Феминистки НПО са загрижени само за правата на крайно маргинализирани прослойки – цигани, мигранти, гейове, лесбийки и хора с различни патологии
Идеологиите - над човешките права и истината
В контекста на избухналия отново скандал, свързан с пакистанските банди за сексуално насилие над малки момичета във Великобритания и действията на американския милиардер Илон Мъск, който (до)разкри още ужасяващи подробности, няколко неща няма как да не направят впечатление.
Опитът на властите за пореден път – след като направиха същото при първите разкрития през 2018 г. – да потулят лавината от разкрития, да заглушат всички гласове на жертвите, на ужасените, както и престъпното решение на правителството да не започне национално разследване (364 гласа срещу 111 гласа), ясно показва, че първо – властта се опитва да омаловажи разкритията; второ - за премиера Киър Стармър, който по онова време е бил главен прокурор, има напълно резонни съмнения, че е прикривал случващото се, като на практика е бил и съучастник; трето – неолиберализмът не просто е вреден, той е смъртоносен, най-вече за децата ни; четвърто – идеологията (за сметка на истината) отново е доминираща, а рискът да бъдат обвинени в расизъм британските управници, ако навремето още са разкрили произхода на извършителите, е бил по-притеснителен и нежелан за властимащите, отколкото това стотици хиляди млади момичета и дори деца да бъдат изнасилени, някои и убити.
Вероятно сте чували фразата – престъпления срещу човечеството. В Хага периодично издават такива присъди – най-често срещу някой диктатор. Но ако има случай, в който някой на мига заслужава да се озове като подсъдим на скамейката за извършването на геноцид над деца, това са именно английските лидери, които старателно години наред – включително и в момента, се опитват да неглижират тази трагедия, да я потулят, да я принизят до чисто политически спор.
Стигаме и до още по-сериозния въпрос, който от своя страна води до още десетки, като от частното – потресаващата трагедия във Великобритания, стигаме до общото, касаещо всички ни, а именно – каква е ролята, какви са функцията на десетките хиляди НПО-та, чии интереси обслужват те, за какво се борят. Освен че през последния четвърт век буквално никнат като гъби след дъжд, все по-често при подобни случаи неправителствените организации, чиято цел (уж) е да помагат на по-беззащитните членове на обществото, отсъстват, не са предприели нищо през годините и още по-лошото – дори след бруталните разкрития, включително и от полицейски доклади, не взимат никакво отношение.
Можем ли въобще да го осмислим – НПО-та, които получават многомилионно финансиране по различни програми, включително и на национално, и на европейско ниво, са абсолютно апатични към изнесените данни за дългогодишно ужасяващо насилие над деца и млади момичета.
А за какво се бори феминизмът през 21 в.?
Ставайки дума за НПО-та по-конкретно трябва да обърнем внимание на организациите, които са се насочили към – поне на думи – защита на жени и деца от насилие, по-конкретно – обявилите се за феминистки такива. Именно в този момент, когато избухна този чутовен скандал, те трябваше да бъдат на първа линия. Защото в този случай, в който жертвите са най-безпомощните – децата, младите момичета, кой, ако не хилядите НПО-та, брандирани като защитаващи нежния пол, можеха и беше задължително да се вдигнат на протести, на бунтове дори срещу мълчанието на английските управляващи, срещу неолибералната пропаганда, потулваща години наред изнасилванията, срещу дискриминацията, която е наложена над всеки, над всяка жертва включително, осмелила се да се оплаче на властите във Великобритания.
И сега, когато друга жена - министърката по въпросите на закрилата и насилието срещу жени и деца в кабинета Джес Филипс заяви, че има "по-важни неща, за които да мисли" Илон Мъск, къде бяха тези щедро финансирани – част от които с данъците на всеки гражданин – НПО-та? Нима думите на Филипс, че нямало нужда от публично разследване на сексуалната експлоатация на деца не са своеобразна червена линия, която да активизира, да разбунтува всички, особено женските организации, които да кажат „баста“. Явно не...
И няма как ставайки дума за НПО-тата, които са създадени (уж), за да защитават жените, да не направим паралел и с феминизма в последните десетилетия. В Европа и Америка от поне половин век жените имат всички права, наравно с мъжете. Насилието отдавна е криминализирано, жените гласуват, работят рамо до рамо с мъжете. И на този фон е нелепо да се появяват все нови и нови движения и организации, а в едни от малкото случаи, когато все пак има нужда от тях, те позорно да мълчат.
