Ниското образование превръща циганите в аутсайдер на обществото ни
Много от ромчетата в село Долни Цибър в Северозападна България завършват и висше образование.
Ромската интеграция е от проблемите, които стоят пред съвременното българско общество в социално-демографски, но и в икономически и политически план. А ако се приложи правилна политика и много работа с циганския етнос, той може спокойно да се превърне от затруднение в ресурсен актив. Вече имаме такива положителни примери в България, включително и от нашата собствена практика в Министерството на труда и социалната политика.
По официални данни на НСИ от преброяването през 2011 г. циганите в страната са около 326 хиляди души, или 4,7% от населението на България. Според проучвания на експерти демографи обаче реалният им брой е между 700 и 800 хиляди души, което означава над 10% от цялото ни население. При сегашните демографски тенденции техният брой се очаква към средата на века да бъде около 1 250 000, или близо 25% от населението на България. Ромите сами по себе си не са проблем, те са хора като всички нас. Големият проблем се зароди в годините на преход, когато тази група беше употребявана единствено и само по време на избори с много обещания към тях, но оставени без образование, без работа, без прехрана. Така възниква т.нар. „Цигански въпрос“.
Днес, 30 години по-късно, си даваме сметка за допуснатите груби грешки и действия. Големият проблем на циганите днес е в думичката образование. По последни данни едва 0,5% от ромите в България имат висше образование и под 10% средно образование. Няма как да очакваме нормално развитие и интеграция в развита европейска държава на едно малцинство, когато над 90% от него са с по-ниско от средно образование, особено в съвременния технологизиран свят. В същото време, ромите с тяхната изключително млада възрастова структура и висока на фона на държавата ни раждаемост, представляват ресурс, който можем и сме задължени да използваме максимално. Особено сега, когато има сериозен дефицит на работна ръка, заради тежката ни демографска криза. Проблемът на пазара на труда не търпи отлагане.
През последните години от правителството на Бойко Борисов бяха предложени различни механизми за ограничаване на получаването на някои социални помощи, както и контрол при получаването на детски добавки. Често чуваме и критики от опозицията за недостатъчно средства за уязвимите групи на българското общество.
Ето малко статистически данни за 2017 г., които са красноречив пример за отговорността към тях – отпуснатите общо помощи по Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) са 532 363 341 лв., по Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане (ППЗСП) са отпуснати 32 714 715 лв. Еднократни помощи за неосигурени 11 230 лица са отпуснати 1 684 800 лв.; помощи, получени от непълнолетни майки – 3 023 лица, около 1 милион лева.; месечна помощ за отглеждане на дете в натура за непълнолетни майки – 2 671 лица, 1 620 000 лева. и т. н., т.е. държавата в лицето на правителството полага всички усилия, за да подпомогне всички нуждаещи.
Ниското образование поставя ромите в социална изолация и сегрегация, превръща ги в аутсайдер на обществото ни. Но също така, съчетано с тяхната етнопсихология, се задейства и друг механизъм - този на „заучената безпомощност“. Предполагам всеки от вас е чул думите: „държавата е длъжна да направи нещо за нас“, „и ние искаме да живеем в нормални жилища и условия“, „как ще си платя тока и парното, като не работя и нямам пари“, „държавата трябва да даде пари, защото с какво иначе да изхранвам седемте си деца“, „да, къщата ми е незаконна, но как ще ме изгони общината, като ние сме десет човека в тая къща и няма къде да идем“. Съвсем нормално е, че много българи възразяват и са непримирими с това. Независимо от доходите, които получават, и ниските пенсии българите плащат консумативи, данъци, такси, застраховки и с право се чувстват дискриминирани спрямо циганската общност.
Сред сериозните проблеми, свързани с т. нар. „цигански въпрос“, са огромният процент незаконни жилища, които тези хора обитават при примитивни битови и хигиенни условия, а също и гетата, които превръщат кварталите им буквално в „държава в държавата“.
Решението на този въпрос не търпи отлагане.
