Има доказани антиракови въздействия
С наименованието “ряпа” наричаме сравнително голям брой култивирани растения, водещи началото си от един общ прародител - Brassica rapa. Подобен е и случаят с другите представители на семейство Кръстоцветни - броколите, зелето, карфиола и т.н. - с прародител Brassica oleracea.
Кръстоцветните са може би едни от шампионите по съдържание на микронутриенти на калория, сравнени с почти всички останали храни, които слагаме на масата си. Заедно с бобовите осигуряват целогодишно оптимално меню за човешкото здраве, което е особено важно през зимните месеци.
Ряпата е добре дошла във всеки дом през грипните периоди, особено в ледените месеци. Тя е много богата на витамин С, с ясно изразено антивирусно и антибактериално действие, съдържа вещества с изразено отхрачващо действие, премахващи излишната слуз от тялото, която в противен случай създава прекрасна среда за развитието на болестотворни микроорганизми. Бедна е на калории, с нисък гликемичен индекс, богата на фибри и доста вкусна - какво повече може да иска човек, за да си осигури здравословно меню.
Ряпата има стара и заслужена слава на непретенциозна и евтина храна. За жалост, в последните години тя остава някак встрани в храненето на българина заедно с още много зеленчуци от богатото есенно многообразие. По-лесно ни е да си купим вафла или кроасан от първия попътен павилион, и докато пием кафе с колегите, да обясняваме, че сме на…коледен пост.
На пациентите си винаги препоръчвам през зимните пости да избират ястие без животински продукти със салата от ряпа или друг зеленчук – от зеленолистните, цвекло, броколи, гулия (земна ябълка), алабаш и др. Прибавят се само сок от лимон и зехтин /може да се замести със семена или ядки/, не се соли. Този избор гарантира ситост заради богатството на баластни вещества и по-добър външен вид заради голямото количество витамини, минерални соли, микроелементи, антиоксиданти и още хиляди безценни съставки, които науката продължава да открива, както в ряпата, така и в другите зеленчуци.
Важно е да се знае, че репите са отличен източник на изотиоцианати – антиоксиданти, които научните изследвания сочат като ефикасни при превенцията и борбата с някои видове рак. Съдържат още и глюкозинолати - серосъдържащи съединения, характерни само за представителите на семейство Кръстоцветни, които също пазят от опасни мутации клетките ни.
И още защо ряпата е много полезна?
Първо. Съдържание на витаминиот групата В-В1 (тиамин), В2 (рибофлавин), В4 (холин). В1 е изключително важен за нервната система, помага за овладяване на стреса и депресиите, и ефективен срещу старческото оглупяване и Алцхаймер;
Второ. Споменатите вече глюкозинолати в ряпата са мощен антиоксидант, предпазващ от ракови заболявания и повишаващ метаболизма на естрогена. Научно е доказано, че е най-ефективен е при рак на дебелото черво и млечната жлеза.
Трето. Подпомага процесите на детоксикация, като активира отделянето на стомашни сокове и подобрява перисталтиката на червата.
Четвърто. Поради силното жлъчoгонно действие ряпата се включва при лечението на пациенти с намален тонус на жлъчния мехур и жлъчните пътища и предпазва от образуването на камъни, но при тези, които вече са ги образували, е възможно да предизвика кризи. Сортовете с изразен лют вкус може да създадат проблеми на болни от язва на стомаха или дуоденума, гастрит и колит.
Пето. Високото съдържание на калий спомага за добрата работа на сърцето и кръвоносните съдове. Количеството калий в черната ряпа е три пъти по-високо от това в бялата.
Често ми се задава въпроса дали популярната напоследък у нас ярко бяла ряпа дайкон е с повече качества от местните сортове. Дайкон е източен събрат на познатите у нас различни видове репи. Сравнение на качествата и ефектите му върху здравето показват близки резултати с тези на традиционните за нас сортове. Но дайкон не е лютив и за това го препоръчвам в есенно-зимния сезон като най-подходящ за захранване след програма на плодове, чай и мед.
Но да не пропускаме при изброяване на ползите от дайкон да споменем и нашата фаворитка - черната ряпа. Може би мнозина от читателите си спомнят как бабите ни лекуваха упоритата кашлица. Издълбава се голяма черна ряпа, сипва се мед в отвора и отделеният след няколко часа сироп се пие с чаена лъжичка. Освен че спира кашлицата, сокът подобрява апетита и укрепва имунната система в ледените зимни дни.
Всички видове ряпа се отличават с голяма трайност. Огромното съдържание на антиоксиданти и вещества, потискащи развитието на микроорганизми, прави ряпата изключително адекватен избор за приготвянето на различни видове сурови ястия в периоди на липса на свежи плодове и зеленчуци. В много рецепти се използват и листата на ряпата, най вече като термично обработен продукт, заместител на спанака например. В някои отношения листата са по-хранителни от кореноплода. Съдържат повече бета каротин, фибри и най вече хлорофил.
Ряпата е богата на олигозахариди, които не се разграждат в храносмилателния тракт, и така лесно достигат дебелото черво, където стават прекрасна храна за населяващите го бактерии. Но при хора, чийто храносмилателен тракт не е привикнал с редовна консумация на сурови кръстоцветни растения /ряпа, зеле и др./, т.е. при чувствителни или раздразнени черва, би трябвало да се подходи внимателно към консумацията на тези зеленчуци. Препоръката ми е на едно хранене да се приема до 200- 250 грама ряпа, при надвишаване на това количество стомахът може да се подуе. Смесването с леко кисела ябълка намалява този нежелан ефект.
Рецепта
Салата с ряпа
(1 порция)
Рецептата е на Илия Илиев - главен готвач в медицинския център на д-р Емилова.