Тези хора нямат капацитет и действат като членове на организирана престъпна група
Беше пропуснат огромен шанс с правителството, предложено от ГЕРБ
Започна новият политически сезон. Какво вещае той? Ще има ли правителство в сегашното Народно събрание? Кои са парадоксите в днешната българска политика и имат ли те връзка с психиатрията? А как г-н Росен Йорданов прочете декларацията на ПП, с която искат подкрепа за втория мандат?
- Започна новият политически сезон, господин Йорданов. Какво да очакваме от него, какво определение бихте дали за досегашната дейност на 48-ия парламент?
- Дейността му е по-различна от тази на предишния, но в крайна сметка не достатъчно задоволителна поради много фактори, които всъщност се развихрят извън парламента. Този политически сезон като че ли съдържаше повече надежда за обществото, на което вече натежа тази вакханалия, която бе създадена преди две години и вече сме в процес на осъзнаване на травмата. Използвам все повече клинични понятия от психиатрията...
- Ами нали сте психолог...
- През лятото на 2020 година, когато започнаха протестите, бях един от първите, които казаха, че ще достигнем един мазохистичен триумф и така горе долу изчерпих всички клинични пътеки в психиатрията. Психичните заболявания имат различни акценти. Някои са свързани със загуба на представата за реалността и затова са удобни за метафори, други са свързани със загуба на емоционален комфорт, най-общо казано, и една част от тях касаят поведението – как би било то възприето от гледна точка на морала и отношението към реда и нормалността. Но си мисля, че минахме през биполярни фази, през натрапчиви фази, през мании и все повече като че ли у хората се натрапва впечатлението, че трябва да се се върнат към нормата, към това да не се нарушават основни права и опори в живота срещу това, по което една част от обществото се подхлъзна. Асоциалните прояви започнаха много отдавна...
- Предполагам с погазването на Конституцията...
- Точно така, и продължиха с незаконните арести. А асоциалното е в основата на това, за което най-много крещи една партия - „Продължаваме промяната“ и нейни представители, която дойде със знамето на антикорупцията, а всъщност с всичките си действия показват и демонстрират уклон към асоциалното. Това го забелязвам дори в декларацията, която те пуснаха във вторник. Четох интересни коментари като „тюрлю гювеч“ и други. Всъщност няколко неща ми правят впечатление. И тук ще направя препратка към асоциалното.
- Кажете ги!
- От една страна, това е документ, който много прилича на план на първична комсомолска организация, там имаше срок до еди кога си, отговорник еди кой си. Второ, не можеш да кажеш, че целта е промяна примерно на начина, по който се избират шефовете на НСО, ДАНС и т.н. Това не може да бъде цел, защото е нонсенс. Промяната е състояние, което е перманентно, то не зависи от хората, то е нещо, което се случва, тя е неизбежна. Описано по този начин, това е една неяснота. И стигаме до асоциалните неща – има откровени провокации към правовия ред, към нормалността. Вметките за КПКОНПИ, за комисии, които да контролират прокуратурата и съда – асоциацията с болшевизма все повече се задълбочава. Извънредните комисии, чрезвичайните комисии – такива неща в 21 век да се предлагат е трагично. Като цяло това е асоциално действие – да нарушиш нормалността, да я предизвикаш. Дали е на индивидуално ниво психопатия или просто социопатия... Отварям една скоба – социопати са мафиотските организации, които имат свои си правила и ред и не зачитат общоутвърдените. Пак виждаме посоката – разтройството, от което страдаме, е всъщност двубоят между нормалността, т.е. придържането към някакви принципи, правила и норми и нарушаването на тези норми. Един социален антрополог каза, че става все по-нецивилизовано.
- Ами точно затова става.
