В Украйна Русия решава проблеми не само за бъдещето на Украйна, но и за своето и на света
САЩ и Великобритания се отбраняват като блокират във взаимен конфликт Европа и Русия
Сенатът на САЩ одобри резолюция, която осъжда президента Владимир Путин, членовете на Съвета по безопасност и въоръжените сили на Русия за техните агресивни действия по отношение на Украйна.
Президентът Байдън нарече руския президент „един военнопрестъпник“. Много лют! През февруари м. г. пък го нарече „убиец“, а през юни поиска среща с него в Швейцария. Според легендата, на пръстена на цар Соломон пишело „И това ще мине“.
Президент Бил Клинтън, нарече Путин "студен, достатъчно твърд, за да държи Русия обединена". За Джордж Буш Втори Путин е "един студен пич", при първата им среща го погледнал в очите, усетил душата му и си казал, че е "дълбоко отдаден на страната си човек". Путин му е разказал за кръста, оцелял при пожар, подарен от майка му. Личи си добрата оперативна подготовка, знае, че Буш е дълбоко религиозен. При друга среща му казал: "Владимир, ти си студенокръвен".
Преди 22 години, в "Монитор" писахме за току що встъпилия в длъжност Путин: „Прецизна линия на поведение го доведе до политическия връх... трето поколение проверен кадър.... израснал с представата за себе си като бъдещ боец на тихия фронт... готов да бъде елемент от машина, работеща в условията на конспирация, на ръба на закона, понякога и извън.“ Личност, способна успешно и дълго време да поддържа предварително изградена сложна линия на поведение.
Изпълняващ мисия. Развиван сравнително бързо, но изкачил най-важните стъпала на стълбата към голямата власт. За да го огледат знаковите люде в държавата, а и той да ги опознае. Готвен за водач в опасен за Русия исторически период. Нищо общо с демонизирането му като луд, загубил връзка с действителността комплексар, с нещастно детство, патологичен диктатор. Наивно скочил в хитрия капан на Байдън и вече загубил войната в Украйна. Този образ е нужен за всеобщ враг!
През 1815 г. Наполеон е заточен на остров Елба. Бяга, отправя се към Париж. Вестниците първия ден пишат: „„Корсиканското чудовище излезе от клетката“;на следващия - „Канибала стъпи на брега“, третия - „Узурпаторът влезе в Гренобъл“;после - „Бонапарт окупира Лион“;на петия - „Наполеон се приближава към столицата“; накрая -„Негово императорско величество Наполеон днес влезе в неговия верен Париж, Vivat!“. Скоростна пренастройка на пропагандната машина.
През 1941 г. в България властите възторжено приемат съюзна Германия, след 9. 9. 1944 г. с червени знамена срещат Червената армия, проклинат хитлеризма изпращат цяла армия го громи. Така става и по наше време - според външната конюнктура днес славят някого, утре го проклинат, после се налага пак да го величаят. Като онзи човечец в края на 19 в., когото биели, щото викал „Горе, Стамболов!“, друг път „Долу!“, накрая крещял „Горе, долу, Стамболов!“.
Конфронтацията на САЩ с посочените за основни противници Русия и Китай на тласъци придоби всестранен облик - икономически, технологически, идеологически, военен и политически. Студената война се върна във вариант на хибридна - значително по-усложнена, с нарастващ риск от прескачане в гореща. Оказа се, че три сили по-трудно се справят с разногласията си от две. Особено когато едната постоянно е изкушена да дестабилизира и провокира другите.
Изгарящо за САЩ е желанието да бранят благодатната си хегемония, как това да стане се оказва най-болезнения въпрос за Вашингтон. Защото техните дълбоки и повърхностни елити не съзират никакъв нехегемонистичен вариант за съществуване на страната си. Нито възможности да се конкурират икономически в условията на глобализиран пазар. Как се състезават без да ограбват другите, без безнаказано да нарушават договорите с тях, без да ги мъмрят и санкционират?
