Внесените от ПП-ДБ изменения могат да действат като "троянски кон", отваряйки вратички за сериозни злоупотреби
Вратичка за медицински интервенции за смяна на пола при малолетни и непълнолетни под претекста на защита на тяхното психично здраве
Предложените изменения в Закона за закрила на детето, внесени от депутати на ПП-ДБ, съдържат сериозни и прикрити заплахи за благополучието на децата. На пръв поглед измененията целят по-добра защита на децата от вредно съдържание и потенциално опасни медицински интервенции, но в действителност те могат да действат като "троянски кон", отваряйки вратички за сериозни злоупотреби.
Едно от основните опасения идва от промените в чл. 10, ал. 5, където е предвидено, че „всяко дете има право на медицинска, психологическа, социална и експертна помощ по въпроси, свързани с пола му, които да укрепят психологическото му развитие и осигурят лечение при необходимост.“
Тази формулировка съдържа ключови фрази, които могат да бъдат интерпретирани по различни начини. Какво означава „укрепване на психологическото развитие“ и какво е „лечение при необходимост“? Ако "необходимостта" се интерпретира като психологическа необходимост, то тогава това би могло да отвори вратичка за медицински интервенции за смяна на пола при малолетни и непълнолетни под претекста на защита на тяхното психично здраве.
Това е опасно, защото в много случаи „психологическата необходимост“ може да бъде субективно определена и води до ситуации, в които деца са насочени към хормонална терапия или хирургически процедури, без адекватно разбиране за последствията. Данни от страни като САЩ показват нарастващи случаи на психични разстройства сред млади хора, които са преминали през медицинска смяна на пола в ранна възраст.
Предложения чл. 125б е пример за опасните вратички в правото: “Забранява се извършването на медицински дейности за промяна на фенотипните и други полови белези на генотипния пол на непълнолетни лица, освен в случаите, когато съществува сериозна опасност за живота или здравето им.”
Член 125б на пръв поглед забранява извършването на медицински дейности за промяна на фенотипните и други полови белези на генотипния пол на непълнолетни лица, „освен в случаите, когато съществува сериозна опасност за живота или здравето им.“ Тази формулировка обаче е изключително проблематична. Ако „здравето“ се интерпретира в съответствие с дефиницията на Световната здравна организация (СЗО), която включва както физическо, така и психическо здраве, то тогава може да се твърди, че психологически проблем, свързан с пола, представлява „сериозна опасност за здравето“. Това отново отваря врата за медицински интервенции, които иначе биха били забранени.
Подобна вратичка в правния текст всъщност премахва ограниченията, наложени за защита на непълнолетните от неинформирани и потенциално вредни решения. Изразът „освен в случаите, когато съществува сериозна опасност за живота или здравето им“ трябва да бъде премахнат, ако истинското намерение е да се защити здравето и благополучието на децата.
Следва въпросът за здравното образование - какво всъщност включва и защо е от значение?
Здравното образование е ключов елемент от цялостната образователна система, насочено към информиране и развиване на здравословни навици сред младите хора. То обхваща широк спектър от теми, като започнем от превенция на заболявания, първа помощ и здравословно хранене, до сексуално образование и психично здраве. В теоретичен план, здравното образование има за цел да осигури необходимите знания и умения на децата, за да могат те да взимат информирани решения относно своето здраве и благополучие.
Въпреки това, здравното образование често включва и сексуално образование, което в много западни държави обхваща ЛГБТ тематики и въпроси за половата идентичност. В контекста на предложените законови промени в България, съществува реална опасност подобни теми да бъдат въведени в образователната система под прикритието на здравно образование.
Пример за това е случаят с НПО "Пулс" в Перник от преди около 5 години, когато в местно училище бяха въведени теми, свързани с интимността, които предизвикаха широк обществен отзвук и несъгласие от страна на родителите. В друг случай, в училище в София ПГЕБ „Проф. д-р Асен Златаров“ се включват спорни ЛГБТ материали в учебните програми, които представят концепции за полова идентичност по начин, който обърква и смущава децата. В учебник за 6 клас на издателство „Просвета“ – „Човекът и природата“ пък се откриват текстове, които предполагат, че „понякога са нужни време и опит за млад човек да определи своята сексуална ориентация“. Това предизвиква възражения, че децата са изложени на съдържание, което не съответства на културните и семейните ценности на повечето родители в България.
Конкретното съдържание, което визирам, се намира на стр.155 от учебника в урок N 74 със заглавие “Грижа за растежа и развитието в училищната възраст“(страница 155 е премахната от електронно четимия вариант на учебника на сайта на издателството) и гласи следното:
„Половото влечение обикновено е насочено към представители на противоположния пол. Някои обаче откриват, че имат предпочитания към хора от собствения си пол или пък към индивиди от двата пола. Понякога са необходими повече време и опит извън рамките на пубертета, за да може младият човек да определи сексуалната си ориентация“.
Това може да доведе до неясноти и конфликти, особено ако съдържанието не е ясно дефинирано и съгласувано с родителите и обществеността. В този контекст е важно да се гарантира, че здравното образование съответства на културните, моралните и религиозни ценности на обществото.
Вместо да се въвеждат спорни теми в здравното образование, по-добрият подход е да се наблегне на възпитанието на децата в дух на обич и покорство към родителите, уважение и почит към учителите и вяра в Господа Иисуса Христа. Възпитанието на децата в тези добродетели е съществено за изграждането на морални и етични основи, които ще ги предпазят от вредни влияния и ще им помогнат да направят правилните избори в живота си.
Например, ако децата бъдат възпитани в дух на любов и уважение към родителите си, те ще бъдат по-малко склонни да се поддават на натиска на връстниците си да опитат наркотици или други опиати. Когато децата растат в среда, където родителите им са не само техни наставници, но и ролеви модели, те развиват устойчивост към негативни влияния. Това важи и за уважението към учителите - когато децата виждат своите учители като авторитети, които заслужават почит, те са по-мотивирани да се учат и развиват в положителна посока.
Ето защо е необходимо да се направят промени в „здравното“ образование в България. Вместо да се прокарват теми, които са противоречиви и неясни, образователната система трябва да насърчава морални и духовни ценности, които изграждат характера на децата и ги подготвят за бъдещето. Насърчаване на уважение, почит и вяра е ключът към изграждането на здраво и стабилно общество.
Затова апелираме към всички депутати в Народното събрание да разгледат внимателно предложените изменения в Закона за закрила на детето и да не приемат текстове, които носят риск за бъдещето и здравето на българските деца. Призоваваме ги да бъдат по-разумни и отговорни при съставянето на законови текстове, особено когато става дума за децата ни. Вместо да приемат неясни и потенциално опасни формулировки, депутатите трябва да се стремят да изготвят закони, които истински защитават интересите на децата и укрепват ценностите на българското общество.
*Авторът е съпредседател на Сдружение РОД и „Месец на семейството“.