За разлика от повечето хора в телевизията репортерът на bTV Боби Лазаров не е мечтал за звездна слава. Дори не е искал да работи в телевизия. „В VІІІ клас бях нещо като DJ на първите дискотеки в училищния ни физкултурен салон. Радвам се, че съучениците ми още си спомнят тези наивни, но много емоционални моменти. Най-прекрасното беше, че учителите абсолютно ни подкрепяха и дори ни отстъпваха озвучителната техника на училището. После се появи възможност да започна работа в радио. От 1993 до 2002 г. бях посветен изцяло на него. Плащат ти да пускаш любимата си музика, да разговаряш с хората и да ги забавляваш - какво повече може да иска едно момче на 18?
През 2002 г. завърших курсовете в Центъра за радио и тв обучение „Про Медиа” - всички журналисти в bTV минаваха оттам, преди да влязат в нюзрума. За първи път имах възможността да покажа какво мога в професионален план не само със звук, но и с видео. Влезе ми в употреба наученото от НАТФИЗ - как да използвам визия, за да разказвам истории. С това ме съблазни телевизията. И съм й верен, даже крайно моногамен, вече 14 години.“
Боби се занимава с най-различни истории, една от последните му е „Iron Man в София“. Армия от роботи се борят с Железния човек пред НДК. Историята е за български художник, който рисува комиксите за известния супергерой. С ентусиазъм среща зрителите и с българина, който прави космически открития в НАСА. „Тези теми ме вълнуват повече, отколкото еквилибристиките на политиците или криминалната хроника. Хората, които ги наричат „леки теми”, си придават излишна сериозност“, казва той.
Ако го попитате дали вярва в извънземни, ще възкликне: „Разбира се! Би било странно да сме единствените в цялата Вселена. Чиста загуба на пространство, както твърди Карл Сейгън. Въпросът е дали сме готови за това най-важно събитие в историята на човечеството. Та ние едва се понасяме един друг.“
Иначе обича да се смее с колегите, като си спомнят за истории като тази за българския изобретател, който патентова двигател, работещ със спирт и сено. „Още преди Перник да стане тема за вицове, снимахме как квартал в центъра на града се казва Монте Карло, а един перничанин е издигнал Айфелова кула върху гаража си в мащаб 1:60 с парижката.“ За най-голям бисер сред уникалните истории смята онази на Иван Георгиев. „Той интервюира Илия Александров от село Антон, който пусна култовата фраза: "Кой пие вода бе, братче? Аз пия само алкохол, пия бира и изобщо д-р Радева ми е забранила да пия вода!" Класиката прозвуча за първи път в „Тази сутрин” по bTV, но после беше заимствана от други медии и започна свой живот сред аудиторията.“
Боби е странен българин - не обича да пие алкохол. Не търси умишлено адреналина, което не значи, че е страхливец. „Когато работиш, може би не осъзнаваш изцяло всички рискове. След края на снимките си даваш сметка какво е могло да се случи. Докато работихме по втория сезон на „Сървайвър” в Доминикана всеки ден изминавахме по 60 км с моторници през често бурния океан. Няма да коментирам детайлите за отровните змии и инсекти. Тогава ми изглеждаше като стряскаща екзотика, днес не бих го направил. Мои колеги като Деси Ризова, Иван Георгиев, Петър Нанев, Марина Евгениева, Поли Ботева и други заедно с нашите оператори са били в най-горещите точки у нас и по света. Затова често казвам, че работата ни е като на лекарите и полицаите: телефонът звънва и трябва да тръгнеш. Без да знаеш кога и как ще се върнеш.“
Сред плановете му за бъдещето влиза и една мечта. „Някой ден, когато събера достатъчно пари и Илон Мъск си удържи на обещанието за космическия туризъм, бих направил една разходка до Луната. Нийл Армстронг твърдеше, че е захвърлил там камерата си. Бих я потърсил сред лунния прахоляк.“
Рождения си ден напоследък не празнува. „Кое да ме радва, че започвам да побелявам ли?“, но всъщност Боби Лазаров е роден на интересна дата - 9 септември. „Преди 30 години имаше чествания на „победата на социалистическата революция”. Приятелите ми даже се шегуваха: „Борка, в твоя чест ни карат да манифестираме.” От детството в родния Пловдив има хубави спомени. „Играехме до късно по улиците и се катерихме по скалите на Стария град. Когато излизахме на разходка с родителите, виждахме познати физиономии на хора кореняци от именити и стари пловдивски фамилии. Нашите ми казваха: „Виж, това е Начо Културата, това е Георги Божилов-Слона, Весо Николов джазмена, в този Млечен бар идваше Златю Бояджиев...” Минавахме по улиците, където бяха снимани „Капитан Петко Войвода”, „Задача с много неизвестни”, „Тютюн”. Тази атмосфера безвъзвратно изчезна, връщам се в Пловдив само по работа. Дано да защитава достойно титлата си „европейска столица на културата”.“
Най-близките хора на репортера са колегите. „С тях сме заедно по 10-14 часа на ден. Много повече, отколкото със семействата си, защото такава ни е работата. Винаги има какво ново да научиш от тях, да споделиш, да се посъветваш. Без усмивките на Стаси Цалова и Емо Чолаков денят не тръгва на добре. Въпреки че винаги спорим - за тях „хубаво време” е слънчевото, а за мен някое друго облаче и дъжд действат по-романтично.“
И последен въпрос: Защо си обича работата в bTV? „Ако човек не обича работата си, и тя не го обича. Интересно ми е всеки ден да откривам нещо ново, да се запознавам с впечатляващи хора и да разказвам за тях.“
Визитка
Борислав Лазаров е роден на историческата дата 9 септември в семейството на журналист и музикантка. Учи в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, специалност „Кинознание”. Още 17-годишен започва да се занимава с журналистика, като близо 10 години е радиоводещ и музикален мениджър в радио „Витоша“ и радио „Експрес“. През 2002 г. решава да замени радиото с телевизията и става част от екипа на bTV, като през годините работи като репортер, сценарист и водещ. Освен репортер с изявен афинитет към положителните новини и интересни истории, Боби Лазаров е запален киноман, меломан и страстен почитател на „Междузвездни войни”.