Росица Кирова, водач на листата ГЕРБ/СДС за 5 МИР-Видин пред Труд
-За „едно кафе време“ ви изключиха от партията „Има такъв народ“, госпожо Кирова. Защото беше кафе с премиера Борисов, или защото координаторите трябва да имат разрешение като пият кафе?
-Защо? Може би, защото в онзи момент не беше рейтингово да пиеш кафе с Борисов. Обществото ни бе въвлечено в редица скандали, с които фокуса от важните теми бе изместен към вечния безплоден хейт. Едно смърфче вечно мразеше. Та дори и мразеше да мрази... Ако помните анимацията. В онзи момент бе модерно да си на Росенец. Или да се възмущаваш от корупцията на площада, след като през деня си подал поредната двадесетолевка на скрития в храстите катаджия. Вълната беше друга. Очакванията различни. Вредеше на рейтинга. Ако бях пила кафе с Борисов, когато Слави срамежливо го интервюира в студиото на БТВ, може би нямаше да им направи впечатление. Както и ако го бях правила през годините, докато искам лични услуги или плача на рамото му, обгръщайки фигурата му с влажен поглед и мечтания. Направих го с ясното съзнание, че няма да се хареса на умниците, които след реално партньорство с него, дълго и нездравословно обожествяване и стотици вечери, кафета и софри изведнъж откриха, че не е престижно. И че не бил подходящ. Пък и пих кафе на публично място. За да си говорим за някакъв тунел, за Видин, за северозападни неволи. Явно не са важни мотивите, а как изглежда това за публиката. Как изглежда за "драгите зрители"... В онзи момент много хора повярваха, че новите месии имат решения. Аз също вярвах, че един от новите проекти може да промени обществото ни. И от ентусиазъм пропусках факта, че не проекта, а идеите около, които събира хората са важни. А идейната база така и не се появи. Първо събрахме хората. Недоволните. После започнахме със заповедите и забраните. И никога не се проведе обсъждане, разговор сред членовете как, какво, на каква основа ще направим, каква ще е нашата идеология, онова което да направи от група хора съмишленици. Правила за поведение в партията на Слави към онзи момент имаше само в главата на някой пишещ сценария. Аз не съм врачка. А и никога не съм мислела, че ще участвам в проект, където някой ще си позволи да се държи с мен като с вещ, като с предмет. А доколко е укоримо да благодариш на действащ министър-председател за спазен ангажимент и изпълнено гражданско искане, може да решите сами. Била съм винаги конкретна и обоснована в отношението и критиките си към властта на местно и национално ниво, но това не ме прави екзалтиран площаден или студиен кресльо. Когато недоволствам, предлагам и решения, готова съм да поема и отговорност. Кафето с Борисов бе важно за това, което с видинчани и "Единни за промяна" правим от години. Елементарно възпитание и прагматизъм.
Площадните и студийни кресльовци не предлагат решения, а само лозунги
-Какво обещавате на Видин сега и след 4 години ще го имат ли съгражданите ви? Много години в този край получавате само обещания.
- Факт. Обещанията бяха много. Направеното за Северозападна България крайно недостатъчно. Хаотично. Извън обичайните дейности, концепция за развитие на нашия регион липсваше. И докато региони като Пловдив и Бургас се развиваха стремглаво, ние останахме в 90те и започнахме да се топим. Няма да обещая цветя и рози. Това ни се обещава от времето преди 89-а. От всички с власт. Ще работя за довършването на проекта за скоростен път от Видин до Ботевград. Ще направя необходимото в срок от 3 години този път да е построен. Ще продължа да настоявам за пълно приключване на процедурите за тунел под Петрохан и пълна проектна готовност най-късно до 2024та. След това ще работя за привличане на инвеститор или просто за намиране на финансов механизъм за строителството. Ще настоявам за целенасочена политика с ясни преференции за инвеститорите в област Видин и регионите, които днес значително изостават в икономическото си развитие. Ние трябва да променим модела на регионално планиране, за да спрем обезлюдяването на периферията. Ще работя за адекватна вътрешна свързаност в Северозапада и максимално използване на местните ресурси, за да бъде създадена възможност за развитие, без да се залага на нереални очаквания. Ще работя за региона си и ще направя необходимото, за да видите защо Видин е различен и заслужава усилията ми.
