Докато Министерството на външните работи безпрецедентно предупреждаваше чрез посланика на Турция у нас властите в Анкара да не се намесват във вътрешните работи на България, посредством предизборната агитация на турски министър в полза на една политическа партия у нас, българска държавна институция анонсира готовност да извърши не по-малко нарушение на изборното законодателство, а дори и грубо да погази Конституцията.
Организирането от Върховния касационен съд на конференция “Румънският опит: Антикорупционни институции и мерки” десет дни преди предсрочния парламентарен вот не е нищо повече от прякото въвличане на най-висшата съдебна инстанция в предизборната кампания.
С този си акт, председателят на ВКС Лозан Панов не просто изпълнява нарежданията на кукловодите си от олигархичния кръг “Капитал”, но и превръща институцията, която ръководи, в своеобразна квартална партийна организация на хибридния политически проект на обвиняемия олигарх Иво Прокопиев.
За втори път в рамките на по-малко от година и половина съдия № 1 планира да използва зала “Тържествена” на Съдебната палата за политическа агитация. Първият път беше на 11 декември 2015 г., когато Лозан Панов изчете предварително написана му реч, която имаше за цел да героизира случилото се два дни по-рано позорно абдикиране от властта на провалилия се като министър на правосъдието Христо Иванов.
Сега Панов отново е активиран от държащите го в зависимост олигарси, за да обслужи Иванов - този път в качеството му на номинален председател на “Да, България”. Както и в края на 2015 г., когато Панов рецитираше, че не се “страхува”, така а и сега, речта му сигурно ще бъде писана от съветника на Росен Плевнелиев – Кристиан Таков, един от менторите на политическия проект на олигархията.
Намеренията на кукловодите, които дирижират поредната акция за превземане на съдебната власт, са дотолкова прозрачни, че дори родиха следния анекдот: "Не на страха", втори сезон. Сценаристи: Христо Иванофф, Калин Каскетски, В главната роля: Лозан Панофф.
В самото провеждане на събитието няма нищо лошо, ако инициаторите бяха водени от искрени намерения, а не от користни цели, за постигането на които са готови да погазят изборно законодателство, Конституция и неписаните морални и етични норми, които дори в България е добре да се спазват. Целите на олигархията, която е истинският организатор на конференцията “Румънският опит: Антикорупционни институции и мерки”, са най-общо три: в краткосрочен план – финал на предизборната кампания на политическото ГМО “Да, България”, в средносрочен – старт на кампанията по избор на нов състав на Висшия съдебен съвет, а в дългосрочен – пореден опит за изнудване и коптиране на държавния глава Румен Радев.
Проблемът е в намерението събитието в зала “Тържествена” на Съдебната палата ще се превърне в партийно събрание на “Да, България”, доколкото от инженерствания проект си поставят за цел пълно копиране на т.нар. “румънски модел” у нас. В този смисъл, провеждането на събитието осем дни преди края на предизборната кампания опасно въвлича институцията Върховен касационен съд като страна в парламентарните избори. Ако държеше да остане извън политическия терен, Лозан Панов винаги можеше да организира конференцията не на 16-ти март, а на 27 март или най-добре на 16-ти април – Денят на Конституцията. Нито една дата отвъд предизборната кампания, обаче, не би обслужила интересите на олигархичните кукловоди на съдия № 1.
Анонсираната конференция е последна надежда за предизвикване на публичен интерес към отчайващо слабо представящите се кандидати за депутати на хибридната коалиция между партии, за които политическите идеали се свеждат до легализиране на марихуаната и хомосексуалните бракове. Елементарно е желанието на Прокопиев и Иванов да използват формално поканената от Панов, а де факто - от тях, ръководителка на румънската Национална антикорупционна дирекция Лаура Кьовеши, да опитат да привлекат още няколко случайно заблудени от масираната пропаганда гласоподаватели за “Да, България”.
Това, че председателят на ВКС на България кани главния прокурор на румънската Национална антикорупционна дирекция, само по себе си представлява арогантно нарушаване на основополагащи принципи в правото. Но това не само, че не буди възмущение у поръчковите “медии” на подсъдими и обвиняеми олигарси, а тъкмо обратното - е повод за възобновяване на атаките срещу българското държавно обвинение, една от малкото останали територии в съдебната власт, която е неподвластна на интересите на кръга “Капитал”. Излишно е да се коментира каква истерия би настъпила, ако българският главен прокурор си беше позволил да покани съдия № 1 на Румъния, за да научат българските магистрати и граждани как в северната ни съседка се издават осъдителни присъди, просто защото призваните да ги постановяват са успели да прекършат зависимостите от олигарси и политици.
Но след като е решила да агитира в полза на една политическа сила у нас, нека поне Лаура Кьовеши даде отговор на въпроса – дали е възможно в Румъния олигарх, който е обвиняем заради използването на двама бивши министри, единият от тях и вицепремиер, за криминална приватизация на държавни активи в енергоразпределително дружество, не просто да е на свобода, а да инженерства партийно ГМО, та дори и да кани чужди магистрати, които да съветват - как да (не) попадне в затвора.
Желанието за предизборната употребата на Кьовеши е на път да се обърне срещу самите организатори на идването й у нас. Няма как да остане незабелязано, че новата партийка Мануела Малеева първа издаде конспиративния план на близкия си приятел Иво Прокопиев и марионетката му – председателят на ВКС. “Уау! Браво на Лозан Панов!”, написа бодро във Фейсбук Малеева минути след анонса за пристигането на Кьовеши в София. Вероятно Мануела Малеева държи лично да попита румънската прокурорка: Корупция ли е срещу 15 панелни гарсониери да получиш 22 дка в най-скъпия квартал на българската столица? Не за друго, а защото преди 12 години съдът, който днес Лозан Панов употребява в услуга на олигархията, оправда окончателно родителите на днешната партийка Малеева.
