В Националния исторически музей е представена камерна изложба за живота и творчеството й
На 7 август се навършиха сто години от рождението на историка
Научното творчество на проф. Василка Тъпкова-Заимова (7 август 1924-9 септември 2018 г.) е с ясни академични измерения, но и със сериозна обществена значимост. В продължение на няколко десетилетия нейната солидна научна продукция носи заслужен престиж не само за самата нея като учен и изследовател, а и на българската историческа наука в международен план.
При това става дума за творчество с твърде богата и разностранна проблематика. Не бива да пропускаме и друго съществено обстоятелство - студиите и книгите на проф. Тъпкова са неотменна част от подготовката на няколко поколения изследователи на българското, византийското и балканското Средновековие. Не на последно място, надали можем да си представим съвременната българска медиевистика, изследователски процес и обучение по история без нейните прецизни преводи и коментари на византийски и латински извори, без откривателската и изследователската u работа над стотици съчинения от официалната и апокрифната византийска, западноевропейска и старобългарска литература.
Василка Тъпкова-Заимова е родена на 7 август 1924 г. в София в семейство, което неотклонно следва българските патриотични традиции и европейска ориентация на нашата възрожденска и модерна интелигенция. Изтъкнатата изследователка е внучка на заслужилия просветен деец Димитър Константинов Тъпков, произлизащ от виден български род от Енидже Вардар (Яница в днешна Гърция) в Егейска Македония - френски възпитаник, който работи като учител в Лерин (Флорина), където създава българско училище, Прилеп и Солун - градът, който заема особено място в историята на фамилията. По линия на своята баба Василка Мирчева, на която е кръстена, проф. Тъпкова е с корени от славния български град Прилеп в днешната република Северна Македония. Неин баща е високообразованият и авторитетен учител Кирил Тъпков (1885-1941), оставил ярка следа в българското образователно дело в Сяр (дн. Серес, Гърция), Битоля, Шумен и София. Брат на проф. Тъпкова е известният наш композитор Димитър Тъпков (1929-2011).
През 1943 г. Василка Тъпкова завършва престижния френски колеж в столицата, след което, подобно на своя баща, завършва класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Наследената и развита от самата нея научна мотивация и всестранните u интереси насочват любознателната студентка и към лекциите по история, археология, старобългарска литература... Скоро след завършването си през 1947 г. постъпва в Института по история при БАН, а от 1964 г. работи в Института по балканистика. През 1966 г. се хабилитира като доцент, а от 1973 г. е професор. Изнася лекции във Великотърновския, Пловдивския и други наши и чужди университети. До края на своя творчески и жизнен път проф. Тъпкова участва изключително активно в международни византоложки, балканистични и славистични форуми, специализира и изнася лекции в Париж, Москва, Виена, Вашингтон, Кьолн, Рим, Атина, Солун и мн. др. Носителка е престижни национални и международни награди, представител на България в европейски научни асоциации, почетен доктор на университетите във Велико Търново, Пловдив и Букурещ.
През 1950 г. Василка Тъпкова се омъжва за известния наш езиковед проф. Йордан Заимов (1921-1987). От брака им се раждат проф. Велислав Заимов, преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и композитор, и проф. Рая Заимова, която поема пътя на своите родители и е едно от авторитетните имена на съвременната балканистика. Държим да отбележим нейната книга „Живата история или паметта на една солунска фамилия“ (2019 г.), посветена на рода Тъпкови.
Научното творчество на проф. Василка Тъпкова - Заимова е свързано най-вече с изследването на българската, византийската и балканската политическа и културна история. Нейната превъзходна езикова подготовка, неизчерпаема енергия и удивителна работоспособност се проявяват още при участието u с преводи и коментари в солидната серия томове с гръцки и латински извори за българската история, издавани от БАН. Работата с тази сложна изворова материя е не просто превод, а интелектуално предизвикателство... То изисква не само отлично познаване на класическите езици, но и вникване в духа и особеностите на епохата. Благодарение на проф. Василка Тъпкова - Заимова днес ние познаваме много по-добре творбите на такива класици на византийската историография като Йоан Скилица, Михаил Псел и Никита Хониат, „Чудесата на св. Димитър Солунски“, грамотите на Василий II, текстове, излезли изпод перото на хронисти, църковни писатели, автори на апокрифни съчинения...
Казаното за родословието на проф. Тъпкова от пръв поглед обяснява нейната съкровена научна, но и емоционална страст - българската земя Македония, великите владетели, управлявали Българското царство от старопрестолните Преспа и Охрид. Наред с преводите на десетки византийски и латиноезични автори заедно със своя съпруг проф. Йордан Заимов през 1970 г. издават знаменития Битолски надпис на цар Иван Владислав (1015-1018) - „български самодържец“ и „българин родом“, както заявява сам пред своите поданици, а и за бъдещите поколения. Книгата е събитие за научния свят и има широк отзвук в европейската славистика. Този труд, който от години е пример за класическо изследване по епиграфика и история, е фундаментален принос в проучването и осмислянето на българската история при цар Самуил и неговите наследници.
Критичното издание и перфектната интерпретация на изключителния старобългарски паметник дават категоричен отговор на псевдонаучните спекулации в бивша Югославия в духа на македонистката доктрина, налагана от комунистическия диктатор Тито с благословията на Москва... Заради научните достойнства и обществена значимост на книгата на авторите u е присъдена високата държавна награда на името на Светите братя Кирил и Методий през 1971 г.
След още много преводи и авторски публикации проф. Тъпкова издаде книгата „Българи родом...“(Комитопулите, цар Самуил и неговите потомци според историческите извори и историграфската традиция)“, посветена на знаменитата фамилия на комит Никола, неговите синове Давид, Мойсей, Арон и Самуил и техните потомци през Х-ХI в. С този корпус от извори и образци на по-късната историографска традиция темата за Комитопулите получава още по-голяма плътност и полифония.
Широката гама от исторически свидетелства за пореден път показва изконно българската принадлежност на рода и неговите изтъкнати представители, чието самосъзнание на „българи родом“ има своето отражение в продължение на едно хилядолетие! Първото издание на книгата е осъществено от Университетското издателство на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ през 2009 г., а през 2014 г. следва второ, допълнено и преработено, реализирано от Академичното издателство „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Три години по-късно „Българи родом...“ е издадена на английски от престижното академично издателство „BRILL“ (Лайден - Бостън, 2017 г.). В определен смисъл този труд е и своеобразна поанта в богатото творчество на проф. Василка Тъпкова-Заимова. Авторката представя сведенията за Комитопулите в десетки старобългарски, гръцки, латински, италиански, френски, арменски, арабски и други книжовни паметници. Същевременно са представени и образци на историографската традиция у нас, на Балканите и в Западна Европа, както и средновековните печати на видни представители на фамилията.
Проф. Василка Тъпкова неизменно следва линията на обективна научна критика и непримиримост на към системните и безскрупулни опити за фалшифициране на историята в бивша Югославия и днешна Северна Македония. Обилно поднасяните на различни международни научни форуми македонистки „интерпретации“ и откровени лъжи неведнъж получават достоен отговор именно от проф. Василка Тъпкова-Заимова, учен със солиден международен авторитет и безупречна репутация.