Първа мисия на Москва до спътника на Земята от 47 години
Успешният старт бе днес, кацането е планирано за 20 август
За пръв път ще опитат меко кацане
Руската ракета “Союз-2.1б”, изстреляна днес от космодрума “Восточний”, изведе успешно руската автоматична станция “Луна-25”, чиято задача е да търси вода на Луната. Това е първата мисия на Русия към спътника на Земята от 47 години.
“Луна-25” ще пътува в продължение на няколко дни, като кацането на Луната е планирано за 20 август, близо до Южния лунен полюс, предаде РИА “Новости”.
По пътя си “Луна-25” на два пъти ще коригира траекторията си. След пет дни апаратът трябва да навлезе в окололунна орбита, на 100 километра височина, където ще забави скоростта си. Модулът ще започне прилуняване, след като достигне орбитата за кацане, която се намира на 18 километра височина. Тази схема е отработена още през 70-те години на миналия век.
За кацане бе определен районът на Южния полюс, където са открити следи от воден лед. Все още никой не е кацнал успешно на това място, руският апарат ще опита да го направи за първи път в историята.
Районът на север от кратера Богуславски е избран неслучайно. Оптимален е във всички отношения: удобна балистика, надеждна радиокомуникация със Земята, достатъчна дневна светлина за научни изследвания и най-важното - сравнително плосък нискоскалист терен. Ако не може да се кацне там, има две резервни “летища” - югозападно от кратера Манзини и южно от кратера Пентланд-А.
Площадката за кацане представлява елипса с размери 30 на 15 километра. В тези граници “Луна-25” ще се спуска вертикално, с работещи двигатели. Основната опасност е наклонът на повърхността. Ако е повече от 15 градуса, станцията може да се преобърне или да се плъзне и да се зарови в рохката почва. Това се случи през 1973 г. с “Луноход-2” - апаратът се оказа блокиран в петметров кратер.
Рискът сега да се попадне на площадка с по-голям наклон е едва 4%, посочват специалистите.
Станцията “Луна-25” е създадена в научно-производственото обединение “Лавочкин”, където са проектирани всички автоматични космически кораби в Съветския съюз, след това в Русия. С оборудването си тежи 1750 килограма. Има двигатели, антени, слънчеви панели, батерии, радиоизотопен термоелектрически генератор, контролни блокове и различни детектори. Камерите за наблюдение ще заснемат процеса на кацане. На практика всичко на борда е руско производство.
На борда на спускаемия модул са монтирани няколко устройства. Гордостта на разработчиците е манипулатор, който разполага с роботизирана “ръка” с нещо като черпак - устройство за загребване на пръст. Неговата задача е да взема проби, които да изпраща за анализ. За това е достатъчен само един кубичен сантиметър лунна почва.
Най-интересното е, че ледът може да се намери не само на сенчести места, където слънчевите лъчи не достигат, но и на осветени места. Роботът ще трябва да направи изкоп с дълбочина няколко десетки сантиметра, за да достигне до слой рохкава почва, която вероятно е осеяна с лед.
Почвата ще бъде анализирана от апарата “Адрон- ЛР”, който изстрелва с лъч неутрони, проникващи на дълбочина до един метър. Друго устройство за изследване е инфрачервеният спектрометър.
Към момента има две космически станции, работещи в околоземна сателитна орбита. Апаратът на НАСА “Лунар Риконъсънс Орбитър” работи от 2009 г. На борда му е руският неутронен детектор за изследване на Луната ЛЕНД. Именно това устройство откри аномална концентрация на водородни молекули на Южния лунен полюс, което косвено указва наличието на воден лед. Взривяването на ракета в кратера Кабеус потвърди тези данни, след като учените откриха молекули вода при анализа на облака след взрива.
В окололунна орбита е и индийската станция “Чандраян-2”, изстреляна през 2019 г. А на път към Луната е друга индийски апарат - “Чандраян-3” със спускаема сонда на борда, който по план трябва да кацне близо до Южния полюс няколко дни след руския.