По отношение на образованието, което би намалило дистанцията между циганите и останалите български граждани, и би им осигурило по-добра реализация, позитивните примери са свързани с отношението на местните власти, но и с желанието от самата циганска общност. Така например в община Куклен, където действа организацията „Инди-Рома“, чрез разговори, превенция и добри практики има почти 100% успеваемост за завършване на средно образование на момичетата. А това е голям проблем при тях, поради по-ниската възраст за сключване на брак, което моментално ги поставя в маргинално положение. Село Долни Цибър в Северозападна България пък е известно като „ромският Кеймбридж“. Там освен, че 100% от циганите завършват средно образование, една немалка част от тях завършват и висше образование. В община Стралджа в училище „Св. св. Кирил и Методий“, където повечето деца са от ромски произход, бе приложен т.нар. „исландски модел“ за справяне с агресията сред децата, употребата на алкохол и наркотични вещества. Идеята на този модел е децата след края на учебните занятия да бъдат ангажирани в училище с извънкласни занимания, но такива, които да са им интересни, забавни и полезни. Те са в областта на спорта и изкуството - момичетата се занимават с волейбол, песни и народни танци, а момчетата с футбол, бокс и народна музика. И резултатите са повече от впечатляващи.
Другият проблем при циганите е свързан с високите нива на безработица и живота на социални помощи. И тук могат да се приложат конкретни и по-сериозни мерки. Съгласно разпоредбите на чл. 2 ал. 4 от Закона за социално подпомагане (ЗСП), получаването на месечни помощи се обвързва с полагането на общественополезен труд. Правителството е предвидило в своята програма (2017-2021 г.) подобряване на организацията на полагане на труд от лица, които са на социално подпомагане. По сегашната програма безработните са задължени да полагат общественополезен труд 14 дни в месеца по 4 часа. Безспорен факт е, че тези изисквания не се спазват в много населени места, защото липсва контрол. За да има добри резултати, е необходимо социалните помощи да бъдат обвързани с посещението на децата им на училище и със задължително полагане на труд за всички, които са в трудоспособна възраст, и са здрави. Абсурдно е такава голяма група от населението да живее на гърба на държавата и работещите в нея.
Все по-често работодателите се тревожат от липсата на работна ръка. И най-доброто решение е циганите в страната да бъдат обучени и използвани, вместо да се търси работна ръка от Виетнам, Филипините и др. Решаването на проблемите с образованието и заетостта на ромската общност ще спомогне и за решаването на другия много тежък проблем с тях - гетата и незаконните жилища. Пример за това е направеното в Унгария - държава със сходен проблем. През 2006 г. Ласло Богдан става кмет на село Черди, което е в югозападна Унгария, с 430 жители, почти всичките цигани. Селото има точно нашите проблеми на циганските махали – безработица, мръсотия, болести, престъпност, неграмотност. Само за два негови мандата селото се превръща в проспериращо и за пример, с добре поддържани къщи, работещи жители и ускорено спадане на нивата на престъпност. Как го постига? Мерките са безкомпромисни, започвайки с драстично съкращаване на социалните помощи. Успоредно с това той се възползва максимално от националната програма за заетост и улеснява създаването на около 100 нови работни места в земеделския сектор. Общината насърчава инсталирането на бани в жилищата, осигуряване на работа на родителите при активно участие на децата им в образователния процес и създаването на общинска полиция, която да охранява селскостопанската продукция, в която влизат и немалко роми. Всичко това дава отлични резултати. Хората казват, че в Черди се е случило чудо, на което кметът Богдан отговаря: „Какво чудо има в това циганите да работят и живеят нормално?“.
Наистина в това няма чудо, а е най-нормалното и адекватно нещо за една развита европейска държава. Нужно е само да си сменим гледната точка, да спрем със стереотипите, клишетата и оправданията и да работим целенасочено в правилната посока. Циганите са нормална част от обществото ни, с всички произтичащи от това права, но и задължения.
Просто е – циганите трябва да учат, да работят, задължително да плащат данъци, такси, осигуровки. Ако това стане, значи че сме на правилния път за разрешаването на т.нар. „цигански въпрос“.