До края на 2018 г. всички администрации трябва да обменят документите си по електронен път
Каква е същността на електронното управление? Готова ли е администрацията и обществото за управление на публични процеси по електронен път? Как електронното управление ще облекчи хората и бизнеса и ще намали ли числеността на администрацията? Отговорите на тези въпроси дава Росен Желязков, председател на Държавна агенция “Електронно управление”.
- Г-н Желязков, ще говорим за електронно управление, но нека първо дадем дефиниция за това какво е е-управление.
- Става въпрос за управление на публични процеси, с използването на информационните и комуникационните технологии. В една виртуална среда можем да изграждаме, регулираме и реализираме взаимоотношения с публични институции или доставчици на публични услуги. Човек и държава, фирма и държава. Говорим за дигитализиране на процеси и за проектирането им като цифрови поначало – в законодателството, във взаимодействието на хората с публичната власт.
- Много години в България управляващи и опозиция се упражняват върху говоренето за електронното управление. Едните се хвалеха, че вървим напред, другите, че са изхарчени милиарди за нещо, което не съществува. Къде е истината?
- За да сме обективни, трябва да кажем, че всяка сума, назована в публичното пространство, може да се използва и за положително, и за отрицателно внушение. Дълги години развитието на технологиите, основно въвеждането на компютрите в работата в администрацията у нас, се възприемаше като начин да се подобри работната среда, а не толкова като начин да се дигитализира обемът на информация. И до днес голяма част от работата на администрацията се свежда до текстообработка, четене на мейли, копиране и т.н., но това са базисни умения, които сами по себе си не съставляват разбирането за електронно управление – на управление на процесите с дигитални способи. Затова, когато се говори за инвестирани средства в електронно управление, трябва да се възприеме, че 100 единици, инвестирани в информационни и комуникационни технологии, не означава 100 единици, инвестирани за електронно управление. Една голяма част от тези пари са отишли за тонери, принтери, компютри, телефони, издръжка, а в това няма нищо електронно като управление. Това е използване на електронни устройства за аналогово управление. Ако приемем, че електронно управление е управление на публични процеси по електронен път във виртуална среда, тогава изграждането на такива системи не струва много – едно е да се изгради системата, а друго е да се направи нужната инфраструктура. Под инфраструктура не се разбира само техника и технология - хардуер, софтуер, лицензи, платформа. Трябва да го разглеждаме като цялата информационна осигуреност, дигитализация, промяна на нормативната уредба, която сега създава хартиени, а не цифрови процеси. В този смисъл, не можем да вземем една готова система отнякъде и просто да я внедрим при нас. През последните години сме инвестирали основно в технологии. И голяма част от тях към днешна дата са неизползваеми, защото никой не е променил процесите и не е инвестирал в уменията на хората.
- И сега продължаваме да работим на хартия.
- През последните 15 години е залагано само на технологията и едва към днешна дата започнахме да говорим за процеси в контекста на плана за намаляване на административната тежест за хората и бизнеса. Ако имаме 2500 административни услуги и искаме да ги обслужваме чрез е-управление, това означава ли, че трябва да изградим 2500 системи на тези услуги или първо трябва да ги намалим значително и да ограничим кое е услуга и кое процедура за тази услуга. Зад всяка услуга има множество административни процедури, свързани с удостоверяването на конкретни обстоятелства. Това са голяма част от т.нар. удостоверения, които започнахме да премахваме, защото обстоятелствата, които стоят зад тях, могат да бъдат удостоверявани служебно от самите администрации. Т.е. вървим към прилагане на един от основните принципи на е-управлението – администрациите да събират само веднъж информация от гражданите и впоследствие тези данни да се използват служебно и да не се изискват повторно. Това е едната посока. Другата е услугите да се организират като “епизоди от живота” на гражданите и “бизнес събития” за фирмите. Например, раждане на дете, регистрация на фирма, пенсиониране и т.н.
- Трудно ли ви е да обясните това на другите администрации? Като че ли има скептицизъм…
- Разбираме скептицизма и дори съпротивата на администрацията, защото всеки човек има нужда от зона на комфорт и се напасва към начина, по който функционира системата. Счита се, че е много трудно в рамките на един политически цикъл да се проведат сериозни промени отначало докрай, защото администрацията е консервативна система и е резистентна към реформи. Затова пътят е еволюционен – с ясно поставяни задачи и с видим ефект от тях, за да бъдат убедени всички, че едно или друго решение работи. Предизвикателство пред агенцията е да създаде възможност администрациите да разберат, да усетят смисъла и да прилагат електронното управление. Да разберат, че това означава по-ефективно предоставяне на по-качествени услуги, с по-малко ресурси, по-бързо и с по-малко напрежение и за служителите, и за обществото.
- Да поговорим конкретно, има ли начин хората осезаемо да усетят ефектите от е-управлението?
- Не си правя илюзии, че хора, които не ползват технологиите и процесите и нямат желание да се запознаят с тях, възприемат е-управлението като предимство. На тях обаче дължим намаляване на административната тежест. Пример за ограничаване на административното бреме чрез принципите и средствата на електронното управление е широко обсъжданата необходимост да се доказва обстоятелството, че един гражданин не е осъждан, от самия него чрез свидетелство за съдимост. В момента освен хартиено свидетелство за съдимост може да бъде издадено и електронно такова, но то пак се носи от гражданина в съответната администрация. Целта на внесените в Народното събрание предложения за изменения в 63 закона, които изискват принасянето на свидетелство за съдимост, е обстоятелството за това, че едно лице не е осъждано, да се установява от заинтересованата администрация служебно чрез достъп до съответния регистър. Това от една страна намалява административната тежест, защото гражданинът не вади и не носи, а от друга страна администрацията управлява по електронен път нужните й данни.
