С победата на референдума в неделя турският президент Реджеп Ердоган е на път да се превърне в едноличен ръководител на страната си и да получи огромни правомощия, които да упражнява поне до 2029 г. Успехът на Ердоган да прокара конституционни промени с минимална разлика във вота обаче разедини по безпрецедентен начин гражданите на привърженици и противници на инициативата.
Дългогодишният турски лидер е описван като световен шампион в печеленето на избори в тежка категория. Триумфът на народното допитване на 16 април е 12-и пореден след местни избори, парламентарни, два други референдума и президентски вот. Но със засилването на хватката си върху властта Ердоган печели все повече противници - и у дома, и в чужбина.
Първо бяха ударите срещу армията - пазител на светската държава, известни като делата “Чук” и “Ергенекон”, които той използва, за да ограничи политическите правомощия на военните.
Изпълнените с насилие протести срещу авторитарното му управление през 2013 г. доведоха до остри критики от страна на Евросъюза и сложиха спирачка на усилията за присъединяване към общността. В същото време тежки думи на Ердоган по адрес на ЕС разделиха турците по въпроса искат ли изобщо членство в съюза.
Провалът на примирието с Кюрдската работническа партия (ПКК) през 2015 г. взриви и без това неспокойния югоизток на страната и днес там терорът е всекидневие. А неуспелият преврат от миналия юли окончателно отцепи от обществото стотици хиляди турци, обявени за гюленисти - последователите на бившия съюзник и настоящ кръвен враг на Ердоган Фетхуллах Гюлен.
Реджеп Тайип Ердоган се ражда на 26 февруари 1954 г. в истанбулския квартал Касъмпаша, където семейството му се мести да живее от черноморската провинция Ризе, Североизточна Турция. Част от детството си Ердоган прекарва в Ризе, тъй като баща му - ревностен мюсюлманин, служи в бреговата охрана. Когато е на 13 години, семейството се връща окончателно в Истанбул, където през 1973 г. завършва професионална религиозна гимназия. След това получава бакалавърска степен по бизнес администрация във висшето училище “Аксарай”, днес вече Университет “Мармара”. Опозиционери твърдят, че тогавашният статут на учебното заведение не му е позволявал да издава бакалавърски дипломи, и оспорват образованието на Ердоган.
В младежките си години Ердоган играе в местния футболен клуб “Касъмпаша”, чийто стадион днес е кръстен на негово име. “Фенербахче” иска да го вземе в своя отбор, но баща му не позволява. През 1978 г. Ердоган се жени за съпругата си Емине, с която имат двама синове и две дъщери.
Докато учи и играе футбол, бъдещият лидер се присъединява към антикомунистическа организация, която вижда в масоните и юдаизма най-голямото зло. След това последователно е част от две понастоящем забранени ислямистки партии. През 1994 г. е избран за кмет на Истанбул, където се заема с инфраструктурни проблеми, вместо да се бори със светския характер на държавата. В края на мандата си обаче рецитира ислямистка поема в противоречие със закона и е хвърлен в затвора за 4 месеца. Но това води до засилване на популярността му.
През 2001 г. основава настоящата си Партия на справедливостта и развитието, която година по-късно печели убедително парламентарните избори и скоро след това Ердоган успява да прокара поправка в законодателството (заради присъдата му е забранено да заема изборни длъжности) и става премиер. Въпреки ислямисткото си политическо минало, самият той се определя като консервативен демократ. Постига добри икономически резултати, инвестира в образованието и инфраструктурата, но в същото време се меси в правосъдието и ограничава свободата на словото. Противник на абортите, Ердоган смята, че жените не са равни на мъжете и основната им задача е да раждат деца.
След 3 поредни мандата като премиер печели от раз президентския вот през 2014 г. и веднага заявява, че няма да спазва традицията за неутралитет на държавния глава. Което логично доведе до референдума за конституционни промени, с които неимоверно увеличи правомощията си на път да се превърне в едноличен управник на Турция.
Най-големият феномен след Ататюрк
Вижданията и политиките на президента са наричани ердоганизъм, сочен за най-големия турски феномен след кемализма на основателя на светската република Мустафа Кемал Ататюрк. Според вижданията на Ердоган Турция трябва да бъде управлявана от религиозно и силно централизирано ръководство, което не отчита толкова много разделението на властите. Именно заради това принципите му са разглеждани като “избираема диктатура” и “нелиберална демокрация”.
За него
Признавам заслугите му за справяне с пуча
Не смятам, че превратът в Турция е бил инсцениран, и признавам заслугите на Ердоган, че успя да се справи с тази ситуация. Що се отнася до гражданските свободи, нашата страна има достатъчно проблеми, че да се намесва в други държави, когато самите ние не знаем какво правим. А и се нуждаем от съюзници.
Доналд Тръмп в интервю през 2016 г.
Ако иска помощ, ще я получи
Поставен съм в трудна ситуация с въпроса, ако се давят Ердоган и Порошенко (президент на Украйна - б.р.), кого от двамата бих спасил. Да кажем така - ако някой е решил да потъне, вече е невъзможно да бъде спасен. Но, разбира се, ние сме готови да протегнем дружеска ръка за помощ на всеки наш партньор, ако самият той иска това.
Владимир Путин в изказване преди една година
Изнудва САЩ
Турският президент изнудва САЩ със заплахи да прекрати помощта на страната си за международната коалиция срещу “Ислямска държава”. Неговата цел е да постигне моята екстрадиция от САЩ въпреки липсата на достоверни доказателства и липсата на перспективи за справедлив процес. Изкушението на Вашингтон да даде на г-н Ердоган, каквото си пожелае, е разбираемо. Но САЩ трябва да устоят на него.
Фетхуллах Гюлен, сочен за организатор на опита за преврат
Не мога да коментирам сърцето му
Съгласете се, че аз не бих могъл да коментирам границите на сърцето на г-н Ердоган. Това, което би могло да ни тревожи обаче, е очевидното несъвпадение на границите на Република Турция с границите на сърцето на нейния президент. Г-н Ердоган прави ясно разграничение между държавните граници в региона, които той казва, че уважава, и тъй наречените граници на неговото сърце. Никой отговорен политик не трябва да поставя под съмнение съвременните граници между държавите в региона. Това е недопустимо.
Даниел Митов, външен министър на България (2014-2017)