на заплатите при хотелиерство и ресторантьорство (24,4%), операциите с недвижими имоти (21,5%), образование (20,4%), строителство (20,7%). Съществен принос за това има административното увеличение на минималната работна заплата и съответно на минималния осигурителен праг (с почти 20%), което вероятно е повлияло на работодателите да декларират по-голяма част от действителните доходи в тези дейности. Що се отнася до образованието - там от няколко години се прилага политика на поддържане на заплатите на учителите в размер 125% от средната заплата за страната.
Развитието при отделните икономически дейности намира пряк израз и в броя на наетите лица в тях. Общо за страната през първото тримесечие на 2024 г. наетите лица се увеличават с почти 15,4 хил. (0,7%) спрямо съответния период на 2023 г. Позитивната посока при хуманно здравеопазване и социална работа, ресторантьорство и хотелиерство, информационни и комуникационни технологии води до увеличаване на наетите лица съответно с почти 12 хил., 6,8 хил. и 6 хиляди.
От друга страна спадът в промишлеността води до понижение на наетите съответно с 8,9 хил., техният брой намалява също така при административните дейности с 4 хил. (поради оптимизиране, въпреки че оборотът и производството се увеличават) и в селското стопанство с 1,3 хил. лица.