Самото присъствие на Кьовеши в София, освен чисто ПР-ефект в опит за активизиране говореното за ГМО-коалиция на олигарха Прокопиев, има и друга цел. Да послужи за придаването на тежест на компрометирания и изгубил почти изцяло доверието сред магистратската общност заради ръководещата го върхушка Съюз на съдиите в България. Няма съмнение, че част от речта, която Таков вече е подготвил, а Лозан Панов театрално ще изрецитира, ще е насочена към магистратите, които предстои да излъчат своите кандидати за членове на следващия ВСС.
Осигуряването на мнозинство в новото “правителство” на съдебната власт, всъщност, е главната причина и за скоростното инженерстване на “Да, България”. Ако успее да влезе в парламента, формацията ще опита да влияе директно при формирането на квотата във ВСС, която новото Народното събрание ще трябва да излъчи, а ако остане под прага на недостижимите за Христо Иванов и компания четири процента, то партията ще бъде послужи за трибуна за лобистки и най-вече медиен натиск за избирането на “правилните” членове на ВСС. Стремящото се да узурпира съдебната власт трио Прокопиев-Иванов-Панов, разбира се, подценява магистратите, които отдавна се научиха да разпознават задкулисните намерения, които са провокирали поредното “активното мероприятие”, каквото се явява конференцията “Румънският опит: Антикорупционни институции и мерки”.
Румънската магистратка Лаура Кьовеши, очевидно, е съгласна да бъде употребена и за пореден път олигархичният кръг “Капитал” да се пробва да коптира държавния глава Румен Радев. След като сладникавите интервюта, примесени с ултиматуми за “изпъчване на барикадите” на предшественика му Росен Плевнелиев нямат очаквания ефект и президентът очевидно показва, че няма намерение да се съветва с вестоносци на олигархичния кръг “Капитал”, изнервеното задкулисие готви поредна провокация към новия стопанин на “Дондуков” 2.
В изпълнение на сценария, “медиите”-бухалки на олигархията припряно напомнят коментар на Румен Радев от предизборната кампания, в който той допусна възможността да се запознае с т.нар. “румънски” модел за борба с корупцията. Генералът още тогава уточни, че е готов да сондира различни мнения по темата и подчерта, че реформа на процесуалните закони, които да ускорят съдебния процес и да направят правосъдието ефективно, следва да са приоритет пред следващия парламент. Реално Радев никога не е застъпвал тезата на ГМО-то “Да, България” за поставянето на прокуратурата в политическа и олигархична зависимост чрез поредна промяна на основния закон.
Добре е, че държавният глава има шанса да разполага с експертизата и на вицепрезидента Илияна Йотова, която като доскорошен български евродепутат активно и в детайли е запозната с проблемите пред родното правосъдие и най-вече - с европейския отзвук, което изобщо не се нрави на основния виновник т.нар. “мониторингов механизъм” на ЕС върху България да продължава да действат – Христо Иванов. Номиналният партиен лидер не пропуска изява по темата за смисъла и липсата на ефект от Механизма за сътрудничество и партньорство, в която да не атакува Йотова заради най-логичната позиция, която би заел всеки официален български представител и истински държавник – да се бори за отпадането на мониторинга и за приемането на България като равноправен член на ЕС.
След като в последните близо два месеца президентът Румен Радев много далновидно и с точността на опитен въздушен ас успя да запази неутралитет в изострената политическа среда, то опитът на наследниците на “Агнешките главички” да изнудват държавния глава през поръчковите си “медии” и зависими магистрати, макар един от тях да е съдия № 1 (изключително печален факт), заслужават да бъдат подминати с отчетливо пренебрежение.
А що се отнася до мантрата – колко много е направил за успешната борба с корупцията т.нар. “румънски модел” - самите румънци са разединени повече от всякога по темата. Мнозинството от тях дори винят Лаура Кьовеши в изпълнението на политически поръчки и “разчистване” на политическия, бизнес и обществен елит на Румъния в услуга на чужди интереси. Реалният ефект на “румънския модел” върху благосъстоянието и развитието на румънското общество и икономика е по-скоро отрицателен.
Ноторно известно е, че икономиките на България и Румъния продължават да разчитат основно на европейското финансиране. Последните 3-4 години, обаче, Румъния отчетливо изостава от България по темпове на управление на европейската солидарност. Като основна причина се сочи отказът на държавната администрация и местните власти да разходват публични средства заради опасенията от последващи политически преследвания и прокурорски репресии, в което хиляди румънци обвиняват ръководената от прокурор Кьовеши институция. Това е една и от причините румънските власти сериозно да изостават не само в усвояването на европейските фондове, но дори и в тяхното договаряне. Статистиката на Европейската комисия е повече от категорична – България е договорила 33,5% от еврофинансирането, а вече е разходила 4,5%, докато “успехът” на “румънския модел” е довел до договаряне на 11,4% и усвояването на 0,5% от европейските фондове за програмен период 2014-2020 година. Това поставя Румъния сред страните-членки на ЕС, които най-лошо управляват полагащите им се евросредства, докато показателите на България й гарантират място близо до отличниците.