Обединената левицата може да сложи началото на края на държавната криза
Много е важно съдът да не се възприеме като активен участник в политическия живот и в настоящия изборен процес, за сметка на лявото и въобще за сметка на автентичните солидни политически партии, защото в търсене на „Новия“, обикновено зачеркваме собствената си перспектива, казва лидерът на АБВ Румен Петков. Разговаряме с него за поредните предсрочни парламентарни избори и политическата криза, която може да ни тласне и към още един парламентарен вот след няколко месеца. Обединената левица е алтернатива и е изход от кризата, защото държавата, държавността, институционализмът са вкоренени в политическата мисъл и поведение на лявото, казва Румен Петков.
- Господин Петков, може ли седмите предсрочни парламентарни избори да се проведат без участие на две от основните политически сили - БСП и ДПС, предвид процесите, които наблюдаваме и в двете формации, влизането в юридически казуси относно легитимност на решения, представителност?
- Това е една страшна перспектива, защото от една страна БСП е партия със столетни традиции, активен участник в политическия живот и в самите промени през 1989 година. А ДПС има своето място и роля в цялото ни развитие през тези години, включително в съхраняването на гражданския мир. При БСП съдът не би трябвало да взема активно участие в политическия живот, тоест, в определянето на това, как ще изглежда БСП и тази съдебна сага трябва да приключи час по-скоро и да се даде възможност на една от традиционните партии да формира и коалицията, да структурира и левицата, да подготви платформата - което се и прави към момента. И да участва с ясното си лице и целия си мащаб в изборния процес. При ДПС проблемът очевидно е достатъчно тежък, там сблъсъкът освен уставен, ще има организационен и политически характер. Но това са драмите на днешния политически живот и всеки от нас трябва да направи своите избори. Като имаме предвид, че „Величие“ се разпаднаха, а ППДБ очевидно имат тежки вътрешни проблеми и не знаем Христо Иванов като пенсионер накъде ще тръгне, общата политическа картина е катастрофална.
- И това ли трябва да преживеят все по-малкото избиратели - да наблюдават съдебните саги за политическото представителство, а не да решават за кого да гласуват според идеи за управление, програма, икономически цели, примерно?
- Благодаря за това конкретизиране, защото и на тези избори политиците като че ли не търсим избирателя за подкрепа на политики, а го търсим да му обясним кого мразим повече. Нещо повече, да го занимаваме чрез съда с нашите организационни и политически проблеми. Има политици и формации, които години наред спекулират с мантрата „Дайте ни доверие, в името на съдебната реформа“ или „Дайте ни доверие, за да променим Конституцията“. И всичко това катастрофира пред очите на обществото, но въпреи това тези хора имат своите избиратели. Без значение, че конституционните промени бяха гаранцията за катастрофата, която настъпи, включително с елементи на конституционна, а не просто на политическа криза. Оставяме на страна, че занимавайки се със седмите поредни парламентарни избори, някак между редовете и между другото минават информациите за поредния чуждестранен инвеститор, който се оттегля, не се обръща внимание на намаляващите инвестиции в страната. Не се говори за влошените икономическите показатели, но не медиите са виновни за подменения дневен ред, а политиците. Защото медиите просто показват какво се случва в парламента. Проблемът с липсата на политики, на визия за развитие, се компенсира със заливането на обществото с разправии, които са много далеч от политическия живот на всяка нормална държава. Свидетели сме на подмяната на реалния политически и икономически живот и затова в момента сме свидетели на тези 60 процента негласуващи българи. Но като казвам 60 процента негласуващи, ние продължаваме да не виждаме неадекватното си законодателство, защото според изборното ни законодателство, гласуването на избори е задължително. Това значи, че ние имаме вече 60 процента закононарушители. Защо се дразним на нарушенията на Закона за движение по пътищата, на нарушаване на забраната за тютюнопушене на закрито, а не се дразним от нарушението на изборния закон? Свели сме правния нихилизъм до една нула, за която са виновни всички тези, които спекулират със съдебна реформа, с конституционна реформа, правова държава и така нататък, но продължаваме да ги търпим. Резултатът е този - съдът ще решава коя партия как ще изглежда.
- Затова ли толкова обстоятелствено народни представители акцентираха върху фигурата на МВР-министъра? Каква е ролята на министъра на вътрешните работи в изборния процес?
- Да се върнем на начина, по който се назначава този министър, който и да е той, в което и да е ведомство. Това са конституционните промени на същите тези, неумни правни нихилисти, които в името на измамата на обществото „ние правим съдебна реформа“, „Ние правим конституционна реформа за ново устройство на държавата“, предизвикаха целия този хаос. Но вместо да се извинят на обществото, те продължават да спекулират. Чувам, как един бивш министър на електронното управление и настоящ депутат обяснява, как разполагал с информация, че назначеният служебен министър на МВР е на Делян Пеевски. Нека този депутат да каже кой му даде информацията и да се дадат публично аргументите, че този човек е на Делян Пеевски. Защото аз разполагам с информация, че в Ловеч е построен завод за електрически автомобили и тази информация ми я даде от Кирил Петков, чуха го и всички българи.
- Но всички знаем, че обявеното строителството на завода за електромобили по време на управлението на „Промяната“ не се състоя, нали?
- Сега, че Кирил Петков е натурализиран измамник, това вече го знае цяла България, включително и тези, които гласуват за него. А дали е канадец или българин, това е друг въпрос. Но нека сега упоменатият депутат от ПП да каже на него кой му е дал информация за министъра на вътрешните работи Атанас Илков, че е човек на Делян Пеевски. Защото пак казвам - моята информация за завода за електрически автомобили е от Кирил Петков. Тези хора не предлагат политика, те живеят от измами. Измами като „Ние ще се борим с Пеевски“, а се оказва, че те се борят кой по-удобно ще седне в скута на Пеевски. Обществото трябва да види тези проблеми и на предстоящите избори да ги зачеркне - да премахне проблемите и най-вече техните носители.