- Изнасилването на естествения ход на нещата води дотам. Не бива да забравяме, че тези процеси бяха буквално изнасилени. Естественото желание на хората да си оптимизират живота, да се поправят грешки, допуснати при предишни управления, намирането на ефективни начини това да се случва, бяха превърнати в някаква псевдореволюционна амалгама от копнежи, желания и антисоциални действия. И сега ПП пак предлагат същото. Ако има нещо различно между предишния и сегашния парламент то е, че все повече политически субекти някак си започнаха интуитивно да осъзнават, че се отиде много далеч отвъд нормата. Хората трябва да разберат, че нормалното в едни общества е да се гласува за утвърдени политически субекти. Когато един народ се стреми непрекъснато на всеки избор да търси някакви спасители това означава, че обществото не е достатъчно стратифицирано като култура и начин на мислене и възприемане на реалността. Нормалните демокрации имат утвърдени и стабилни политически субекти, които не изчезват от хоризонта...
- Във Великобритания и САЩ има партии на по повече от 200 години...
- Това е нормалното. Едните се справят добре, получават доверие, другите – не. Но те не изчезват. Затова правят еволюции, развиват се, променят се вътрешно. Това е естественият процес. Всякакъв вид спекулации у нас в тази посока показват, че ние като общност не сме достатъчно узрели. Лошото е, че в последните две години този крехък консенсус, който беше постигнат, беше брутално провокиран. Ако трябва да цитирам господина, обитаващ „Дондуков“ 2, той изрече дума, която пак ни препраща към асоциалното – шарлатаните са хора, които извършват организирани измами.
- Как си го обяснявате случващото се сега - първата сила получава мандат, обявява приоритети, втората ги не ги приема. После втората получава мандат, обявява същите приоритети, но пък първата не ги приема...
- Те само като опаковка изглеждат същите. Въпросът е защо може да се предлага едно и също и да има взаимно отричане. Най-лесното е да се каже – ами това е риторика, която ни подготвя за предстоящи парламентарни избори и всеки се опитва да се отърси от отговорност. Но всъщност липса креативност и изобретателност как да се направи това. Ето слушам сутринта господин Настимир Ананиев, напоследък често го цитирам, но явно ми се очертава като голям любимец. Имах асоциация с годините, когато работех като криминален психолог и разследвах престъпления. Един човек, извършил престъпление, те гледа в очите и казва – не, това не е така, знаейки много добре, че го е извършил. И Ананиев с апломб на човек, който абсолютно не го интересува истината, дори не поляга усилия в отричането. Чисто и просто отрича. Дори не поляга усилия да си даде сметка, че това отричане в тази ситуация изглежда нелепо. Това се получава, когато човек вътрешно е влязъл в дълбоко дефанзивен режим. Липсата на креативност издава това, че хората или се движат по някакви опорки и повтарят като папагали едно и също, или толкова дълбоко са поставени в клишето, че не могат да измислят някаква подробност, която да придаде малко по-различен смисъл на това, което казват. Няма как да повярват хората на един човек, който първо казваше, че ГЕРБ са виновни, а после – защо ГРБ не подкрепят втория мандат. Няма никаква логика – нито политическа, нито морална.
- Да, получава се парадоксът свалените от власт с вот на недоверие да искат свалилите ги от власт да ги подкрепят, за да дойдат те отново на власт...
- Лесно е да кажем, че това е политическа шизофрения, но пак се връщам към основния въпрос – нарушаване на контакта с реалността. Истината е, че те сами се свалиха от власт. Толкова бързо сурване надолу аз не съм виждал. Толкова бързо да покажеш на всички, че си неспособен и нямаш капацитет. Тези хора се опитват да прикрия, че нямат капацитет и действат като членове на организирана престъпна група. Те говорят като мафиоти, които отричат абсолютно всичко, те не мислят със собствените си глави и повтарят това, което босът е казал. Наистина така изглеждат. Контактът им с реалността всъщност е опосредстван от някакви други намерения на някакви други хора. Те не говорят и не мислят автономно и действат по заръката на някой, който има откровено асоциални намерения и наклонности.
- Играта на мандати отива към края си. Кой според вас трябва да получи третия? Има ли смисъл изобщо да се прави правителство в този парламент или направо да се отива към избори?
