Европа започва да преосмисля политиката си на отворени врати, ние още сме на вълна „съдебна реформа“
От поредните следизборни трепети отново ще пропуснем важното
Докато за пореден път бистрим какви са възможностите за коалиции след последните избори и дали ще бъде съставен кабинет, някак между другото мина новината, че редица държави-членки на Шенгенското пространство върнаха контрола по границите си заради заплахи за националната им сигурност. Франция удължава контрола по границите си с нови шест месеца – до април следващата година, Германия, Италия, Австрия, Дания, Норвегия, Словения и Швеция също засилиха контрола. Това на практика означава, че към този момент, бъдещето на Шенген е под въпрос, защото свободното придвижване се затруднява.
Основната причина, която посочват държавите, възстановили проверките по сухопътните си граници, е една – миграционният поток. Във Франция обясняват действията си още по-детайлно – „нарастващо присъствие на престъпни мрежи и миграционните потоци, при които съществува риск от проникване на радикализирани лица“, както и „нарастващото насилие сред мигрантите“ – все неща, които отдавна се знаеха, но на този етап вече са ескалирали до степен, в която дори и неолибералните правителства на някои от изброените държави, не могат да си затварят очите за случващото се.
Паралелно с тези действия, у нас вече са всекидневни подобни новини - „Гонка с бус с мигранти завърши с катастрофа на Околовръстното шосе в София“, „Лек автомобил с 11 мигранти катастрофира след гонка с полицаи“, „Заловиха бус с 13 мигранти след гонка в Бургас“ и още много. В редица от случаите се оказва, че водачите на групите, както и шофьорите, са чужди лица, които са с хуманитарен статут у нас, който пък им дава право за: работа тук без специално разрешение; българско гражданство 5 години след получаването на статута; събиране със семейството на територията на страната ни; образование в държавните училища и университети...
Това, че нашите миграционни центрове са от отворен тип също минава някак между другото, а отдавна вече проблемите не са само за Харманли, Любимец, Пъстрогор, както и в София придвижването на мигрантите далеч не се ограничава само в кварталите и улиците, в които има центрове за настаняване на преминалите границите ни, напротив. Никаква тайна не е и че по данни на МВР и на Държавната агенция за бежанците профилът на нелегалните мигранти е: предимно млади мъже без образование.
И докато в Европа макар и бавно започват да се осъзнават, ние сме на вълна – да се отворят нови мигрантски центрове, да приемем още прииждащи, да си затваряме очите пред мрачната действителност.
На този фон друга информация мина абсолютно незабелязано за огромна част от медиите ни – Българското дружество по белодробни болести изнесе данни, че има ръст на случаите на туберкулоза и макар сравнително малко към момента, в болниците все по-често постъпват хора в много тежко състояние, каквито години наред не е имало. Една от причините за ръста са именно мигрантите, които масово не са имунизирани. Ако някой не знае, нека кажем, че заразяването с туберкулоза далеч не е много трудно и се осъществява по въздушно-капков път, тоест разпространява се от човек на човек чрез капчици, които се отделят, когато човек с туберкулоза кашля, киха или дори само говори. При плъзналите вече навсякъде из страната ни мигранти вероятно е и въпрос на време да избухне бум на заразени. Разбира се, това е само една от болестите, която можем да получим в дар от все повечето прииждащи и свободно разхождащи се навсякъде „гости“.
Но някак отсъстват програмите на партиите, влезли в парламента (а и не само), в които тези проблеми са застъпени или кандидат-управниците са показали, че ако не знаят точно какви мерки да предложат, поне осъзнават опасността и имат волята да предприемат всичко необходимо, за да не се превърнем в поредната страна, завладяна от мигранти от Близкия Изток и Африка. Защото е прекрасно, че всички мислят за съдебната реформа, за корупцията, за ангажиментите, поети към този или онзи партньор, но прави впечатление, че нашите политици отново са поне с крачка назад от европейските си колеги, някои от които спечелиха последните избори в редица страни на Стария континент, именно с обещания за коренна промяна на политиката за миграцията, затягането на контрола по границите, по-улеснени процедура за връщане на незаконно влезлите на тяхна територия и прочее.
Трайното разочарование от политиката на отворени врати ясно се видя по резултатите на доскорошните управляващи или участници във водещите доскоро коалиции - социалисти, зелени и прочее. Миграционните политики отдавна не работят, нещо повече – те са пагубни за Европа и нейния облик, който през последните години беше умишлено заличен. И ако е вярно, за добро или лошо, че ние обикновено се движим с поне десет години назад от общите тенденции, дано в този случай не закъснеем толкова много и осъзнаем, че европейските политици – вследствие на огромното недоволство на гражданите им, ясно изразено на всички избори напоследък – са принудени да дадат заден ход по отношение на тази пагубна за страните им политика.