Да сте чули или прочели за тях в последните дни? Не! Те са притихнали в офисите си, където „спасяват“, защото тази буря удря директно по тях. Защо ли? Защото в последните години същите тези феминистки сдружения са загрижени само за правата на крайно маргинализирани – и то по своя воля – прослойки – цигани, мигранти, гейове, лесбийки, както и хора с различни патологии.
За да се стигне дори до откровени абсурди, като този от 2021 г. у нас, когато имаше пореден протест, организиран в случая от „Феминистки мобилизации“, който (разбира се) беше обявен като демонстрация срещу насилието над жени. Обаче основните им искания касаеха: „Спешни мерки за облекчаване на положението на безработните, за работниците на първа линия, както и за разрешаването на жилищната криза...; Пакет от мерки, които гарантират човешките права и достойния живот на мигрантите, лгбти+, сексработничките; Политики, които адресират политическото неравенство; Демократизация на управлението, чрез целенасоченото включване на жени от всички маргинализирани групи; Равният достъп може да бъде осигурен единствено чрез овластяване на жените, всичките им други пресичащи се идентичности и различия.“ Не, не се шегувам, това бяха преобладаващата част от исканията им.
Поглеждайки и по света, попадаме на още по-фрапиращи случаи. Например жени, част от НПО, нахлуват в медия, която е имала нещастието да си позволи да назове произхода на мъже, изнасилили групово и после убили малолетна. Преди няколко години в Австрия, Виена, редакцията на онлайн изданието на ежедневника Österreich е буквално щурмувана от феминистката организация “Alerta Feminista” - женското крило на Антифа движението, които заплашват дори физически журналистите, като фанатично крещят, че жертвите са извършителите, а не детето, и е престъпление да се разкрива произходът им. Детето, жертвата, е 13 годишната Леони, дрогирана от двама афганистанци, заведена в апартамент, в който има още двама афганистанци, изнасилена е групово, дрогирана отново и накрая убита. Трупът на момиченцето е омотан в килим и изхвърлен...
И стигаме до не просто парадоксалната, а до крайно трагичната, умопомрачителна ситуация, в която феминстки, НПО-та за закрила на жени, не просто не ги защитават, а застават срещу тях, застават дори срещу деца, защото единствените важни за тях са мигрантите, маргинализираните групи и прочее. Как въобще, откъде-накъде се брандират като такива, защитаващи жените. От какво ги защитават? Ако наистина са загрижени за правата им, в Азия и Африка все още има редица страни, в които жените са малтретирани и убивани буквално ежедневно. Да ходят там!
Но целта им е друга. Финансирането на НПО-тата се извършва от различни неолиберални „филантропи“, чиято цел е да разрушат устроите на Европа, да разклатят традиционното, да прокарат вредни и крайно леви политики. Феминизмът, особено в последните няколко десетилетия, е просто един от инструментите, които ползват за тези си цели. Именно феминистките движения раздухват до безкрай различни скандали от типа кой известен политик или актьор евентуално е бил опипал или отправил сексуални намеци към някоя жена, която се сетила след 20 години за този случай, а едновременно с това скачат срещу всеки, който се осмели да каже, че голяма част от мигрантите в Европа крадат, убиват, изнасилват и има ръст на престъпленията, „благодарение“ на тях.
Не само, приравняват случаи на малтретиране с дете с пощипване на жена. Или по-лошо дори - принизяват правата на децата, ако извършителите са от някоя от фаворизираните им етнически групи. Именно феминистките движения защитават и дори промотират различни патологии, опитвайки се дори да индоктринират децата. Къде тук става дума за права на жени?
И в момента наблюдаваме поредното престъпление срещу истинските жертви, срещу свободата на словото. Всеки опит истината да бъде изречена, бива брандиран като ислямофобия, а престъпленията биват превърнати в инструмент на политическата идеология – в случая са принизени до „местни проблеми“.
Добрата новина е, че постепенно ледът се разчупва, все повече са обществените личности и медиите, които имат смелостта да назоват нещата с истинските им имена. Неолибералната върхушка бавно, но неумолимо губи властови позиции, губи и влияние, но важна част от детронирането им ще бъде именно различните туморни образувания, чрез които моделират и манипулират обществата, да бъдат изрязани от здравата плът.