- Не мога да кажа дали има смисъл или няма, защото има много промени, които поне част от обществото не ги вижда. Ако кажем няма смисъл – да, то изглежда логично и естествено предвид отношенията, които са изградени и фантазиите, които всеки има за евентуално следващо успешно представяне. Но нека да не забравяме следното. Онзи ден пазарувах следновогодишно и продавачката каза – аз си мислех, че сме в криза, а колко пари бяха изхарчени, направо не можех да повярвам. И си зададох въпроса кои пари харчим ние? Уважавани икономисти казват, че това са парите на нашите деца и внуци. Да напомня, че през 2014 година платихме последната вноска по заема, който бяха взели нашите дядовци и бащи за да имат усещането, че са живели в добра държава. През 80-те години бе натрупан гигантски дълг и всъщност го изплащахме моето поколение и по-младите. Разбирате ли колко илюзорно и тъжно е всичко? И това е разликата между левия и десния политик. Десният човек си дава сметка, че не трябва да оставя дългове на децата и внуците си. А сегашното лудо харчене се дължи на ударното взимане на заеми през 2022 година от правителството на ПП, ДБ, БСП и ИТН. Знам само, че беше пропуснат огромен шанс с правителството, което бе предложено от ГЕРБ. Неговият състав показваше, че това са хора, които веднага могат да започнат да работят. Затова не мога да отговоря дали е добре или не е добре да има правителство в този парламент. Мислех си, че най-доброто бе да има правителство от хора, които могат, защото се нагледахме на хора, които не могат, и това да стабилизира държавата. Колкото и болезнено да е, ще трябва май да изядем солта докрай. Въпросът е дали хората искат да живеят в обстановка, която вещае несигурност и абсурди, които трябва да приемат за норма, или да се върнат към някакво състояние на нещата, което има дава добри перспективи.
- Има анализатори обаче, които твърдят, че нещата в България са прекрасни...
- Те се изявяват повече като клакьори на кръговете около ПП. За мен това е симптом. Много угодно започнаха да изсипват всичкия огън и жупел, който интелектуалният им капацитет позволява, върху президента. Аз съм последният човек, който ще го защитава, но когато той вдигна юмрука, тези хора бяха на съвсем различно мнение. И си зададох въпроса защо го правят?
- И отговорът е...
- Смятам, че това е единствената удобна тема, с която мога да изразяват уплаха и страха си от това, което се случва, че все повече в държавата се установява криминогенна обстановка. И за да не критикуваш своите хора, забравяш, че преди това си хвалел президента и почваш да го атакуваш и той да концентрира всички грехове, които своите хора са извършили.
- Е, и неговите грехове са големи...
- Да де, ама според тях излиза така – бащата да поеме цялата отговорност за престъпното поведение на синовете си, защото той ги е създал, възпитал и насърчил. Да, бащата носи отговорност, но синовете също трябва да понесат своята. А тези анализатори се опитват да снемат напрежението от синовете, защото за тях просто няма какво добро да се каже. Един анализатор в началото на годината вещаеше едни неща, после си пусна брада и по средата на годината започна да говори различно и в края ѝ – съвсем трети и да твърди, че държавата се развивала прекрасно. Този господин продължава да търси позитиви на отминалия период, но той е единица, повечето се насочват към бащата.
- Защо според вас Радев така проточи връчването на мандатите? Какво преследва с това – продължаване на едноличната му власт със служебни правителства?
- Той се опита да наподоби президентската институция на тази на своя ментор, но в международната обстановка, в която този ментор се постави, не съм убеден, че вече му се услажда толкова много властта. Факт е, че последното му служебно правителство някак успя да намали скоростта на падане, с която се движехме до средата на миналата година. В него бяха назначени нормални хора, за разлика от предишните, където витаеше болшевишкия кагебист господин Рашков. Но въпреки всичко рейтингът на Радев пада непрекъснато и това ще продължи.
Нашият гост
Росен Йорданов е магистър по социална психология от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по психология в МВР и един от известните специалисти по криминална психология с повече от 20 години практически опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и различни криминални разследвания и кризисни преговори. Управляващ съдружник в консултантска компания за управление на човешки ресурси.