Как да правят политика с други страни, ако напуснат ролята на добрия световен полицай, раздаващ правосъдие и въвеждащ планетарен ред? А в Щатите напрежението расте заедно с инфлацията и цените. Продължават социален хаос и троцкистката полуда, не спира анархията от 2020 г. в общество, загубило способност да се бори, затова и лишено от перспектива. Всъщност САЩ и Великобритания се отбраняват като блокират във взаимен траен конфликт Европа и Русия.
Наложи се конфликтите около континенталните противнички да придобият всекидневен характер. С надеждата срещу тях да се нахвърлят трети сили, а САЩ да се заеме главно с вътрешните си проблеми. Под ръка са Тайван и особено Украйна с години отглеждана като анти-Русия. След 2015 г. нейната армия стана третата по сила в Европа, агресивно нахъсана срещу всичко руско. С цел след възникнал конфликт с Русия към Украйна да се прикачат страните от европейското НАТО.
Професор по политически науки в Чикагския университет Джон Миършаймър твърди: „Сега войната заплашва да унищожи Украйна, има потенциала да ескалира в ядрена конфликт между Русия и НАТО. Западът, особено Америка, носи основната отговорност за тази криза, започнала през февруари 2014 г.. и през 2008 г., когато администрацията на Джордж У. Буш накара Алианса да обяви, че Украйна и Грузия „ще станат членове“. Руските лидери определиха това решение като екзистенциална заплаха за Русия и обещаха да го осуетят.“
Най-важните сражения за интересите на Русия, като се започне от Полтавската битка през 1709 г., са били водени на украинска земя. В Украйна днес Русия решава проблеми не само за бъдещето на Украйна, но и за своето и на света след 2022-а. Война не се води в отбрана, учи Сун дзъ. Отстраняването на Путин е дреболия в сравнение с краха на политическата система на Запада. Загубата на Тайван от САЩ е много по-важна от свързването му към Китай.
Няма никаква изненада в нахлуването на руски войски на 24 февруари т. г. Предупреждаваха нееднократно и официален Киев. Ясно обясниха и защо - за да предотвратят изтребването от украинската войска на руснаци и руски граждани в Донецката и Луганската републики (ДНР и ЛНР). След започването на масиран ракетен и артилерийски обстрел на над стохилядна армия това се случи. За да започне така нужното на Вашингтон навлизане на руски части.
По препоръка на руския парламент и всички други управленски елити, накрая и по решение на президента Путин. Като „специална операция“, още повече, че и Киев не обявява война. Защото би се явило повод за спиране тръбата за газ към Европа. Операцията според Москва цели „демилитаризация и денацификация на Украйна“. В основни линии първата цел е постигната до голяма степен, малко е останало от военната инфраструктура. Русия бърза бавно.
Денацификацията е в начална фаза, повечето обекти са се окопали в градовете с преимуществено руско население като Мариупол и Харков. Ползват го като жив щит, не го пускат да излезе през осигурените „зелени коридори“. Очевидно операцията ще прерасне в контратерористическа след ликвидирането на топящата се украинска армия срещу ДНР и ЛНР. Руските части не влизат в градовете, за да няма жертви сред населението и да има къде да живее по-късно.
Украински сили атакуват градски центрове в ДНР и ЛНР със забранени касетъчни ракети „Точка-У“. В отчаян опит да се подтикне Москва към отмъщение чрез използване на изтребителни оръжия, а НАТО да получи повод се намеси. Бясната русофобия в Европа достига върхови нива, защото с освобождаването на градовете в източна Украйна се натрупват ужасяващи подробности с факти и свидетелски показания за зверствата на бандеровците от осем години насам.
С очевидните социално-психологически последствия в масовото съзнание в Русия и Украйна, но и в Европа. Европейците вече се сблъскват с големи бежански проблеми, а си имат и болезнени икономически. Израел въведе сериозни ограничения за тези бежанци, ще последват и в Европа.
А у нас политиците? „Ако стане война, ние ще се бием на страната на НАТО“, бодро заяви Бойко Борисов през 2017-а, сега пак размахва юмруци. Дали и другите са толкова войнствени?