По 1000 лв. ще внесат днес Румен Петков и Цветан Антов за учредяване дарителска сметка за изграждането на паметник на Девета плевенска пехотна дивизия. Това обявиха двамата на пресконференция в клуба на БТА - Плевен. Те се надяват към инициативата да се присъединят общински съветници, политици, както и широк кръг от плевенската общественост. „Особено ценни са даренията, които ще направят наследниците на воювалите в знаменателната битка“, подчерта Петков. Той припомни, че идеята за изграждането на такъв паметник е на 101 години. „През 2015 г. въпросът отново беше повдигнат, но резултат нямаше и тогава. Надеждата е с широката подкрепа, заявена при учредяването на инициативния комитет в петък, най-после идеята да бъде осъществена“.
Историята:
Битката при Дойран на 18 и 19 септември 1918 г. е най-големият воински капитал на България в световната военна история. Тактиката и стратегията, които прилага ген. Владимир Вазов в Дойранската епопея, като командир на „Девета пехотна плевенска дивизия“, са оценени и изучавани във всички военни академии в света, дори в Япония.
Невероятен е героизмът на нашите воини, които след три години позиционна война на Южния фронт са безкрайно уморени. При Дойран няма никой друг освен Девета дивизия срещу обединените сили на англичани и гърци плюс невероятната подкрепа – боеприпаси, храна и разузнаване с аероплани, които те получават от САЩ. Англичаните не пестят нито боеприпаси, нито жива сила. Девета дивизия не само удържа позицията, но преминава в контранастъпление.
Всяка завладяна позиция е била връщана от нашите войници с атака на нож. Победата става възможна благодарение на образцово укрепена позиция край река Вардар, създадена от главнокомандващия Девета дивизия ген. Владимир Вазов. Под нестихващия обстрел са оцелели само бетонните скривалища и наблюдателници. 518 са жертвите, които дават българите, срещу 11 548 на вражеската страна, въпреки многократното превъзходство във въоръжението на англичаните.
Единствено и само заради тази победа при Дойран, при сключването на ”Солунското примирие” не се допуска сръбските и гръцки войски да окупират България.
Идеята за паметник:
* На 28.VI.1917 г. във Военния клуб на София се открива Войнишка индустриална художествена изложба, организирана о т 9-а пехотна Плевенска дивизия. Идеята се заражда на фронта, като целта е с получената сума да се постави началото на един фонд за паметник на дивизията.
* На 2.XI.1927 г. офицерите от Плевенския гарнизон решават да се пристъпи към събиране на средства за усилване на фонда за паметник. Те получават разрешение за организиране на парична лотария. Предвижда се отпечатването на 500 000 билета на обща стойност 5 млн. лв. Само за около 3 месеца са пласирани лотарийни билети за около 3 млн. лв.
* На 9.X.1932 г. са положени основите на Военния клуб в Плевен, открит официално на 19.XII.1934 г. Тогава в близост до него е положен основният камък за паметник на падналите във войните от 9-а дивизия, чества се и 100-годишнината на църквата „Свети Николай“. В тържествата участва и цар Борис III, който дарява 20 000 лв. на фонда.
* През 1936 г. конкурсът е официално обявен. Журито, начело с генерал-майор Недев, решава, че предложенията не са задоволителни и обявява втори. Междувременно издигането на паметника се обвързва с цялостно градоустройствено решение на новия централен площад. Проектант е софийският архитект Владимир Хашнов. Паметникът трябва да бъде в западната част на площада. Около него ще се издига колонада, която насочва вниманието към Военния клуб.
* Новият конкурс за паметник е предвиден за март 1937 г. През това време се сипят безкрайни жалби от собственици на сгради, които трябва да бъдат отчуждени. Започва подготовка за нов градоустройствен план.
* Програмата за нов конкурс е публикувана едва през февруари 1941 г. Според нея паметникът ще бъде издигнат „по оста: входа на областната палата – средата на военния клуб, на около 12 метра западно от канала“ и ще струва 3 милиона лева.
* Предвиденият за 13.VIII .1941 г. конкурс отново е отложен – за 13 декември, с мотивировката „да се даде възможност на повече участници и за по-завършени проекти“. Това ново отлагане ще се окаже фатално. Нови дискусии по градоустройствения план, както и военновременната обстановка оставят нереализирана една благородна идея, напълно забравена в последвалите я десетилетия.
*През юни 2013 г. с писмо до кмета представители на Военно-исторически музеи, Регионален исторически музей, държавна агенция „Архиви“, дружество „Краезнание“ предложиха в бъдещия бюджет на общината да се предвидят средства за организирането на конкурс за издигане на паметник в чест на загиналите воини.
*На 25 март 2014 година е определено мястото „за поставяне на монументално-декоративен елемент – паметник на Девета плевенска дивизия във връзка с отбелязване на 100-годишнината от началото и хода на Първата световна война“.