Целта е в законодателството да няма изискване за предоставяне на свидетелство за съдимост, като същевременно не се възпрепятства възможността хартиено свидетелство да бъде издавано при поискване, а също и когато е необходима санкция на съда в случай на реабилитация.
- Да разбираме, че след около година администрациите ще спрат да обменят хартия помежду си.
- До края на 2018 г. всички администрации трябва да обменят документите си по електронен път, което обаче не е същинско електронно управление. Разделяме много ясно обмена на данни между регистри, което е в сърцевината на електронното управление, и електронния документооборот. Електронното управление е насочено към услугите за гражданите и за бизнеса. Сега е нужно повече от месец една преписка да обиколи няколко ведомства на хартия. Ако е по електронен път, същата, но вече дигитална преписка, може да се придвижи в рамките на ден или два.
Същинските електронни административни услуги ще намалят до минимум физическия контакт между публичната власт и частните субекти, чрез виртуализация на внасяне, плащане и получаване на резултата.
- Кога тази възможност ще бъде факт?
- През 2018 г. ще завършим хоризонталните компоненти на електронното управление. Това са е-автентикация, е-плащане, връчване и т.н. Всички тези абстрактни понятия са технология, която в архитектурата на електронното управление ще бъде задължителна за всички администрации. Важното за гражданите обаче е лесно и достъпно да заявят и да получат желаната услуга. До момента всяка администрация самостоятелно е решавала какви услуги предоставя и как да удовлетвори своите клиенти. И когато се търси междуинституционална свързаност, става ясно, че системите са несъвместими, защото са правени на различни платформи. Давани са средства за отделни системи и сега отново трябва да даваме средства, за да ги интегрираме. Такъв е бил подходът досега и той е доказано грешен. Оттук нататък всички те ще бъдат подчинени на общи компоненти. Ще имаме една схема за електронна идентификация, една схема за електронна верификация и т.н. Отделните платформи по естествен път ще остаряват. След това ние ще предложим единно решение.
До края на годината ще се стремим да изградим т. нар. архитектурна рамка на електронното управление. Това не е просто нова стратегия, а система, която включва всички задължителни компоненти на е-управлението. Например, един гражданин трябва да има едно електронно ЕГН, което да отговаря на неговата виртуална идентичност, за да се предотврати отделните институции, според ведомствените си потребности, да изграждат собствени идентификационни системи.
- Образно казано, към края на тази година трябва да разполагаме с “железницата” на електронното управление.
Точно така. Забележете, че откакто съществува агенцията за е-управление, ние за пари не говорим. Първо ще постигнем резултат и след това можем да търсим възстановяване на разходи при използване на споделените ресурси, поддържани и разработвани от агенцията. Немалко предизвикателство е информационната инфраструктура – голяма част от базите данни са все още на хартиен носител, а не в цифров формат. Необходимо е да се дигитализират данните в тези архиви.
- Къде сме ние като общество в дигитализация на ЕС?
- В отделни направления, като политиката за отворени данни, сме в челото на класациите. Имаме над 1700 отворени бази данни и сме сред първите шест държави в Европа. Друг е въпросът, че ние ги отваряме, но кой се възползва от тях? Защото идеята на данните в публичното пространство е да има вторична употреба. Т.е. бизнесът да се възползва от тях, да ги обработва, да ги анализира и да ги използва в интерес на планирането и на бизнес решенията си. Понякога статистиката не дава огледална картина на ситуацията, но това не трябва да ни успокоява. Имаме голям потенциал, който за жалост отива не толкова в обществена полза, колкото в интерес на глобалния бизнес, който привлича най-квалифицираните ни специалисти.
Въпросът е възползваме ли се пълноценно от технологиите чрез дигиталните си умения. Е-управлението може да бъде катализатор за цялостно подобряване на дигиталните умения на българите.
- Ще доведе ли електронното управление до намаляването на числеността на администрацията?
- Противник съм на самоцелните политики за намаляване на администрацията. Досега те винаги са били свързани с редуциране на незаети бройки или на средствата за персонал. Правилният подход е за работата да се търсят хора, а не на хората да им се намира работа. Тенденцията е да се върви към споделени услуги, към намаляване на общата администрация, но по естествен път. Администрацията трябва да намалее след отпадане на нуждата от конкретна дейност. За това е нужен ясен модел на предоставяне на публични услуги. Намаляването на числеността на администрацията е функция, а не причина за по-доброто обслужване. Ако сега намалим механично администрацията, няма да получим по-добро обслужване. Ще го имаме, когато го направим по-добро.
Нашият гост
Росен Желязков е роден на 5 април 1968 г.
Магистър е по право от Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Секретар на Столична община oт 2003 г. до 2009 г. Главен секретар на Министерския съвет до 2013 г.
Ръководи и участва в процесите на изработването на редица концептуални и стратегически документи и програми в областите на електронното управление, местното самоуправление и местната администрация, публично-частното партньорство. Участва в стратегическото планиране и разработването на политиките в областта на държавната администрация и електронното управление.
От 30.09.2016 г. е определен за председател на Държавна агенция “Електронно управление”.