Бремето на икономическия спад от пандемията може да се удвои
Парите от фонда за възстановяване ще дойдат 2022 г.
Ирландия и Белгия са сред държавите, които ще усетят най-болезнено напускането на Лондон
Държавите-членки на ЕС, включително Ирландия, призовават Брюксел да вземе предвид комбинирания шок от твърдия Брекзит и пандемията при своя отговор на най-големия икономически спад на континента от войната насам.
Дипломати от Ирландия и Белгия заявиха в неотдавнашни дискусии относно бюджета на блока и 750-те млрд. евро за възстановяване, че бремето на икономическия спад от пандемията може да се удвои при евентуално напускане на Великобритания без сделка.
Техните коментари усложняват бездруго тежките дебати за координирания отговор на ЕС на пагубното въздействие от ограниченията, наложени във връзка с болестта. Очаква се икономиката в еврозоната да се свие с 8,7 на сто тази година, което е рекордна следвоенна рецесия.
Ирландия и Белгия са сред държавите, които ще усетят най-болезнено внезапното нарушение на търговските отношения с Обединеното кралство през 2021 г.
На среща на дипломати от ЕС миналата седмица Белгия заяви, че предложеният на ЕС възстановителен фонд не отчита в достатъчна степен икономическата заплаха от Брекзит. Ирландия пък посочи, че може да се наложи шокът от Брекзит да се включи в по-широкия дебат на ЕС относно фонда за възстановяване и предстоящия 7-годишен бюджет.
Тези становища идват на фона на оплаквания от други страни-членки, че планираният фонд за възстановяване отпуска пари на отделните държави в съответствие с исторически набор от показатели, а не в зависимост от действителните икономически последствия от COVID-19.
Холандия, Дания, Австрия, Белгия, Ирландия, Литва и Унгария също поставиха под въпрос предложената от Брюксел методика под предлог, че тя няма пряка връзка с пандемията.
Сред другите спорни въпроси са условията, свързани с фонда за възстановяване, както и балансът между безвъзмездни средства и кредити. Очаква се лидерите на ЕС да обсъдят предложенията на видеоконферентна среща на върха с надеждата за постигане на споразумение преди края на лятото.
Страстите се разгорещяват от факта, че по-голямата част от финансирането се предвижда да бъде получено дълго след пандемията, ограничавайки краткосрочния му ефект. Според изследване на Жолт Дарваш от института Брьогел в Брюксел, три четвърти от парите ще бъдат разпределени едва от 2023 г. нататък.
По преценка на комисията, 60% от средствата на Механизма за възстановяване и устойчивост - централна част от пакета за възстановяване, възлизаща на 560 милиарда евро - ще бъдат разпределени между държавите-членки до края на 2022 г., като действителните плащания на сумите ще отнемат повече време. Механизмът изисква получателите да представят на комисията подробни планове за икономическа реформа в замяна на финансирането.
При сегашните критерии за разпределение на комисията, Италия, Испания, Франция и Полша са на път да станат най-големите бенефициенти на безвъзмездни средства, докато Белгия и Ирландия ще получат много по-малки дялове от финансирането.
В понеделник финансовите министри на ЕС обсъдиха за първи път тези критерии. Беше подчертана “трудността за постигане на консенсус между установените критерии, събирани през годините, и необходимостта от включване на повече показатели в реално време”, коментира Здравко Марич, министър на финансите на Хърватия, който председателства срещата.
“Всички икономики ще претърпят значителен спад на БВП, но докато за някои от тях той ще бъде краткотраен, други ще бъдат много по-тежко засегнати и ще им отнеме повече време да се възстановят”, се казва в съобщение на комисията.