- Ще се случи ли лявото обединение, за което работите от толкова време или точно на финала съдебните въпроси по представителството на БСП може да се окажат препъни камък?
- Много е важно съдът да не се възприеме като активен участник в политическия живот и в настоящия изборен процес, за сметка на лявото и въобще за сметка на автентичните солидни политически партии, защото в търсене на „Новия“, обикновено зачеркваме собствената си перспектива. Лявото обединение се случва. И то с изключителната воля на всички участници в процеса, бих си позволил да кажа - на първо място с участието на ръководството на БСП. С изключителна интензивност се подготвят политики в 10 сектора и се надявам, че ще имаме възможността да ги представим пред обществото. Подчертавам, че говоря със самочувствието на човек, който не е кандидат, но като човек, който активно участва в процеса на консолидация. И не съм кандидат не защото има от какво да се безпокоя, а защото добре разбирам очакванията на обществото и виждам изключителния потенциал, който обединяващата се левица има. Тук говоря за интелектуален, политически, организационен и човешки потенциал. И на този потенциал трябва да му бъде предоставена максимална територия за размах.
- Кога имате готовност да представите лявото обединение, как ще се казва то?
- Много се надявам до края на тази седмица въпросът с името на коалицията и Договора между формациите в нея да приключат. По същество Договорът е готов, но всички си даваме сметка, че името на коалицията зависи от намесата на съда в политическия живот на страната, защото, ако съдът вземе едно политическо решение, свързано с БСП, посоката е една, но ако се съобрази с решенията на Националния съвет на БСП и с волята на социалистите - посоката е друга. Има решения, които се обсъждат и в двата варианта, но това съдебно притискане, по мое мнение, е недопустимо.
- Ще успеете ли с лявото обединение да си върнете част от риториката, която през последните години чисто пиарски се ползва много успешно от партии като „Възраждане“, например?
- Аз имам убеждението, но се надявам, че гражданите са видели кой командваше парламентарната група на „Възраждане“ в парламента. Когато определени външнополитически тези са спекулативни и са породени единствено от предстоящи избори, а не от въпрос на съзнателна политика, тогава нещата не са добре първо за тези, които го правят и второ - за тези, които се повличат по това. Ето, например относно форума на БРИКС в Москва (представители на „Възраждане“ участват там, б. а.) - няма да коментирам, че някой си плаща, за да участва в международен форум. В случая става дума за форум, който се занимава само с местните политики, с политиките на общините, на регионите. Това е Международен общински форум на страните от БРИКС. В този форум участват кметове на общини, на села и съветници. И наши депутати, за които клетвата на българското правителство в парламента очевидно не е толкова важна, а по-важно е да се покажат на снимка от Червения площад и от българската кръчма на улица „Арбат“. Лично аз не приемам такъв подход, но те така са решили - така са направили. Важно е всички ние да го видим и да осмислим отношенията ни с Русия и спекулативното показване на отношение към Русия, защото това са две съвършено различни неща. Казвам го не като упрек, но отношенията с Русия са изключително важни, защото ние отиваме към период, в който Европа ще се нуждае от мост към Русия и този мост трябва да бъде България. Но когато спекулираме и единствената ни цел е да се покажем на снимки в социалните мрежи и свиваме битката за отношенията ни с Русия до препратка към уж филмово заглавие - за няколко избиратели повече („За няколко долара повече“. оригинално загл. на уестърн, б. р.), тогава нещата стават пошли и будим повее въпроси в нашите партньори, отколкото отговори. Нека се ползват всички канали за нормализиране на отношенията, но това не трябва да бъде грозновата спекула, защото хората разбират кой и как се опитва да ги използва, а това никъде по света не се толерира.
- Колко вероятно е да отидем и на осми предсрочни избори след още няколко месеца?
- Общата политическа картина е много тревожна и не е невероятно. Единствените, които излъчват стабилитет в момента сме „ЛЕВИЦАТА!“ и ГЕРБ. Това са реалностите. Консолидиращата се левица е бъдеще и тя е реалната и истинската алтернатива на безумието и безродствието, което ни залива през последните три и повече години от парламента. Стигнахме до там в готовността да демонстрираме неграмотност на всякакви нива, че на 24 август, когато честваме Шипченската епопея, по една от националните телевизии в репортерка каза, че „турските четници атакуват върха, но нашите пазители съумяват да спасят паметника на него“. Този репортаж показа дъното, до което сме стигнали като общество, дъното в образованието ни. Потресаващо е! За разрушаването на държавността и институционализма в България не е необходим сценарий, защото това е факт. Но нека началото на края да го сложим на 27 октомври - обединената левица е алтернатива и е изход от кризата, защото държавата, държавността, институционализмът са вкоренени в политическата мисъл и поведение на лявото. Ние виждаме, че за всички тези измислени герои, които сега се разхождат из парламента, институционалната агресия е въпрос на осъзната необходимост. Левицата е тази, която не допусна да бъде въвлечена в такъв тип поведение и затова тя може да сложи началото на края на тази държавна криза. Доверието за обединената левица е решение за бъдещето.
Нашият гост
Румен Петков е роден на 23 юни 1961 г. в Плевен. Бил е кмет на родния си град, министър на вътрешните работи, няколко мандата народен представител от БСП. Един от съучредителите на партия АБВ. От третия конгрес на АБВ е председател на партията. Петков е сред най-активните инициатори на лявото обединение “ЛЕВИЦАТА!”. Семеен, с двама сина.