„Промяната” натискат хората на Слави Трифонов за поправките в ГПК
Депутати: ПП се целят в огромни хонорари по международни дела
Капитал за лобиране и пазарене
Рекет от „Продължаваме промяната” към „Има такъв народ” и за прехвърлянето на дирекция „Съдебна защита” от министерството на финансите към министерството на правосъдието се очертава като интригата на тази седмица.
Депутати обясниха пред „Труд”, че това е свързано с поправките в ГПК, засягащи международните арбитражни дела на България. По тях обикновено става дума за огромни хонорари, тъй като споровете са за стотици милиони или милиарди левове. В коалицията се опасяват, че зад поправката стоят лобистки интереси, а целта е да се облагодетелстват близки до властта юридически кантори.
От „Продължаваме промяната” настояват проектът за изменение в ГПК да влезе още тази седмица и се опитват да търгуват гласуването му на първо четене с одобряването на парите за ремонт на пътища. От ИТН са категорични, че ще гласуват срещу поправките в ГПК, тъй като са опасни и недогледани.
Депутати от партията на Слави Трифонов разказаха пред „Труд”, че миналата сряда финансовият министър
Асен Василев, който е двигател на тази поправка, показал явно раздразнение, когато научил, че ИТН и опозицията ще бламират предложението. Още от първите си дни като служебен финансов министър през май месец м. г. Василев пробва да реализира преместването на дирекцията „Съдебна защита” от МФ към МП.
Втори опит бе направен през преходни и заключителни разпоредби на Бюджет 2022, но също неуспешен.
Сегашните поправки в ГПК за вкарани в парламента на 8 март, а по тях вече има десетина становища сред които на ерудираните юристи - проф. Ангел Калайджиев и проф. Пламен Киров, ВКС, на адвокатски асоциации, на Института по правни анализи, на членове на Висшия адвокатски съвет и всички те са отрицателни.
Съмненията на народни представители от различни парламентарни групи са, че с поправките ще бъдат наети нови юридически кантори, които вместо да водят арбитражни дела и да печелят процесите в полза на България, ще предлагат споразумения. Така държавата ще бъде ощетена. Отделно, властта ще има допълнителен контрол на капитал за лобиране и пазарене.
Пламен Киров, професор по конституционно право пред „Труд”: Промяната в ГПК ще създаде най-вече проблеми
Практически никой не може да отговори на въпроса защо е необходимо Съдебна защита да бъде прехвърлена от финансовото в правосъдното министерство, освен когато търси някакви скрити замисли и изгоди за определени лица. Сегашната система е градена в течение на десетилетия и тя функционира добре. Интересите на държавата са защитени от процесуално представителство, което се осъществява от министъра на финансите.
Предложението за промяната в ГПК ще създаде най-вече проблеми, защото министърът на правосъдието е конституционно закрепена институция, която има отношение към функционирането на съдебната власт. Правомощията на министъра на правосъдието биха поставили съдебната власт в доста особена ситуация и то съдиите, които разглеждат съответните казуси. Представител на министъра на правосъдието ще бъде страна в процес, свързан с търсене на обезщетения от граждани и юридически лица по закона за отговорността на държавата и общините. Министърът на финансите представлява държавата и в международни арбитражи, когато държавата е страна по спорове с чужди физически и юридически лица.
Прехвърлянето на тази процесуална защита към министъра на правосъдието означава изграждане на ново звено към правосъдното министерство. А когато се решават подобни реорганизации, преди всичко се решава кадрови проблем. Всъщност, всяко действие си има своята причина. Налице са лобистки интереси, които не могат да бъдат изкарани на открито.
Росен Желязков, юрист, депутат от ГЕРБ, пред „Труд”: През последните 20 години нямаме загубени международни арбитражи
Съдебна защита е била в Министерството на финансите от освобождението на България през 1878 г., до 1944 г. Била е държавна адвокатура към министъра на финансите, а след 1944 г. е държавно юрисконсулство пак към министъра на финансите. Съдебната защита в последните 20 години е в Министерство на финансите. В ГПК се казва, че държавата се представлява от министъра на финансите, а по дела за държавни имоти от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министърът на финансите, съгласно Закона за публичните финанси администрира централния бюджет, в т ч. приходите и разходите, които постъпват или се разходват, както и вредите, които настъпват от съдебни и арбитражни решения.
Съдебната защита се занимава и с процесуалната защита на Министерството на финансите и в делата, които се водят от или срещу българската държава пред чуждестранни юрисдикции и международни арбитражи. В момента дейността показва висока степен на ефективност. Държавата не е загубила нито едно международно дело през последните 20 години. Като резултат от международни арбитражи са спечелени милиарди левове и не са загубени милиарди левове.
Стефан Антонов, финансов анализатор, пред "Труд": Промените граничат с безотговорност, става дума за милиарди левове
Когато тръгнеш да променяш нещо, струващо милиарди, което си върви 144 години, трябва или да имаш гениално провидение, недостъпно за всички по този път преди теб, или поемаш риск, граничещ с крайностите на глупостта и безотговорността. Сегашният модел си върви, като в последните 10 години България няма загубено дело по международен арбитраж, а отбитите претенции надхвърлят 4 млрд. лева, които иначе би трябвало да платим като данъкоплатци. Големите разходи за процесуално представителство отдавна са ястие, за което се облизват водещи български кантори. Но почти нямат опит в подобни дела, освен като подизпълнители, и то част от тях, и то по дела с много по-малък материален интерес. Ако дирекция „Съдебна защита” се прехвърли от финансовото министерство в правосъдното, една от първите очаквани промени е представителството на България по част от делата да се възложи на български кантори. Досегашният модел - плащаме скъпо, за да ни предпазят от още по-големи разходи - е на път да се смени с „ще гледаме да изпилим разходите за хонорари, пък дали ще ни струва скъпо заради загубените дела, не ни пука”. Дори и това обаче няма да е толкова вярно. Всяка реформа изисква крайният є резултат да бъде нещо по-добро от началното състояние. Ако няма гаранции, че това ще се случи, още повече, ако пипаш нещо, което върви гладко с десетилетия и става дума за страшно много пари, по-добре е да го оставиш на мира.