-Какво успяхте да свършите с гражданското обединение „Единни за промяна“ за видинчани?
- "Единни за промяна" е рожба на общественото недоволство във Видин. На желанието ни да променим средата, града си, региона. Нашето гражданско обединение се роди през 2015та и събра стотици вдъхновени видински граждани, за които промяната е не само дума, но и спасителен пояс. Възможност да останат, да оцелеят, да се развиват. Загубихме изборите. Вторият тур ни показа, че сме недостатъчно, въпреки убедителната победа на първия. Но събудихме Видин. Това е нашата първа победа. Въпреки партиите и въпреки това, че бяхме опозиция. Опитвахме се да накараме нашите местни представители да ни чуят. Да извикаме. Отново, за да ни чуят. През 2016та организирахме инициативен комитет по въпросите на Референдума. Публично защитавахме идеята за мажоритарност в изборите, защото вярвахме и още вярваме, че на обществото ни са нужни личности, преди послушни партийци. Събрахме над 4500 подписа и говорихме и разяснявахме на всеки един подписал се при нас защотова е важно. Днес си давам сметка каква утопия е това да допуснеш, че защото някой го декларира наистина желае мажоритарни избори и личности в НС. В офиса на обединението и до днес се срещаме с граждани. И правим онова, което правят обществено отговорните организации, които имат ясна цел. Ние се събрахме, за да направим Видин и региона по-хубаво място за живот. През 2017-а започнахме гражданска инициатива във връзка с пътя до Видин. През 2018-а протестирахме няколко месеца. С ясни и конкретни искания. През последните три години упражняваме граждански контрол на процедурите. Съдействаме активно и работим буквално с институциите, за да може да ускорим процеса и да доведем този толкова важен за Северозапада проект до успешен край. Същото се отнася и за тунела под Петрохан. Ние успяхме да върнем този проект на масата за преговори на правителството. Днес това е един от приоритетите в програмата за регионално развитие. Онова, което правихме и правим, макар и да е мъничко понякога, показваше на съгражданите ни, че заедно можем всичко. Обединява ни Видин. И именно по отношение на Видин не правим компромиси. Постиженията ни са скромни. Накарахме видинчани да повярват, че заедно може да променим средата и града си към по-добро. Кой друг тук може да се похвали с това?
-В кои ресори се чувствате най-сигурна? В кои комисии на 45-то Народно събрание бихте искала да работите?
-Работя в производствения сектор от 2005та. Управлявам процеси и смея да кажа, че съм добра в това, което правя. Занимавах се и със зелена енергия,изградихме и присъединихме малък соларен парк с инвестиционна цел. Собственик съм на пристанище на река Дунав и познавам проблемите свързани с транспорта и инфраструктурата. От 2007-а се занимавам с Устройство на територията. И през годините това стана сфера, в която определено мога да бъда полезна. Комисии? Регионално развитие, Транспорт, Енергетика. Пътят до Народното събрание е дълъг. И се надявам да присъствам там като отбор. Отборът на Видин днес е листа 28, млади, образовани и почтени хора, с експертиза и житейски опит. Хора, обединени от желанието си да развият региона и да спрат процеса на обезлюдяване тук. Ще разчитам на "Единни за промяна" и на всеки един от листа 28 в бъдещата си дейност. Защото истинските решения и успехи винаги са плод на колективен труд.
Росица Кирова е родена през 1970 г. във Видин. Тя оглави протестите за изграждането на нов път до Видин и тунел под прохода Петрохан, а след като бе в партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“, изненадващо бе изключена, защото пи кафе с премиера Бойко Борисов. В момента Росица Кирова води листата на ГЕРБ във Видин и продължава да работи с гражданското си обединение „Единни за промяна“.